Димитър Митовски: Пренесох "Под прикритие" в отвъдното

Пловдив ме зарежда най-силно с романтика Драматургията е основното, което движи киното напред

Г-н Митовски, повдигнете леко завесата около новия проект „Dead End” и свързаната с него изложба.

Започнах работа по сценария на филма  “Дед Енд“ преди две години. Идеята се роди спонтанно. Много фенове на сериала „Под прикритие“ постоянно ме питаха няма ли да съживя убитите персонажи. Тогава реших, че това е възможно само ако ги пренеса в един паралелен свят, в отвъдното. 


В процеса на писане рисувах ескизи и сторибордове, за да си представя този нов свят, който описвах и визуализирах. Натрупах много скици и така реших да пренеса някои от тях на големи платна. Не бях рисувал в големи формати от изложбата на група „Диско 95“ (Кольо Карамфилов, Румен Жеков - Ремис, Красимир Добрев, Красимир Карабаджаков и аз) през 1995 г. в Националната галерия. Много приятели ме подтикваха през цялото това време да рисувам и ето че се случи.

 

Лесно ли превключвате от снимачната площадка към ателието на художника, и обратно?

 

Това са две коренно различни изкуства, макар и двете визуални. За мен е удоволствие да се прехвърлям от едното към другото, защото усещането по време на процеса също е много различно. Рисуването е самотен процес, а снимането е свързано с много хора от различните звена в екипа.  

В каква посока ще се разгърне основният сюжет на „Dead End“?

Сценарият разглежда предимно екзистенциални въпроси. Кои сме? Откъде идваме и накъде отиваме? Можем ли да се променим към по-добро? В каталога на изложбата съм публикувал части от сценария, както и предварителните ескизи. Всички, които имат интерес, могат да посетят “ONE MONEV GALLЕRY“ в София и сами да се запознаят с проекта, отколкото да преразказвам.

 

Занимавате се с два проекта в последно време - „Ускорение“ и „Сестри Палавееви“. Как се развиват те?

 Единият е в снимачен период, а вторият е все още на ниво сценарий. Киното е дълъг и труден процес. Надявам се да станат факт възможно най-скоро.

 

Често ли идвате в Пловдив?

В последните години все по-малко, за съжаление. Много от близките ми приятели напуснаха града по една или друга причина и това някак ме откъсна. Бих казал, че Пловдив много ми липсва, но и работата ми е свързана с киното и е невъзможно да бъде упражнявана там. В кратките моменти, в които съм там, се чувствам наистина на моето място.

 

Какво мислите за Европейската столица на културата 2019?

Пловдив го заслужава. Все пак той е петият най-стар град в света. Във всеки негов камък е запечатана европейската култура. Трябва да използваме момента и Пловдив трайно да се нареди сред културните точки  на Европа.

 

Има ли културната сцена на Пловдив с какво да очарова гостите от страната и света?

 

 Пловдив сам по себе си е голяма културна сцена, световна. На Пловдив му трябват културна политика и културни продукти. В културния афиш, особено сега като културна столица, има много интересни проекти, които биха очаровали публиката, но само времето може да отсее качествените постижения. Смятам, че тази тенденция трябва да се задържи, а това изисква много работа. Надявам се това да се случи.

 

От хоризонта на днешния ден как гледате на участието си в авангардистките бунтарски групи от късния соц и ранния преход - „Ръб“ и „Диско 95“, и тяхното място в културния живот?

 

Бяха романтични времена, особено сега, когато се връщам назад в спомените си. Опитвахме се да се изразяваме като „революционери“.  Работехме със съзнанието, че правим нещо ново и значимо. Мисля, че по някакъв начин повлияхме на развитието и хода на българското изобразително изкуство. Тези две авангардни групи остават като част от историята и това е написано и казано безспорно от различни изкуствоведи и български интелектуалци.

 


Тук важният въпрос е какво се прави да се съхрани направеното, а отговорът е - нищо или почти нищо. Жалко. Самите ние от „Ръб“ скоро направихме ретроспективна изложба в Пловдив и събрахме най-значимите произведения на групата. Някои от тях възстановихме от останките, разпил​ели се в прахоляка по депата на културните институции, които трябва да ги съхраняват за поколенията и по-важното - да ги показват.

 


Роди се идея в публичното пространство да се направи постоянна експозиция на групата, и пак нищо. Ние, авторите, сме правили много опити това да се случи, но то никога досега не се е случило. Още веднъж напомням на хората, които имат инструментите и са на отговорните позиции, да го направят. Моля, подкрепете и запазете изкуството на България, то е част от европейското и световното изкуство.

 

Разкажете някой спомен от ученическите години в Сценични кадри под тепетата.

 

Не мога да разкажа конкретен спомен, защото ме вълнуват всички спомени от този период. Това е времето, в което съм се чувствал най-свободен и обграден от истински приятели. Всичко, което правехме в нашия приятелски кръг, беше продиктувано и свързано по най-искрен начин с мечтите ни. Сценични кадри ми даде първия творчески тласък и ме свърза завинаги с изкуството. Това е споменът, който ме вълнува.

 

Бихте ли снимали филм в Пловдив?

 Въпросът съдържа отговора. Пловдив е мястото, където се чувствам най-зареден. Но все пак трябва и подходяща история.  

 

Кое е най-кинаджийското като усещане и преживяване място под тепетата?

За мен е улицата, на която съм роден.

 

„Мисия: Лондон“ като че ли положи началото на ренесанса на българското кино и завръщането на зрителите в салоните. Какво мислите за новите филми и посоката, в която се движи филмовото изкуство у нас?

 

 Сега около 3 март пуснаха по телевизиите много български филми, които пак изгледах с голямо удоволствие. Мисля, че киното се движи в правилната посока, но трябват повече филми. Колкото повече се произвеждат, толкова по-добри ще има. Разбира се, това, което се прави, никога няма да е съвършено, но само така може да се върви напред. С риск да се повторя, ще кажа, че колкото по-бързо се приеме Стратегия за развитието на изкуството в България, шансовете да се създават смислени неща в тази посока нарастват. 

 

Лесно ли е да се превърне българският филм в глобален продукт?

 

Никога не е лесно това да се случи в която и да е малка страна по света. Трябва много работа и постоянство, маркетинг и стратегия.

 

Как според ​вас технологичната революция се отразява на киното ​- като похвати и сюжети?

 

 Технологията е необходимост доколкото трябва да си в крак с времето. Новите изразни средства несъмнено обогатяват езика на киното. Но винаги има едно "но". Драматургията е основното, което движи киното напред. Най-важен е разказът и това е така от момента, в който са възникнали сценичните изкуства. От тогава до днес гледаме едни и същи разкази, които са разказани по различен начин. Технологията ги прави по-въздействащи като визуално възприятие, но не променя същността им. Трябва да си в крак с времето, но важното е историята, която истински вълнува зрителя. 

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?