Подай сигнал

Доц. Даниел Вачков: Репресиите и фалитите преди 1989-а вече са в учебниците по история

Нужно е време съседите в Скопие да преглътнат, че имаме обща история

Интервю

от Хенриета Георгиева 588 прегледа 0

Доц. Даниел Вачков е директор на Института за исторически изследвания към БАН. Той е член на Експертния съвет към Института за изследване на близкото минало, на Издателския съвет към БНБ. Член на Съвместната мултидисциплинарна експертна българо-македонска комисия по историческите и образователни въпроси. Доц. Даниел Вачков е автор на монографии и научни студии.

Доц. Вачков, достатъчна ли е промяната в учебниците по история за 10. клас, за да смятаме, че материалът за периода 1944-1989 г. ще бъде представен коректно пред младите хора?

Надявам се, че свършихме добра работа. Скандалът, силната реакция от журналисти, колеги историци, която се появи в обществото, доведе до много сериозни преработвания на текстовете.

По молба на министъра на образованието Красимир Вълчев се включих в обсъждането. С всички издателства, с авторските колективи в спокоен дух уточнихме спорните моменти. Бяха направени много съществени корекции и според мен вече имаме учебници, които са напълно синхронизирани с програмата и вече дават адекватна представа на учениците за най-новата история на България.

Това стана с абсолютното съгласие на авторските колективи, в условията на цивилизована дискусия по деликатен исторически период, към който все още няма еднозначно отношение.

Кои бяха най-фрапиращите неточности, които задължително трябваше да бъдат променени?

В много от първоначалните текстове например изобщо не се споменаваше много важна особеност - че след Деветосептемврийския преврат страната е залята от страховит терор.

Само в рамките на седмици - от средата на септември до началото на октомври, са изчезнали и избити хора без присъди, изведени от къщи, погребани в общи гробове. Различни изследователи посочват цифри между 15 000 и 20 000 души. Имаше учебници, които изобщо не бяха споменали този важен елемент, с който започва режимът.

Постигнахме консенсус и за това да се покаже репресивната същност, която се запазва през целия период - от първите лагери до Възродителния процес.

Сериозни промени се внесоха и в представянето на икономическото развитие на България в периода от 1944 до 1989 г. Там има много митове, които продължават да се възпроизвеждат. В крайна сметка се обединихме около становището, че трябва да се покажат началните недъзи и проблеми на административно-плановата икономика. Във всички учебници се отбелязаха периодичните кризи, в които тази икономика изпада.

Имаме три фалита през социализма, с които в крайна сметка всички се съгласиха и бяха отбелязани. Всъщност два от фалитите са тайни, а третият - от март 1990 г., е официален.

Преходът също е представен - на критичен анализ са подложени негативните явления - появата на престъпните групировки, корупцията, тежката демографска криза. Но тук е рано за категорични оценки поради липса на дистанция от събитията.

На какъв етап са преговорите със Скопие на Смесената комисия?

Комисията работи едновременно по две важни теми - уточняваме събитията и личностите, които са част от общата ни история, както и на концепциите в учебниците по история.

Премиерът Бойко Борисов даде срок до октомври, но задачата е трудно изпълнима за толкова кратко време. Твърде много са притеснителните неща в учебниците по история на съседите. Не става въпрос само да изчистим факти, а за концептуални промени, които засягат основно целия исторически разказ, създаден в Република Северна Македония. А това е сложен процес.

Колегите от Скопие заявиха категорично, че от учебниците им ще се премахнат всички, внушаващи отрицателно отношение към българите. Но не става въпрос да не ни наричат окупатори, фашисти, агресори. Нещата опират до това, което съседите наричат свой идентитет. Затова не можем да очакваме бързи резултати. Но дори воденето на диалог, говоренето за общата ни история, вече създава много важни предпоставки за бъдещи положителни промени.

Добър знак е и общото отбелязване на важни събития - Илинденско-Преображенското въстание, светите братя Кирил и Методий.

Много важен е фактът, че съседите признаха официално, че Самуил е владетел на българско царство.

Очевидното за нас е болезнена промяна за Северна Македония, където десетилетия е говорено: македонският цар Самуил! И сега изведнъж: Самуил е български! Наистина има признаци на сближаване, което не е съществувало от десетилетия.

