Доц. д-р инж. Методи Андреев: Инженерингът помпа корупцията

Системата у нас позволява да се усвояват неправомерно огромни финансови средства и да се строят обекти с ниско качество

Доц. д-р инж. Методи Андреев е завършил ВИАС със специалност „Строителни конструкции”. Преподавател е в катедра „Масивни конструкции” на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ).Член на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП.)


-Инж. Андреев, преди дни УАСГ, Съюзът на архитектите в България и Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране изпратиха становище до министъра на регионалното развитие, в което се обявяват против пълния инженеринг. Защо нещата с този тип възлагане стигнаха до крайност?

-Те не са стигнали до крайност, а отдавна са я преминали. Пълният инженеринг в България ликвидира възможността в строителството да се оказва адекватен контрол, а това довежда до намаляване на качеството и най-важното - до несигурност на произвежданите от този отрасъл продукти, които могат да се окажат опасни за здравето и живота на хората. Да не говорим за огромния преразход на средства,  

2-3 пъти увеличаване на стойностите за строителство.

Ще дам следния пример. За да функционира една демокрация нормално, трябва да има независимост между властите - съдебна, изпълнителна и законодателна, те да се контролират взаимно, както е казал Монтескьо. Така е устроен в нормалния свят и инвестиционният процес в строителството. Там винаги водещ е проектантът, който е физическо лице. Отговорността, която носи всеки проектант, е лична, тя не е на юридическо лице. Проектантът създава на чертеж бъдещата сграда или съоръжение, прави авторски надзор. Строителят е изпълнител на неговата воля и идея, той реализира визията на проекта - нищо повече. За да бъде наистина адекватно това, което се прави от строителя, той би трябвало да бъде контролиран от т. нар. надзор. Не използвам думата независим, защото в България той отдавна не е такъв. У нас абсолютен господар на инвестиционния процес е строителят. Това е тази фирма, която печели обществената поръчка. Оттам нататък тя плаща на проектант да проектира, а има и схеми, чрез които строители си набавят подходящ и удобен за тях надзор. И заради това в България качеството на това, което се строи, е твърде спорно.

-Само строителите ли са виновни?

- Трябва да подчертаем - не всички строители са некоректни. Има хора, които са изключително почтени и точни. Проблемът не е в тях, а в системата, която беше наложена. Тя изкушава и позволява да се усвояват неправомерно огромни финансови средства и

да се правят обекти с ниско качество.

Най-голямата опасност е, че постепенно се унищожава професията на проектанта - една фундаментална професия. Проектантът е човекът с най-много познания и отговорности в инвестиционния процес. В момента той се заменя от юридически лица, свързани със строителя и съществуващи благодарение на това, че изпълняват волята му. Тази практика трябва да бъде прекъсната, за да може процесът да се нормализира. Но за това е нужна политическа воля.

-Има ли обекти, при които пълният инженеринг е резонен?

- Няма как да отречем тази форма на строителство. Но обектите, които би трябвало да се изпълняват на пълен инженеринг, обикновено са уникални. Такива сгради, конструкции или съоръжения, за които държавата няма нито технология, нито опит, нито знания да проектира. Например, ако в България трябва да бъде направен вантов мост като този на Коринтския проток, определено трябва да дадем това строителство на инженеринг. Същото се отнася за предложението на Европейската комисия на Лот 3.2, който сега минава през Кресненското дефиле, да бъде построен 15-километров транспортен тунел. Ако това предложение бе прието, тунелът трябваше да се даде на инженеринг, защото България няма опит в такъв тип строителство. Тогава нямаше, може би, главен изпълнител да бъде "Главболгарстрой", защото тя не е правила такива тунели, а някоя австрийска, швейцарска, норвежка фирма. В случая

побългарихме проекта, за да можем да бъдем главни изпълнители...

В България единственият обект, който имаше смисъл да бъде обявен на инженеринг, беше Дунав мост 2. Не че ние нямаме опит в конзолния монтаж. Пешеходният мост в Пловдив, правен през 80-те години, е точно такъв тип монтаж. Но да речем, че имаше основания Дунав мост 2 да се даде на инженеринг. Нито един друг обект, който е строен през това време в България. Нито има нещо уникално в Художествената галерия на ул. "Гладстон", централния площад или някой от булевардите, които се правят на инженеринг в Пловдив. Просто по този начин възложителят може лесно да усвои огромни средства. А когато се усвояват огромни средства, допълнителните материални стимули са значителни.

-Кой се облагодетелства от инженеринга?

- В национален мащаб обществените поръчки се изпълняват от 15-20 големи фирми. Според една статистика за около 10 години около 80 млрд. лева от еврофондовете и от държавния бюджет у нас са минали на инженеринг. 85 процента от обществените поръчки, изпълнявани с тези пари, са попаднали в 2-3 процента от фирмите.

В парламента никой не повдига тези въпроси, защото всеки се надява, че може да мине от страната на управляващите и

да се ползва от благинките на пълния инженеринг.

Чувал съм от политически фигури, че във всяка перспективна парламентарна сила има т. нар. контактьори или разпределители. Това са хора, които са натоварени от партията си да контактуват със строителните фирми и да осъществяват разпределението на обществените поръчки. Всяка политическа сила се моли да дойде на власт, за да може тази схема да я облагодетелства.

-Такава схема възможна ли е по света?

-В Германия, освен ако обектът не е уникален, процесът започва с конкурс за проект, на който се явяват чисто проектантски фирми. Прави се идеен проект, а на неговата база се изготвя технико-икономическа обосновка. Определя се индикативна стойност, след което се прави проект за строителство. И забележете: строителят може да проектира в работна фаза, но само под контрола на проектанта, спечелил обществената поръчка за проекта или с негово участие. Проектантът получава хонорара си не от строителя, а от друг фонд. Проектант и строител са абсолютно независими. В момента у нас авторският надзор е абсолютно обезсмислен, тъй като проектантът трябва да вземе парите си от строителя. Как обаче да прави надзор на този, който трябва да му плати?

-Има ли инженерингът и някакви добри страни?

- Единственото предимство е, че парите се усвояват бързо. Но качеството пада. Виждате скандалите с ремонтите, с пътя убиец край Своге... Магистрала „Тракия” в района на Стара Загора в момента е на неравности.

Всичко това е поради липса на взаимен контрол.

Преди време от страна на строителите се появи още едно абсурдно предложение - да отпаднат държавните приемателни комисии и обектите да бъдат приемани от консултантите или т. нар. надзорни фирми. Извинете, но такова чудо има ли някъде?

-Каква вратичка в закона позволява възлагането на всевъзможни обекти на пълен инженеринг?

- Няма вратичка. Това е негласно политическо решение. Затова бъдете внимателни в Пловдив към инженеринга, следете качеството му и бъдете критични към всичко, което се случва. Това са нашите пари. Дойде време, в което политиците трябва да поемат отговорността си. Да признаят, че тази форма на инженеринг помпа българската гранд корупция и да вземат своето политическо решение.

Оцени новината

Оцени новината
5/5 от 1 оценки
5/5 от 1 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
ПП Г.роб

ПП Г.роб

17.06.2021 | 10:26

Кога лапа обществени поръчки - Не рева, а пра.се ушато ? :))))

Отговори
0 0

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?