Подай сигнал

Бразилски майстор запали Пловдив по капоейрата

Бойното изкуство е смесица от танцови движения, акробатика, поезия и музика, казва Диего да Франца

Галерия

от Габриела ЛАЗАРОВА 3481 прегледа 0

„Много е важно да четеш и да се интересуваш от култури, различни от твоята. Когато научаваш нови неща, се чувстваш по-силен, обогатяваш се. Затова останах в България - тук се усещам по-силен. Вашата история и тази на Бразилия много си приличат. И двете страни са били под робство и са извоювали свободата си. Ние имаме Бимба, а вие - Левски“, казва Диего да Франца. Бразилецът вече няколко години преподава капоейра у нас. Първо посещава Слънчев бряг, където среща бъдещата си съпруга -пловдивчанката Сесилия, а после двамата остават да живеят под тепетата.

Диего е роден в бразилския град Баѝя. Точно там преди 400 години се заражда и бойното изкуство капоейра. То е смесица от танцови движения, акробатика, тактики за самозащита, култура, поезия, музика и не на последно място философия.

„Всички носят в сърцата си капоейра. Децата и възрастните я практикуват масово“, казва той. По думите на бразилеца бойното изкуство е толкова разпространено, че дори се изучава сериозно в училище. Малцина обаче са тези, които успяват да станат треньори. Понякога са необходими повече от 20 години, за да се натрупа необходимият опит.

„Капоейра е съвкупност от исторически традиции, пеене на песни, свирене на различни инструменти, съчетание от отбранителни движения и танцови стъпки. Грациозен бой-танц, включващ атака и атлетична игра с цел да се използва ум и умение, за да се подмами противникът, да загуби равновесие и да падне“, обяснява Диего. Според разказа му един преподавател трябва да е много добре подготвен и да е запознат с тънкостите на този спорт, за да ги предаде на учениците и последователите си. Трябва да може да пее, да свири и да е физически и психически стабилен, да умее да синхронизира ритъм и баланс.

„Като малък съм тренирал най-различни бойни изкуства. Минал съм през таекуондо, кикбокс, бокс и джу джицу, но всеки път нещо ми липсва“, казва Диего.

Главната цел на тези спортове, според него, е да се научиш да се биеш и отбраняваш, използвайки и развивайки физиката си. В същото време това е само малка част от многото, с което може да ни запознае капоейра. Бразилецът се спира точно на нея. Твърди, че тя не е просто бойно изкуство, а истинска философия, хармонията, постигната между физическото и духовното.

„Капоейра те кара да се социализираш и това най-важното. Не само да тренираш и да гориш калории, а да има с кого да поговориш, докато опитваш различните акробатики. Те ти дават сила да откриеш себе си. Не да се търсиш в някой друг, а да се намериш в себе си“, разказва бразилецът. Точно с това капоейра е над всички останали спортове. Философията на бойното изкуство в цял свят е да приема и уважава всички, които искат да се докоснат до него, независимо от религия, пол, възраст или раса.

Въпреки че много обича Бразилия и е оставил приятели там, Диего е твърдо решен да гради живота и кариерата си в Пловдив.

„Интересът към капоейрата в България се засилва все повече“, казва той. Точно заради това организира Втори фестивал по капоейра на 19 и 20 април, популяризирайки бразилската култура у нас.

Трима майстори ще кацнат специално в Пловдив, за да предадат част от уменията си на запалените по бойното изкуство. А за ценителите на екзотичната храна Диего е подготвил традиционни бразилски ястия, сред които фейжоада и акараже.

Тайното оръжие на робите

Капоейрата се играе в кръг, а по средата е най-старият майстор, който свири на беримбау, следи ритъма и диктува различните движения на останалите. Много са песните, които се изпълняват по време на танца. В някои се пее за любов и деца, в други за свобода и традиции. Дълго време капоейрата е била бойното изкуство на робите и тайно оръжие в борбата им за свобода. В нея са включени бразилски и африкански елементи и ритми.

Бимба и Левски

Двама от най-великите майстори на капоейра са Местре Бимба и Местре Пастиня, разказва Диего. Първият е сред най-обичаните и до ден днешен в Бразилия. Става национален герой, след като възражда забранения по време на военния режим боен танц. Диего сравнява Бимба и Левски, твърдейки, че общото между двамата е желанието за свобода, родолюбието, съхранението на родните традиции и ценности и борбата им не за собствена изгода, а за победа на целия народ.

Местре Бимба разпространява философията на капоейра, без да е завършил университет. Вкарва танца от улицата в залата. В чест на героя и до ден днешен се провеждат празници и фестивали.

Снимки от Руслан Йорданов

Коментари