„Дебелянов и ангелите“ - спектакъл с вътрешно горене

Май свърши хубавото време за халтурите и комерса в театъра

Препълнен салон с публика в Народния ни театър, и то с публика, която иска да усети духа на големия ни поет Димчо Дебелянов, да види последния ден от живота му и разбира се, да чуе от сцената  неговата  неподражаема поезия.  Спектакълът на Пловдивския театър „Дебелянов и ангелите“ показа, че зрителите искат озарено слово, смислени теми и герои, искат да преживеят трагичната съдба на един свой гений, както и българската орисия. На 29 години, преди да е издал дори една стихосбирка, Дебелянов постъпва като доброволец в армията, без всякакъв опит  се бие на Южния фронт, в Първата световна война. Литературните разпри, неволите на поета на жълтите павета в София се оказват незначителни, когато той се изправя пред дулото на ожесточената война, пред смъртта.

Спектакълът „Дебелянов и ангелите“ на драматурга Александър Секулов и режисьорката Диана Добрева е наистина магичен и изтръгва емоции в залата. Не толкова маниерен, както предишни представления на Добрева, като  „Калигула“, и най-вече не силов, в стила на Деян Донков. „Дебелянов и ангелите“ е  спектакъл преди всичко с вътрешно горене, драматично противопоставяне - между жестокостта на войната и чувствителността на поета, рискова ситуация, на чието предизвикателство той сам се излага. Представлението „вижда“ и вътрешните фикции на Дебелянов, за друг красив свят, любов, човечност на фона на войната. „Дебелянов и ангелите“ задава сериозните въпроси:  Как живееш, а не колко?, Дали можеш да сътвориш нещо, живеейки със страх? Това са вибрациите, с които живее големият поет, които дават значимост на личността му.

В спектакъла смъртта се оказва състоянието на хармония между героите, там те са усмихнати, дружелюбни. Животът, войната ги прави безсмислено жестоки…

Спектакълът “Дебелянов и ангелите“ е изграден с дълбочината и познанието за времето на Дебелянов на проф. Валери Стефанов, с откъси от книгата му „Слепият градинар“. А също и с въздействаща сценична среда - сценограф Мира Каланова, музика Петя Диманова. От сцената струи изключителен вкус и мярка. Актьорите от пловдивската трупа с усет и завиден вътрешен заряд пресъздават един сюжет - драматичен и жесток, на бойната линия на войната - реален, но и спотаен в поривите им да покажат разбития свят на човека от агресията на войната.

И наистина впечатляващ е младият изпълнител на Дебелянов - Ненчо Костов, вибриращ, заразителен. Поезията, думите на неговия Димчо не са му достатъчни, той се хвърля в риска на войната, сякаш търси смисъл, дълбочина в битието... Един безумец, неподготвен за среща с войната, но който иска да се съизмери с реалностите на времето си, не да блуждае по софийските кафенета.

Изненадващо е  изпълнението на актьора Алексей Кожухаров, един от войниците от пета рота, която в предсмъртния си час предвожда Дебелянов. Кожухаров, който допреди години беше известен на широката публика като комик от телевизионния екран, сега работи драматично и разтърсващо в спектакъла. Неузнаваем е! Това някак ме наведе на мисълта, че май свършва хубавото време за евтините  халтури с телевизионни звезди на сцената, на комерса в театъра… Дано да съм права!

И друго. След Народния ни театър и публиката от всеки български град е добре да съпреживее орисията, трагедията и величието на големите ни поети. На добър час към зрителите!

Текст под снимки:

Сцени от спектакъла 

Снимки от Георги Вачев

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?