Безспорно за личностите от новото време ще има повече съпротива. За обществото в Северна Македония е нужно време, за да преглътне истината, че двете ни държави имат обща история.

Защо точно Гоце Делчев толкова притеснява съседите?

Те твърдят, че той е основата на техния идентитет и на тяхната държавност. Казват: Ако ни вземете Гоце Делчев, вие вземате фундамента, на който се гради идентитетът ни за държавност, и оттук нататък изпадаме в безтегловност!

Ние изнасяме много категорични, безспорни факти относно българския произход на Гоце Делчев. Самият той неведнъж казва: Ние, българите! Вярно, използва в писмата си и термина македонци, който обаче за времето е тъждествен с термина българи - възприемаме го не като национално определение, а като географско уточнение.

От друга страна, Гоце Делчев е радетел за автономна Македония, което е безспорен исторически факт, който дава основание в Скопие да го приемат като един от основоположниците на тяхната държава.

Това само по себе си не противоречи на българския характер на Делчев.

Много дейци на организацията ВМОРО наистина издигат тезата, че се борят за самостоятелна, за автономна Македония. Но за много от тези дейци това е просто етап от следващата стъпка - присъединяване към България. Нямаме обаче официални изказвания на Гоце Делчев, че именно това е крайната му цел.

Така че сложни са нещата около личността на Гоце Делчев - от една страна, безспорният му български произход, от друга страна - неговата отдаденост на идеята за свободата на Македония, което от нашите колеги се интерпретира като форма на отграничаване, дистанциране от България. Категорично не приемаме това - официално българската държава винаги се е опитвала да отстоява тезата за автономна Македония.

Предстои среща на Комисията в София в средата на септември. Централният въпрос ще бъде именно намиране на решение за Гоце Делчев, постигане на съгласие за деня за общо честване. Ние категорично отхвърляме датата 7 октомври - деня на предаването на костите на Гоце Делчев на Скопие през 1946 г. от българския комунистически режим. Очаквам колегите да приемат предложението ни за 4 май, деня на героичната смърт на Гоце Делчев.

Но няма да бъде допуснат компромис с историята и истината?

Тук не можем да говорим за компромис, категорични сме за изворите, които са в основата на нашата теза. И за цар Самуил, и за останалите личности имаме извори, които категорично използват наименования като „български”, „българска държава”, „цар на българите”. Това не може да бъде подложено на интерпретации. Вярвам, че в диалога и с малко повечко търпение ще постигнем разбирателство.

Удачно ли е да се добави анекс към Договора ни за приятелство и добросъседство с Македония?

Това трябва да преценят политиците. Но има опасения, че от страна на Северна Македония се печели време за решаване на политическите задачи пред страната, след което да се загърбят важните проблеми в българо-македонските отношения.

Присъединяването на Северна Македония към Европа е много сериозна цел, процесът ще е дълъг. Трябва да се наложи тезата, че българската подкрепа ще зависи и от това как се изпълнява двустранният договор, от постигането на общи решения.

По политическа линия трябва да продължи натискът да не се бавят много нещата от македонска страна. Не бива обаче позицията ни да е прекалено твърда, защото има риск от обратен обществен ефект и дори да бъде злепоставена България. Нужен е баланс.

Началото на диалога с България е шанс македонското общество да си даде сметка, че дълго време е градено върху митове, че историята им е пълна с митологеми. А не можеш вечно да живееш в някакъв изкуствено конструиран свят.

Все повече хора в Северна Македония искат да се види, че сме близки, че имаме обща история. Вярвам, че е въпрос на време да постигнем официално съгласие със съседите по това, че историята ни обединява.

Успяваме ли да се превърнем в значим фактор на Балканите?

Може би е малко пресилено да го твърдим, въпреки че членството в ЕС и балансираната външна политика ни дават предимства. Но България за съжаление трябва да решава доста вътрешни проблеми, за да не ни споменават като най-бедни в ЕС. Ако укрепим вътрешното си положение, съчетано с добре балансирана външна политика, тогава наистина ще ни превърне в уважаван пример и важен фактор за региона.