Братската могила се преражда в Тракийски пантеон

Създателите на соцпаметника предлагат скулптурите да символизират героичното ни минало Отварят криптата за Европейската столица на културата

Мемориалът  Братската могила  може да отвори врати догодина за Европейската столица на културата като Тракийския пантеон и център на монументалното изкуство. Това предложение направи тези дни пред фондация „Пловдив 2019“ Димитър Пампулов, известен общественик, икономист, колекционер на картини, автор на три книги, сред които е и „Моят Пловдив - брулени години“. 

Очаква се Димитър Пампулов да доведе в Пловдив скулптор Валентин Старчев и заедно с представителите на фондацията да огледат състоянието на скулптурите в криптата, затворена 28 години.   


За възстановяването на Пантеона, издигнат през 1974 г. и анатемосан след Десети ноември като комунистически паметник, отдавна настоява софийският архитект  Любомир Шинков, по чийто проект той е направен. Темата е повдигната  наскоро и от скулптора Петър Атанасов, участвал в създаването на мемориалния комплекс заедно с основния му автор и бележит скулптор професор Любомир Далчев. Петър Атанасов  живее в САЩ, където в края на 70-те години емигрирал заедно с проф. Далчев и съпругата му Ана, също скулптор. Проф. Далчев почина  през 2002 г. - малко преди да навърши сто години. 

Горещото желание на творците е да се реализира първоначалният замисъл на Любомир Далчев - Тракийският пантеон да пресъздава героичната история на България в борбата срещу  турското робство, епопеята на Шипка и Втората световна война, а не само партизанското движение, както е било наложено от тоталитарната власт. 

Самият проф. Далчев, чиито творби днес се съхраняват в музеите на Атина, Скопие, Монреал, Сао Паулу, Санкт Петербург, Москва, изпраща през 90-те години от далечния град Сънивейл писмо до кмета на Пловдив, в което подробно, с графики и рисунки обяснява какви скулптури трябва да бъдат допълнени в криптата на Братската могила, за да е пълен образът на героичното минало на България.   Една от тях е "Страдаща майка" - символ на Отечеството. Тя представлява  седнала жена с празни ръце. Скулпторът предлага двете последни композиции - "Зараждане на социализма" и "Стачен пост", да се отстранят от пантеона. Писмото е прочетено пред  журналисти от тогавашния кмет Спас Гърневски и оставено без последствия.

Братската могила, където по времето на соца младоженците носеха цветя веднага след като сключваха  брак, е залостена с желязна врата. Шест катинара - три отвън и три отвътре - пазят криптата от вандали. Туристи не се допускат до скулптурите, изпълнени от камък и бронз, по аналогия с черковните икони, и  украсени със сребърен обков на ореола и ръцете.  Вятърът на промените отдавна е изгасил вечния огън, а нехранимайковците са потрошили част от фигурите. Някои от тях са обезглавени. 

Плочите от бял бетон, наредени във формата на тракийска могила, са нашарени с фашистки свастики и надписи „Помним народния съд“ и „Всички комунисти на съд“. Признания в любов - „Обичам те, Anelia Licheva“, изписани с червен и син спрей, донякъде тушират омразата. По традиция работниците от „Чистота“ скоро ще изчистят драсканиците. С това обаче свършва грижата на скулптурната композиция, за която навремето британският „Дейли мейл" е написал, че "в Англия няма мемориален комплекс от такава висока категория".

Табелката от кована мед с имената на авторите е била свалена по нареждане на ОК на БКП, след като проф. Любомир Далчев заминал за САЩ.

Според арх. Любомир Шинков конструкцията на Братската могила също има нужда от реставрация, защото горният слой на специален бял бетон е похабен и е нашарен с графити. Затова мемориалът изглежда мръсносив. Би трябвало да се потърси съдействието на химици, за да кажат как може да се възстанови композицията, счита архитектът.  

Петър Атанасов предлага, тъй като до 2019 г. няма време за реставрация, в Пантеона догодина  да се поставят големи снимки на фигурите, както те са изглеждали, преди да бъдат разрушени. А също така да се изложи и писмото на проф. Любомир Далчев, депозирано през 90-те години в общината. Да се добавят имената на  скулптурните композиции, както те са били замислени от Далчев, за да се обхване историческото минало на България. Реставрацията на Пантеона може да продължи след 2019 г., предлагат авторите на Братската могила.

Оцени новината

Оцени новината
0/5 от 0 оценки
0/5 от 0 оценки

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Подкрепяте ли въвеждането на зони с ниски емисии в Пловдив?