Договорът за Летище Пловдив зацикли

Очаквам реални договори за внос на китайско хибридно просо и електромобили

Кръстьо Белев е пловдивчанин, бизнесмен, китаист, който над 30 години учи, живее и работи в Поднебесната империя. Пряк участник в подготовката на последните две държавни посещения на български президенти в Китай и в повечето срещи на върха във формат "16 + 1". Съучредител и представител в Пекин на Българско-китайската асоциация за бизнес развитие. 



„16 плюс 1”, чиято Седма  среща на върха започва в София, е инициатива на китайското правителство за сътрудничество със страните от Централна и Източна Европа в областта на инвестиции, транспорт, финанси, наука, образование и култура. Във форума ще участват и двамата премиери - Ли Къцян и Бойко Борисов. 

Във форума ще участват представители на 200 компании, доста от които  вече имат сериозен бизнес опит  в Централна и Западна Европа. Дай боже, както очаква министърът на благоустройството Николай Нанков, да подпишем меморандум с китайски фирми за тунела под Шипка и ЕС да не го счете за нелегална държавна помощ.  

Не бива да имаме свръхочаквания от срещата на върха в София. Има 2-3 проекта,  за които съм информиран. Много известна световна фирма, BGI, Beijing Genomic Institute,  Пекински институт по геномика и търговската му  фирма сътрудничат с пловдивска компания - Агрион. Засадиха се тази година  площи с високодобивно китайско хибридно просо, чиито зърна са напълно свободни от глутен, за разлика от всички останали житни растения. Може да се отглежда и като трета култура за фураж за животни. Очаквам това да е едно от нещата, които ще се подпишат. Друга китайска фирма иска да сглобява малки електромобили - камиончета, вероятно в Пловдив. Дори вече има едно сглобено камионче, на демонстрацията ще присъстват министрите на икономиката  Емил Караниколов и Чжун Шан. Дано тръгне по-сериозно производство! 

За Летище Пловдив китайската страна поиска отлагане на подписването на договора заради проблеми с регламента. Очаквах да подпишат пред двамата премиери, но не виждам фиксирана церемония в програмата за срещата на Хайнан  Еър. Дано изненадата не е лоша, след като България обяви конкурс за концесия на Софийското летище, без да изчака да приключи концесионирането на Пловдивското. 

Очаквам пекински професор да представи пред колегите си в пловдивския Аграрен университет интересни сортове високодобивен ориз, който се отглежда без постоянно напояване. В света има огромен интерес към подобни китайски разработки. Пекин е разрешил да се изнесат тези семена, това ноу-хау, само в 2-3 страни. Недоумявам защо не оценяваме  жеста, който Китай прави на България, разрешавайки ни да отглеждаме тези култури! 

В последните години китайските инвестиции у нас са отрицателни, има и дискриминация на китайски участници в наши търгове. 

За съжаление, въпреки че имаме достатъчно подготвени кадри,  във Външно министерство в момента няма нито един китаист. Сериозен е и визовият проблем - китайците много трудно получават визи. Има и корупция в отдел „Миграция”, имаше скандал в посолството ни в Китай. Свидетел съм бил в Шанхай как се дават визи на хора с основно образование, докато банкови директори чакат с месеци. 

Абсолютно задължителна е директната авиолиния - имаме официална спогодба с Китай, дали са ни слот на летище Пекин преди 4-5 години. Но директни полети все още няма. 

Шанс да се обърне трендът има, но първо ни е нужна национална стратегия за работа с Китай. Трябва да направим няколко големи проекта, които да имат възвръщаемост. С добър бизнес план, гарантиран от международни банки, с документация, съобразно изискванията на ЕС. Такъв добър проект, за който се говори, е например  тунел под Стара планина - при Шипка и Петрохан. Технически и финансово за китайски  компании тези проекти са детска играчка, които могат да бъдат осъществени от шест месеца до година.

Защо да не възкресим и престижни водни проекти като Горна Арда с международен конкурс на принципа „Строиш-експлоатираш-трансферираш собствеността на българската държава”. Трябва да се възползваме от това, че Китай иска да инвестира, да осъществи престижен инфраструктурен проект тук. Показва го и идването на премиера Ли Къцян  в България.

Ли Къцян (по-правилно е да се произнася Къчянг, като фамилията е Ли) е изключително ерудиран, с  впечатляваща биография. По време на културната революция като младеж е репресиран, пращан е на работа по селата. Завършва Пекинския университет - право. За докторската си дисертация по икономика получава най-голямата научна награда в Китай. Работи в екипа на предишния китайски президент Ху Дзинтао. На 43 години Ли става губернатор на провинция Хънан, където лично е ръководил грандиозни инфраструктурни проекти. Сред тях е  прочутият „Трите клисури” - най-огромната ВЕЦ на планетата, в пъти по-голяма от най-големите подобни в Русия и САЩ. Другият му голям проект е Южносеверният воден път, при който с води от южнокитайските пълноводни реки се поливат пустинните зони на север, в Синдзян-уйгурския автономен район. Премиерът ще бъде у нас със съпругата си -  професор Чън Хон, преподавател по английска филология в Пекинския  университет по бизнес и икономика.

От София Ли Къцян заминава за Берлин по покана на канцлера Ангела Меркел. Само китайските инвестиции в Германия превишават в пъти тези в „16 плюс 1”, да не говорим за огромните германски инвестиции в Китай с десетилетни традиции.

Сърбия ни изпревари

Подзаглавие: 80% от износа ни за Китай се формира от белгийска фирма в Пирдоп

В рамките на софийския форум ще се проведе първата среща на Междубанковата асоциация на Китай и страните от Централна и Източна Европа под домакинството на Българската банка за  развитие. България, както и в други области, е закъсняла в сътрудничеството с Китай в банковата сфера. В Сърбия има китайска банка, пет китайски банки имат офиси в Полша, в Унгария са 4. Засега няма банка у нас, която да може да предостави на  китайски бизнесмени кредит, който да е обезпечен с имущество в Китай.    

При минимални стойности у нас  китайските инвестиции в Сърбия са 4 млрд. долара, в Румъния -  3.5 млрд. Осъществени са отлични съвместни  проекти, сред които мостове на Дунава, пътища в Черна гора, пристанища в Котор. Въпреки обструкциите на ЕС ще се строи високоскоростната жп линия Будапеща - Белград.  

Ние, освен китайската фирма, която инвестира в Първомай и почти беше изгонена от българското правителство с наказателни данъци, от 5-6 години почти нямаме голяма китайска инвестиция. На сайта на Министерството на икономиката си стои отрицателната статистика за китайски инвестиции от второто тримесечие на 2017 г. Т.е. има теч на китайски пари от България.

Според министъра на икономиката Емил Караниколов износът ни за Китай бил много нараснал. Всъщност в списъка на това, което изнасяме, първите 3-4 позиции все са мед - електролитна, руда и концентрати, ротори за двигатели, скрап. Над 80 процента от износа ни за Китай се прави от белгийска фирма, която работи в Пирдоп.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Ще има ли ротация на кабинета или отиваме на избори?