Подай сигнал

Да сменим мерните единици в културата

Ако скокът ни е само 30-те метра на кулата, значи сме се провалили като евростолица

Коментари

от Елица Кандева 1449 прегледа 0

Първо да е ясно - много съм ЗА Европейската столица на културата. Ще ида на площада този уикенд и - хубав - лош, ще го преживея като събитие в личния и професионалния си живот. Дали ще е възход, или падение, все трябва да се види. Още повече за да имаме право да го оценяваме като пловдивчани и журналисти.

Но в еуфорията покрай знаковото събитие се чувствам малко измамена. От няколко месеца чакам организаторите да пуснат едно видео. По него ние, дето не само пресмятаме колко струва кулата и кой е получил обществените поръчки за озвучаването, а се палим от концепции за включване на различни публики, преживяваме изкуството и сме готови да вкусим и следваме кауза, трябваше да си направим гривни. Да не би да не съм разбрала тази част от концепцията за откриващото събитие с обем над 50 страници, която обясняваше контекста на слогана „Ние сме всички цветове”? Не трябваше ли хора от различни възрасти, места и с различен статус сами да си измайсторят тези аксесоари, с които всъщност

@ins_sub: да се събуди масовата творческа енергия

и всеки да стане цветно петънце в това живо шарено същество, каквото е изкуството на Пловдив? Оказа се, че нямало да се вият конци у дома и по училищата и това въобще отпада. Вместо гривни кметът ни показа шалчета и одеяла. И те са супер, ще си пазя моето като реликва, нищо че ги направили без обществена поръчка. Обаче нямало и да лепим цветно тиксо по витрините - друго изразно средство на публиката, което бе заложено в концепцията. Е, да, бая търкане ще се спести, сигурно и протести на търговците, а най-вероятно и някои неприятни гледки, без които нямаше да минем. Така че всяко зло - за добро.

Но с тази подмяна издиша идеята за увличането на обикновения човек, на новата публика, на различните общности в това ЗАЕДНО. Не спечелихме ли именно с нея домакинството преди 5 г.? В предаване на Емил Кошлуков кметът Иван Тотев каза, че сме го спечелили,

@ins_sub: понеже сме били честни. Но не бяхме.

Не сме и сега.

В апликационната форма, с която преборихме София, Варна и Велико Търново, обявихме, че ще правим артрепублика Адата с консулски отдел на брега на Марица, визи и пътуване с лодки до държавата от артателиета на острова. Но премълчахме, че това няма как да стане, понеже теренът е частна собственост и на практика не можем да разположим на него даже един сгъваем стол.

И за Тютюневия град омаяхме европейците с планове как ще сътворим там чудеса, ама и това отиде в категорията „у момини тъпан бие - у момкови хабер нямат”. Защото и тук е пропуснат детайлът чии всъщност са постройките. Пак се разположихме на нещо, с което не разполагаме.

Ами Детският град, който трябваше да се извиси на Младежкия хълм с кмет-хлапе и цял екип невръстни управници, със своя инфраструктура, част от която да е Детската железница, и с Родителска градина, в която да „забавляват” семействата, докато децата управляват? Опа, и тепето не може да се пипа просто ей така - най-малкото заради ценните видове там. Пет години след като сваляхме звезди с атрактивната хрумка, сега ще я сведем до „артистична намеса в градска среда” по идея на архитектите Мартин Калтвасер и Майк Ронц, които създават сгради и инсталации от рециклирани материали и ще поканят децата на Пловдив да се включат.

@ins_sub: Чудесно, и това е участие на хлапетата в градското планиране,

при това еко! Впрочем тези немци не са ли същите, които срещу едни около 400 000 лв. ще правят временна конструкция край Марица, демек мост над реката като символ на присъединяването на столипиновци? Това вече не ми изглежда включване. Но както казахме, да не се фокусираме върху парите и първо да видим, после да коментираме. И неосъщественият Столивуд е друга тема.

Да, много неща не стават, както ги мислим във времето преди зрелостта. Тук не стават в отделни проекти като транспортния, камо ли в подготовката на такава лавина от събития. Но можем да сме честни наистина и да кажем: толкова са ни силите с този ресурс, с този капацитет от хора, с тази енергия, с тези идеи. Вместо това парадираме грандомандски с гигантска кула. И някъде в нейната сянка потъва "Хорът на езиците", който ще говори с речта на различните етноси. Улисани да мерим етажите от желязо, пропускаме как модулът "Пловдив е Европа" ще съчетае визуалното и сценичното изкуство с високите технологии, каква е тази техника за проследяване на движението в реално време, която ще води хореографията на танцьорите, и що е то лазерни арфи. И още нещо - коя мелодия ще запеем всички ние задно с пловдивските формации на сцената? Това са смислените неща. Когато ги игнорираме и се рекламираме с кулата, а не с идеята в шоуто, неусетно я превръщаме

@ins_sub: в символ на безсилието

да измислим нещо по-добро от това, което немците вече са правили в друга евростолица, и да реализираме нещо повече от концерт със супер ефекти.

Това щеше да е наистина супер, когато бяхме съпътстваща столица през 1999 г. Тогава още не беше идвала Мадона, не бяхме чували на живо Стинг. И бе възторг, истерия да куфееш с „Металика” и да слушаш на Античния „Апокалиптика”, Горан Брегович с "Мистерията на българските гласове" или Ричи Блекмор, макар и не в хардвариант, а с меланхоличната Кендис. Не че пак нямаше критики - защо 10 пъти „Хамлет”, откъде накъде Шекспир на боксов ринг в панаира и как се присвояват пари, тогава от други управници. 20 години по-късно не стига дежавю с вариация на концерт, пък бил той и зрелище върху внушителна кула. Понеже изкуството не е конструкция, която да ни смае с тонаж и габарити. А полет, идея, провокация, която не се демонтира 5 дни след събитието, а остава да се извисява другаде - в паметта и духовните полета. Но не с ръста на кулата, с който ще си мерим моженето в преките репортажи.

Предстои цяла година и вярвам, че ще има моменти, в които ще прехвърлим духовно 30-те метра. Или поне ще се научим да показваме на света същността, не опаковката. Иначе - ако наистина човек е толкова голям, колкото са мечтите му - ще се окажем с твърде скромно постижение в скока ни като културна столица. Пък ако все пак държим на тези мерни единици, има и по-високи цели - до звездите са 149 600 000 км. И това е само до най-близката.

Коментари