Подай сигнал

Богомилите проповядват братство чрез любов, а не чрез гилотината

Апостол Павел не идва в гръцкия Филипи, а във Филипопол, твърди изследователят проф. Дамян Попхристов

Интервю

от Даниела Арнаудова 1559 прегледа 0

Проф. Дамян Попхристов

Проф. Дамян Попхристов е единственият българин, поставил пиеса на Бродуей -това е „Приказка за калпаците" на Панчо Панчев. Близо 20 г. той преподава актьорско майсторство, режисура и редица теоретични специалности в Нюйоркския университет.

В Ню Йорк завършва магистратура по сравнително религиознание, там научава много интересни факти за уникалното учение на богомилите. Затова се завръща в България, където със съпругата си основават Фондация „Български Център Просветление”. Целта им е да издирват, запазват и пропагандират непознати факти около българската история. Автор е на книгата „За богомилите, от уста на ухо”.

Наскоро той гостува в Арт галерия Савов, където говори за идването на апостол Павел в Древния Филипопол.


- Проф. Попхристов, известна е теорията на д-р Асен Чилингиров, че апостол Павел идва във Филипопол, а не в гръцкия Филипи. И именно тук покръства първата християнка - жена на име Лидия. Какъв е вашият принос по темата?

- Голямата загадка в историята е как апостол Павел, тръгвайки от Неаполис (днешна Кавала), е стигнал до Филипопол. Твърдения на наши „учени“ са, че е трябвало да мине през една враждебна територия, населена от траките беси или да „прелети“ до Филипопол. Моята заслуга в цялата тази история е, че намерих древна карта с римските пътища от I век. Тя ясно показва как през Филипопол е минавал древният път „Виа Диагоналис”, който свързвал Рим и Константинопол -Запада и Изтока. На картата се вижда и друг централен римски път, който е свързвал Филипопол с Кавала. Апостол Павел, като римски гражданин, попадайки в един римски анклав, спокойно би могъл да получи съдействие за пътуването си. Така че как се е появил в Древния Филипопол е повече от ясно - по централния римски път и не му се е налагало да „лети“. Освен това бесите в този период са официално васали на Рим след битката на Марк Антоний и Октавиан Август с Брут и Касий. Така че не става дума за никаква „враждебна територия“. Във Филипопол тогава е имало действаща римска администрация, затвор, еврейска общност. Както и всички белези, че след апостол Павел в града се е развила една масирана християнска дейност - доказват го редица открити надписи, гробница, огромната базилика. Всичко това подкрепя тезата, че апостол Павел е бил не в гръцкия Филипи, а във Филипопол. Още повече че в „Деяния на Апостолите“ се казва, че Апостол Павел е покръстил „цял Илирик“, което включва цяла днешна Южна България. Кога и как е станало това, в текстовете на Библията тези абзаци са отпаднали.

-Твърдите, че именно ранното християнство е свързано с богомилите. Откъде идва тази връзка?

-Знае се, че по нашите земи са проповядвали седем от учениците на Христос. На първо място Свети Андрей Първозвани, който пристига в днешно Царево, после и апостол Павел, трябва да споменем и апостол Ерм в Пловдив. Те разпространяват апостолското християнство - това, което е най-близо до учението на Христос и се различава доста от канона. Именно то се установява по нашите земи и траките са негови първоприемници. Те не виждат никаква идеологическа разлика между това, което вече знаят от Орфизма, и новото учение. А именно, че светът е единен, че един е неговият Създател (да си припомним плочката с „Разпънатия Орфей“). Всички ние сме божии създания, имаме вечна душа, „арестувана” в калъфа на тялото. Тя трябва да бъде освободена от него чрез пречистване, а това става чрез музиката. Музиката в ритъм 7/8 е вибрацията на небесните сфери, но и ритъмът на сърцето - така са го разбирали древните орфици. Съвсем неслучайно много от раннохристиянските църкви са построени върху стари тракийски светилища. Така че в онези години, на първите апостоли, по земите ни се развива активна християнска дейност. Между IV и VI век са регистрирани над 900 раннохристиянски църкви - от Кърджали до Силистра. Оформят се епископии.

- Какво различно научихте за богомилите? Учебниците и книгите най-често ги описват като еретици.

- Изучавайки богомилите, открих че думата „ерес” означава „избор”. В този контекст и християнството е ерес, доколкото е въпрос на избор. Интересното е, че богомилството е уникално учение, типично наш феномен и най-голямото духовно богатство на българите. То тръгва от царския двор. Началото му поставя не някой друг, а Боян Мага - най-малкият син на цар Симеон. В книгата си „Теорията” Симеон Антипа, който е ученик на Боян Мага, казва, че това става около 12-13 април 927 г. в подземието на църквата „Св. Параскева” във Велики Преслав. Идеята на Боян Мага не е да бъде поредният гуру, а да създаде учение, което в изконната си същност е едно връщане към раннохристиянския модел, и то да бъде приложено на практика. Това е автентичното апостолско християнство, проповядвано от самия Исус Христос. То се базира на теорията за кармата и прераждането, за първостепенната роля на женската енергия. Девизът на богомилите е „Свобода, равенство, братство”. Само че за разлика от значително по-късния девиз на Френската революция, има продължение и то е: „чрез Христовата любов”, а не чрез гилотината. Така Любовта е основната движеща сила, която хармонизира Съзиданието. Богомилите са създали своите братски комуни, управлявани от най-висшия посветен. В основата им са били принципите на чест и достойнство, и в тях всеки се е стремил да даде максимума от себе си, за да допринесе за общото благо. В това общество не е имало бедни и угнетени.

-Тогава защо богомилите са били толкова опасни за властта и църквата?

-Защото не признават авторитета на църквата. Нито църквата като институция. Те са вярвали, че хората като божествени създания имат право и възможност за директен контакт с техния Създател. Без посредници!

-А дали днес, ние, българите, осъзнаваме своята мисия като нация?

-Трудно ми е да обобщя, но в срещите ми с хората през последните 5 години виждам едно осезаемо раздвижване и осъзнаване. И което е по-радостното - това се случва сред младото поколение. Младите българи не са обременени от комунистическите модели и могат да приемат някои факти доста по-свободно. Те усещат, че историята ни доста е манипулираната и разбират защо ни мачкат отвсякъде. И ни внушават разни модели, които не са наши, а чужди. Така че надежда има!