Подай сигнал

Божидар надигра съдбата си

Момчето от Отбора на надеждата се запалило по футбола заради страх от тъмното

Пловдив

от Елица Кандева 3344 прегледа 0

Едно момче никога не е обувало бутонки, за които родителите му са броили купчина пари, за да играе футбол в елитен клуб. Израснало е в социални домове. Но на 17 г. вече има в актива си голове срещу Ирландия, Литва и Словения. И победа срещу диктатора на зеления терен - Бразилия.


Божидар Костов от Центъра за настаняване от семеен тип „Майка Тереза” в Пловдив влезе в Отбора на надеждата, който представи страната ни на световното първенство по футбол за бездомни в Кардиф. Българският тим зае 12. място, което е най-добро представяне от всички участия досега. А тийнейджърът се върна от Уелс с още по-голям хъс да успее в живота, въпреки изпитанията, с които той го „фаулира”.


„Момчета, не се бойте, че сте най-младият тим!” С тези думи наставникът на Отбора на надеждата Борислав Фердинандов нахъсил тийнейджърите от българските социални домове, когато за първи път излезли на терена на Световното по футбол за бездомни. Божидар попаднал в селекцията, когато мениджърът Виктор Кирков правил совалки из цялата страна да открие талантливи момчета. Нямало много време за подготовка ​- 40 дни лагер в Бояна и всички се качили на самолета. Божидар обаче има известна школовка от преди това - играл е в отборите на Брестовица и Цалапица.


По футбола го запалила неволята. По-точно - страхът от тъмното.


Когато бях дете, майка работеше в ресторант и се прибираше късно. Баба заспиваше и оставах да я чакам дълго сам. Понеже ме беше страх от тъмното, гледах футбол, без да знам нищо за него, връща се в хлапашките спомени Божидар.


Роден е в Плевен. Бил на 3 г., когато семейството му се преместило при баба му в Пловдив. Раздяла изправила родителите му пред изпитания и направила невъзможно да се грижат за Божидар. Така той попаднал в дом „Рада Киркович” под тепетата. След закриването го преместили в „Олга Скобелева”. А в момента е в център за настаняване от семеен тип. Някои от четирите му сестри също живеят на такова място.


Където и да съм бил, съм имал подкрепа от възпитателите, разказва Божидар за живота в социална институция. В главата все са думите на шефката на Родопския пансион Стамена Стоянова: „Спри да правиш глупости!”. И е спрял – почти отказал цигарите, за да е по-добър във футбола.


Иска от живота да продължи да се занимава с този спорт. И един ден да има собствена къща или апартамент, жена и деца. „Искам да покажа на мама, че съм успял сам. Че мога да постигна всичко”, категоричен е тийнейджърът.


В момента учи в специалност „Подемно-транспортна техника” в Професионалната гимназия по машиностроене. Справя се. Но си признава, че трудно се връща след голямото междучасие. Тази учебна година ще се помъчи да е по-редовен. Малко е скаран и с четенето, но пък има амбиция да учи английски.


Понякога го питат какво е да живее в дом. „Защитена среда и строги правила, но там се чувствам наистина у дома. Имам приятели”, е отговорът на Божидар. Те наистина не са много, но това е съзнателен избор на тийнейджъра. Страни от компания, която би го въвлякла в начин на живот, който не иска да води. Затова понякога връстници не го харесват. Самият той иска да промени някои неща в себе си. „Не съм завистлив, добър човек съм, но има изкушения, затова отсявам приятелите и искам да се държа за доброто”, казва Божидар.


Същото важи и за момичетата. Тези, които хващат окото с предизвикателно облекло и държание, не го вълнуват. „Не, че не искам приятелка, но търся точното момиче”, обяснява Божидар. Срещнал едно на първенството в Кардиф. Разменили по някоя дума на английски, но се оказало, че нейният език е португалски. Сега комуникацията продължава във Фейсбук.


Хората, на които Божидар се възхищава, не са футболни звезди, а момчета, които като него са живели в социални институции, но са успели да си стъпят на краката и да се реализират. Например Слави - приятел от Родопския пансион, който сега следва за социален работник и работи в Младежкия център. Ще се върна в „семейния” бизнес, често се зарича с намигване към Центровете за настаняване от семеен тип. С всеки следващ ден и аз искам да съм повече от себе си сега, признава Божидар. Когато се осмели да помечтае за десетина години напред, се вижда например треньор на детски футболен тим или учител по физическо.

За Бог не трябва посредник

Когато бяхме на подготвителния лагер, мениджърът на отбора дойде и нарисува на една дъска човешки мозък, разказва Божидар. Това е едно от нещата, които ще помни завинаги. „Тук има една частица, която е свързана с Господ. Когато направите нещо лошо, това ще ви се отрази след време. Това е Бог - червената лампа, която те спира да правиш грешки”, казал мениджърът. Оттогава Божидар често се замисля какви последствия би имал неговият избор. Колкото до вярата, не ходи на църква. „Вярата е тази стая, твоето усещане за Бог и връзката с него, за която не трябва посредник”, казва Божидар.

На лагер с Балъков

Най-хубавият момент от Световното първенство по футбол за бездомни в Кардиф беше, когато пяхме на терена „Хубава си, моя горо”, казва Божидар. Научил песента по време на подготвителния лагер, който го срещнал с Георги Иванов и Красимир Балъков.

Тийнейджърът изиграл над 10 мача с националната фланелка в Отбора на надеждата. По регламент тимовете играят на малък терен две полувремена по 7 минути.

Най-трудна била победата срещу Бразилия. Българите първо паднали в мачовете в групите. Ех, ако има реванш, заканвали се след последната съдийска свирка. И излязла сгода пак да застанат срещу бразилците за разпределянето на местата. Бихме ги, а после станахме приятели, усмихва се Божидар. Това е едно от нещата, които харесва във футбола. Спортът му дава дисциплина, хъс, адреналин, но и спокойствие и умение да разграничава играта от истинския живот. Да играе и бележи голове за България за него е гордост, но не му е повишило самочувствието.

Фондация Homeless World Cup, подкрепяна от УЕФА и ООН, организира ежегодно от 2003 г. световни първенства за бездомни хора. Българският „Отбор на надеждата” записа първото си участие през 2012-а в Мексико. Целта на инициативата е чрез футбола да се насърчи социалната интеграция на хора, които по някаква причина остават изолирани от обществото.

По време на престоя в Кардиф Божидар смогнал да поразгледа. Направило му впечатление, че е много чисто и хората са възпитани. Няма право да участва в шампионата догодина, защото принципът е да се дава възможност на различни хора.