Подай сигнал

Бонбони с рожково брашно и ядете, колкото си щете!

Деца измайсториха сладки букети в Зелена работилница за ЧРД на Пловдивски културен институт

Пловдив

от Елица Кандева 1551 прегледа 0

Стават ли за ядене цветята? Всеки японец би отвърнал утвърдително, защото в Страната на изгряващото слънце редовно си правят салата от хризантеми.

А дали е здравословно? Без съмнение – ако цветето е ръчно направен бонбон от фурми, рожково брашно и орехи, който после е завит в станиол и цветни хартии като стръкче от пазара.

Деца научиха този урок и измайсториха по едно вкусно букетче в Зелена работилница. Кулинарното им приключение бе едно от отворените ателиета, с които през уикенда Пловдивският културен институт отпразнува 3 години от създаването си.

8-годишната Криси, която обича да рисува и да чете за Мечо Пух, бе сред първите, които запретнаха ръкави. Нейна връстничка надникна в кутиите с разноцветни капаци, от които мастър шефът в сладкарската работилничка Иванина Черкезова заизважда различните съставки за лакомството. Обичам сладко, но не много, защото има и захарни болести, поколеба се момичето доколко е разумно да участва в начинанието. Иванина веднага я успокои, че вместо захар, хлапетата ще ползват намачкани фурми. После извади кафяв прах, за който побърза да обясни, че не е какао, а рожково брашно. „Шушулчица, която се мели на брашно. От него не ставате буйни като от какаото и го ядате, колкото си щете”, свали ограниченията Иванина. После насипа в чинийката пред всеки малък кулинар и по една лъжица смлени орехи.

„Орехът изглежда като мозъка и е полезен за мозъка”, вещо обясни Алекс, който е на 7 и половина години и учи в ОУ „Княз Александър I”. Освен наясно с теорията, той се оказа напред и по отношение на практиката, защото вече е майсторил у дома бонбони. „Взимаме какао на бучки от Лексито. Слагаме масло да се стопи в тигана. Около 1-2 часа. После смесваме с лешници и изсипваме в силиконовите формички на мама”, сподели рецептата и технологията първолакът. И Криси веднага се сети, че също е правила топчета от какао, захар, масло и кокос.

Последва кратък спор дали шоколадът е какао или какаото е съставка на шоколада. Истинският е горчив, затова му се слага захар, консерванти и оцветители, но трябва да внимаваме колко ядем, даде разяснения на по-малките Алекс.

После всички надянаха ръкавици и омесиха съставките за здравословния бонбон. В това време Иванина вече бе наизвадила станиоли, цветни хартии и мрежи, тиксо, ножици и телчета. За нула време ръчните бонбони бяха увити в сребърно фолио и боднати на клечка, около която хлапетата усукаха зелена хартия, за да прилича на дръжка. С малко червено тишу, лилава мрежа и панделка за разкош вкусните букетчета добиха завършен вид и всяка майка получи по едно. А за да го поднесе подобаващо, от останала червена хартиена лента Алекс си усука вратовръзка.

Елица Митова помогна на Ирина, която е само на 3,5 г. Това е нещо много хубаво – да правим нещо заедно и да опитваме различни неща, сподели майката. Преди готвенето завела дъщеря си и на отворения урок по художествена гимнастика. Всички класове бяха с вход свободен през уикенда по повод рождения ден на Пловдивския културен институт.

Между лекциите бъркат мъфини и киш

Във всичко, което правим, наблягаме на здравословното, обясни Иванина Черкезова. С приятелките й Таня Григорова и Йоана Желева държат сладкарничка „Зелена работилница” край Търговската гимназия. Трите момичета с общо хоби се открили взаимно, докато следват маркетинг в Пловдивския университет. Миналата година спечелили конкурса на община Пловдив за млад предприемач. С премията отворили пекарната и докато продължават с магистратурите си, бъркат мъфини, киш, бонбони и кексове. Предизвикателството е вътре да няма глутен, оцветители и консерванти. Вместо тях непознати съставки често изненадват изкушените – орехово, бадемово, ябълково и шипково брашно. Че дори и брашно от коприва.

Как с целувки и прегръдки става квас

„Брашното, въздухът, водата и захарта много, много се обичат. А когато се прегръщат и целуват, става квас”. Тази любовна формула изведе пред малчугани Дани от Хлебна къща-Пловдив. После им обясни, че квасът се слага в хляба вместо маята, но е по-полезен от нея. И даде старт на Театър на трохите, в които хлапета надянаха бели престилки, пресяваха брашно, рисуваха в него, сипваха вода, месиха, пак добавяха брашно и пак мачкаха, докато стигнат нужното съотношение. Накрая всеки си украси питката със сърца и звезди и я занесе у дома, за да бъде опечена за вечеря.

Понеже голямото месене бе по повод рождения ден на Пловдивски културен институт, в началото малките хлебари получиха нестандартно задание. 5 килограма брашно бяха насипани през ситото като бяла пелерина върху масата. А пръстчетата трябваше да нарисуват върху този фон какво е нужно за рожден ден. Торта, първо се сетиха децата и едно през друго викнаха: шоколадова, ванилова, сметанова, бананова, медена! Значи ни трябват 5 торти, обобщи шеговито Дани. Подаръци, сърца, усмивки и свещи се появиха върху брашното. Даже и детски център. А Антония нарисува нова рокля. Всички се съгласиха обаче, че най-важно за едно парти е да има приятелство и любов. А какво е любовта? С набрашнени ръце и носове малките хлебари изведоха дружно своя дефиниция: „Да обичаш семейството си и, когато момичето ти няма бонбон, да му дадеш от твоите”.

Коментари