Подай сигнал

До Македония и назад: Скопие - балканският Лас Вегас

Порта „Македония“ е бледо копие на Триумфалната арка, мостът със статуи - на римски замък, а двуетажните автобуси са от Лондон

На път

от ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА 3200 прегледа 0

Ако светът е книга и всяка една страница е различна част от земното кълбо, в главата, описваща Балканския полуостров, определено има какво да се прочете. Започвам с абзаците за Северна Македония и Албания.


Заредена с ентусиазъм и добро настроение, събирам набързо един куфар с дрехи и потеглям към автогара „Сердика“. След десетина минути вече сме извън столицата и се отправяме към Гюешево. С интерес научавам, че малкото селце е родното място на една от прочутите жени хайдути Румена войвода.


На границата за щастие няма опашка и за нула време сме на македонска земя. Сещам се за крилатата фраза „Ех, Луно, Луно, земльо македонска и за тебе ли ке се тепаме и тебе ли ке делиме“. Оказва се, че македонците наистина са такива: защитават всичко, което смятат за свое, и присвояват герои и исторически събития, които са доказано чужди. Ала това по-скоро забавлява българските туристи, отколкото да ги дразни.


Македонците предпочитат групите от България да се водят от техни екскурзоводи, а не от наши. В Скопие гидът ни разпалено разказва за Милениумския кръст, който се вижда от централния площад на столицата. И твърди, че християнският символ е висок 77 метра, а в действителност е точно 66 метра. Навярно останалите 11 са добавени за величие. Разбрах за разликата от нашия български водач, който е много точен и прецизен в думите си.


В центъра на Скопие има още много какво да се види. Въпреки трагичното земетресение от 1963-та, което унищожава огромна част от сградите в столицата и оставя без покрив над 200 000 души, днес градът е забравил за случилото се.


Изключително важен за Македония е проектът „Скопие 2014“, който напълно променя облика и вида на архитектурата. Целта му е построяване на паметници на исторически личности, фонтани, скулптури и нови административни сгради. Всичко обаче е толкова кичозно, че Скопие заприличва на Лас Вегас. Градът събира по малко от някои големи европейски столици. За миг се пренасям в Италия, докато вървя по единия от мостовете, претрупан със статуи. Мраморът, формите и обстановката са досущ като тези на замъка „Сант Анжело“ в Рим. Порта „Македония“ пък представлява бледо копие на Триумфалната арка в Париж. По булевардите кръстосват червени двуетажни автобуси, напомнящи на лондонските. По-късно разбирам, че рейсовете наистина са подарък от Великобритания.


След разходката из кичозния център се отправям към църквата „Свети Спас“. Храмът е един от най-важните паметници на културата в града. Дворът е отрупан със зеленина, а по средата на специално място се намира саркофагът с костите на Гоце Делчев. Българският герой, който напоследък пак ни скара с братята македонци.


Преди да си тръгна от комшийския Лас Вегас, сядам в едно симпатично заведение, за да опитам македонското „Скопско пиво“, което струва само 100 денара. С още една бира за из път и малко уморена от жегата се качвам в автобуса. Цялата група се събира и потегляме към Охрид.


След около два часа, много изкачвания, спускания, завои и планински гледки най-после от дясното стъкло на рейса виждам Охридското езеро. То е второто по чистота в света, след Байкал. Водата е толкова бистра, че на дълбочина от 21 метра може да се види дъното. На разходката с корабче гидът дори отпи, за да докаже думите си. И ни обясни, че Охридското езеро е на повече от три милиона години и е дом на десетки хиляди познати и непознати на човечеството растителни и животински видове. А във водите му живее и рибата плашица, чиито люспи се използват за изработването на прословутите охридски перли.


Езерото ще почака да го разгледам и утре. Наближаваме хотела. Стаята ме посреща с изглед към хоризонта, напомнящ морски пейзаж. В ресторанта на огромния четиризвезден комплекс отпивам глътка от прочутото македонско вино „Тъга за юг“, хапвам пилешко месо със сос от броколи и се качвам горе, за да поспя.


Сутрините на терасата са божествени. От планините, заобикалящи езерото, духа хладен вятър. Мога да прекарам тук цяла вечност. За съжаление времето ми е ограничено, затова довършвам капучиното, дояждам рулото с бадеми и слизам във фоайето, където е срещата с групата.


Крачим по крайбрежието към Стария град. Стигайки на върха, виждам Самуиловата крепост, Македонския античен театър и стотици старинни къщи, разделяни от калдъръмени улички. На връщане с останалите разглеждаме църквата „Света Богородица“. Храмът е изографисан през далечният 12. век, но и до ден днешен всички стени са се запазили. По тях има изобразени сцени от живота на Дева Мария и Исус Христос.


Слизайки надолу по каменния път, се отбивам в едно ресторантче, където сервират Тавче Гравче - традиционно за Македония ястие, съдържащо приготвен по специален начин фасул. За 320 д​енара успявам да похапна добре. До вечерта, в свободното време, дадено ни от екскурзовода, се отдавам на шопинг и се връщам в комплекса с няколко рокли и шапка.


Вечерта, докато се разхождам из хотела, в едната му част се натъквам на бижутерия. Продавачката бе така любезна да ми представи най-различни перлени накити, на които не успях да устоя. Щастлива след всички покупки, заспивам за секунди.

В Албания: Възраждането на автомобила след Енвер ходжа

Екскурзията ни продължи и до Албания. Първото градче, на което стъпвам, е Елбасан. След фотопаузата в центъра му се отправяме към Тирана. Столицата ни посреща с огромно задръстване. Гидът разказва, че дълго време режимът на Енвер ходжа е забранявал на албанците да имат собствени автомобили, затова сега залитат в другата крайност и притежават по няколко коли.

Из града се срещат много повече мъже, отколкото жени. Заведенията и магазините са пълни с брадати господа. На площад Скендербег в центъра се вижда една от ценните сгради на Тирана - джамията Етем Бей. Друго характерно за града са цветните сгради и обагрените в пъстри тонове панелки, дело на някогашния кмет на столицата Еди Рама, който освен виден политик и общественик е и художник. Благодарение на артистизма си, Рама вдъхва живот на старите комунистически постройки.

Пътят към България на следващия ден е приятен, в компанията на още топлите преживявания, емоции и спомени.


Коментари


Само кратка забележка: автобусите не са подарък от Великобритания, а са китайски.

Страхотен пътепис,Габриела!

Бе немааат, немаааат...Целио пазар обиколих да си купя лунен камак - немаат. А иначе каманаци - колко щеш, не нема правилен манажмен.