Дервиши играят в Лесичово на Сирни заговезни

Мегданът на селото се оказва тесен за хилядите, дошли да видят зрелищните танци

На Сирни заговезни всяка година Лесичово празнува Дервишовден.  За селото открай време Дервишовден е по-голям празник дори от Коледа и Великден. Само на този ден мегданът на селото се оказва тесен за хилядите местни и гости, дошли да видят зрелищните танци на загадъчните хора, облечени в дългокосмести кози кожи и покрили лицата си със страховити маски. 
През целия ден дервишите, които са признати „живи човешки съкровища”, обикалят селото и гонят злите духове. Тази година те ще излязат по улиците точно в 12,30 ч.

Традицията на празника е запазена без никаква промяна от езическите времена. Дори губерките (огромни игли за шиене на костюмите направо по тялото) и конците (само коноп) са такива, каквито са били в древността. За всичко това водеща роля имат и съвременните му пазители - дервишката група на Лесичово.

Подготовка за големия празник започва седмици преди него, макар че всъщност най-запалените целогодишно си набавят нови материали, с които да обновят или допълнят облеклото. Купуват кожи от специална порода коза с дълъг над 10 см косъм. Те се ползват необработени заради вярване, че и характерната им силна миризма гони злото. Дни наред преди Сирница втвърдените кожи се киснат във вода, за да омекнат и да може да се кроят. В селото винаги е имало по няколко „правачи”, чиято работа е да нагласят омекналите парчета кожа и да ги съшият направо по телата на кукерите. Един костюм включва 5 парчета - по едно за ръцете и краката и едно за гърба и главата. Шиенето започва от 4-5 часа през нощта.

Костюмите на дервишите от Лесичово са строго определени, красиви и много страшни. Разказвали сме неведнъж за тях, но какво да се прави, като не излизат от "мода". Състоят се от кози кожи с дълги косми, а най-интересната част от костюма е маската на главата. Тя има “очила“, изработени от разноцветни парчета плат, и кюляф (кожа, преметната през главата и стигаща до кръста), а на предната част на кожата-кюляф е закрепена маската-очила. На кръста си носят от 3 до 6 медни звънеца и една калъчка (дървена сабя). Арапите пък носят бели дрехи със закачени по тях малки кожлета. По лицето са начернени, а на главите си иматразноцветно украсени кауци. Техните звънци са малки, бакърени, до шест на брой. Кукери може да бъдат само мъже и момчета. Жени и момичета участват само в битовата група, задължително в носии.

На Сирни заговезни маскираните вече дервиши влизат в домовете на свои близки, за да изгонят злите духове, да пожелаят много здраве и изобилие. Домакините ги посрещат с пита и баница, почерпват ги и ако има член от семейството, който боледува, или страхливи деца, ги прескачат, за да изчезнат болестта и страхът. С калъчките, или дървените саби, „здрависват” дърветата и стоката. Домакинята обявява на висок глас, че ще отскубне косми, ще ги завърже с червен конец, ще ги сложи в дувара, за да предпазват от лошо и да гонят злото.

След това дервишите се отправят от различни посоки към селския мегдан. Там се е стекло почти цялото село. Пред хилядното множество маскираните изпълняват различни номера. По време на играта особена роля имат така наречените “бутачи“. Те започват да дразнят и бутат дервишите. За да могат да водят успешно борбата, дервишите се отправят към своя водач и правят красиви кръгове.

Хубавата, напета походка, добре подбраните и звучни звънци придават на дервишите смел и тържествен вид. Всички дервиши минават под дървената сабя на водача и се заклеват в знак на вярност. Водачът носи през кръста си “конче“ (дълга пръчка, която е хваната за единия крак на стъпалото и излиза от кръста, навита на кръг). Сплотеният колектив за вярност започва да прави различни номера и фигури - пирамида, прескачане, бутане и други игри. В това време в кръга обикалят един или двама арапи. Доволни от играта, към дервишите се отправят жените, които заедно с група селяни ги черпят с вино, пита и баници. Накрая ритуалът завършва с пускане на гълъба на мира.  

Вечерта населението излиза на по-високите места в края на селото, запалват “кисци” (факли от слама) и до късно вечерта ги въртят, с което символизират настъпващите слънчеви дни и плодородието на новата година.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?