Подай сигнал

Да почетем и разединението със свалени знамена

Или защо Съединението е дума, която дедите ни изпълниха със съдържание, а ние успешно изпразваме

Коментари

от Красимир Димовски 648 прегледа 0

Да почетем и разединението със свалени знамена

Шести септември е денят, в който историята ни написа шестица. Преди 134 години дедите ни учеха с оптимизъм азбуката на държавността, докато в Европа вече пишеха книги за нея. Учеха аритметиката на демокрацията, докато на Запад решаваха интегралните ѝ уравнения. И въпреки това лудите глави на нашите капитани победиха мъдрите глави на техните генерали.

Денят, когато беше пречупено чудесното наслаждение, с което българите се преследват един друг и си вредят един другиму, както писа Иречек 4 години преди съдбоносната 1885-а. Денят, когато дори българите на държавна служба в Османската империя изпълниха думата със съдържание. Което след това, та до днес успешно изпразваме.

Денят, който донесе чудото на победата. След което се върна "чудесното наслаждение" на разединението, продължило и до днес с упоритостта на прокоба. Като изключим обединителните победи на бойното поле през 1912-а и на футболното - през 1994-а, юнашкото ни племе се раздели на полуплемена: прослойки, класи, сценични випове, публични типове, партизански и борчески бригади, социалистически вождове и капиталистически лидери, босове, които влизаха и влизат боси в политиката и излизаха и излизат с обувки от крокодилска кожа, с предизборни крокодилски сълзи и следизборна крокодилска захапка.

Тези полуплемена се самонадхитрят, самоподкупват, самоокраждат, самооправят и самообладават.

И някак все не можем да помръднем от застоя, защото, за да потеглиш, трябва да включиш на първа скорост, но няма как, ако съединителят е прояден и ръждясал от корупция, завист, злоба и ненавист. Опитите да пуснем BG колата по инерция или да я вържем като талига зад лимузината на ЕС се оказаха неудачни. В първия случай едва не изхвърчахме от завоите, а във втория трупаме унизителни глоби от европейските катаджии.

Затова, почитайки Съединението с вдигнати знамена, трябва да отбелязваме и трагизма на разединението със свалени байраци.

След официалните речи днес да почетем с минута мълчание геройски загиналата идея за обединението на един народ.

С надежда за възкръсването. И с надеждата да включим на първа, за да потеглим, макар и бавно към световната писта, където народите пътуват на Шеста скорост.