Подай сигнал

Бог ни се мръщи, царят зает, народът - в неизбежна самоотбрана

Коментари

от Георги Петров 2137 прегледа 0

Бог ни се мръщи, царят зает, народът - в неизбежна самоотбрана

Бяхме се притеснили, че темата за превишилия нормите морален и граждански сблъсък между д-р Димитров и крадеца рецидивист Жоро Джевизов - Плъха, завършил фатално за втория, така ще и си остане недовършена, ако не се чуе мнението по нея на г-н Б. Борисов. И то се чу в сряда. Премиерът поръча на ресорните си министри да поработят по ново законодателство за неизбежната самоотбрана.

Каза на редовното заседание на правителството, че народът, който за пореден път избра неговото правителство, иска справедливост и те /т.е. правителството/ са  длъжни да му я осигурят. Възможно е ние да грешим, но според нас, нека да сме мрънкащи, премиерът ни пак тръгва отзад-напред.

Откакто съществува държавата, неизбежната самоотбрана не е основата за решаване на въпроса за справедливостта. Тя се налага, за да запълни пропуските във функциите на държавата, предназначени да осигуряват справедливост. Знаем, че е лесно за даващите и досадно за получаващите да даваш акъл, но ако нас питате, добре е държавата да започне с другите, институционалните мерки за осигуряване на справедливост, за да не го удря народът на неизбежна самоотбрана. Не него и без това не му трябва много, за да се хване за пистолета. Защото онези други, моралните и Божи закони, отдавна ги е позабравил.  

Наскоро излязоха факти, които сочат една от причините за тежка деморализация в средите на МВР. Една немалка част от служителите там, заради възрастта си и недостиг на желаещи да служат като полицаи, били едновременно и служители, и пенсионери. Получавали и пенсия, и заплата.

За да запазят по-дълго това си привилегировано положение, те всячески се стараели да не допуснат и най-малката грешка. А е известно - не греши този, който не работи. И те просто не работят. Служителите на възраст още далеч от пенсионната, подражавали на по-старите си колеги, най-малкото за да не се минават. И това май е неизбежна самоотбрана, но от друг вид.

Иначе с ръка на сърцето трябва да си признаем, че и ние в медиите понякога прибягваме  към неизбежната самоотбрана, някак си пригодена към нашата дейност. 

Тези, които закъсняха да се включат в медийната кампания, героизираща д-р Димитров, като юнака,  що отсякъл огнедишащата глава на ламята, наричана циганска престъпност, сега си го наваксват в кампанията, разнищваща въпроса - как е възможно човек, полагал Хипократова клетва, да превишава пределите на неизбежната отбрана. По-нагличките от тях говорят и пишат, че те казвали, че има нещо престъпно в поведението на доктора, ама другите като се втурнали да го правят герой и народът като им повярвал…

Някъде в по-популярните текстове по психология в миналото можеше да се прочете интересен пример. Който твърдеше, че ако трима приятели вървят нощем по неосветена улица и изведнъж, неочаквано за тях, попаднат в плитка траншея, без ни най-малко да се наранят, а само са уплашени, единият от тях непременно ще каже - аз нали ви казах, че тук има дупка.

Той, разбира се, нито е знаел, нито е казвал, че ще попаднат в дупка, но инстинкт някакъв го кара по най-бързия начин да спаси себе си, като се измъкне от колективния грях или колективната грешка. Следователите много разчитали на този инстинкт при разнищването на груповите престъпления.

Посещението на патриарх на Москва и цяла Русия Кирил у нас по повод на 140 години от Руско-турската освободителна война ни подложи на другото голямо изпитание. И русофилите, и русофобите затракаха кръвожадно зъби много преди светиня му да кацне в София. Беше чакан повод едната агитка да се втурне към другата и да започнат бойните действия.

От тези действия най-много пострада президентът Румен Радев. Фобите го обвиниха в чуждопоклонничество, защото се качил на връх Шипка, за да прислужва на руския патриарх, вместо да е пред Паметника на незнайния войн. Филите му се намръщиха, защото бил допуснал руският патриарх да си отпътува за Москва, обиден от това, че в речите на големците ни по повод на юбилея заслугите на руските войни и заслугите на войните от другите стотина етноса в тогавашната Руска империя се слагат на една нога.

Мен ако питате, трябваше да се спомене и Япония. Защото самураят Сейго Ямадзава, тогава представител на японския император в действащата руска армия на Балканите, сам е пожелал да се включи в бойните действия на страната на русите и е показал чудеса от храброст. Казвам това като фен на източните бойни изкуства. Но само като фен, защото иначе ще ме скъсат от бъзик, че се правя на Б. Борисов.

Почти съм сигурен, че почти всички сте чели Балзак и не сте подминали без внимание романа му „ Братовчедът Понс”. Нали сме начетена нация. Но се забравя и затова ще ви припомня две-три изречения от този роман.

Братовчедът Понс е саморазорил се с разгулен живот в Париж представител на висшата класа, който обаче е талантлив музикант, диригент и тънък ценител на  изкуството. Но е грозен ерген вече в напреднала възраст и му е останал един-единствен порок, събрал в себе си усещанията за удоволствие от всички други, вече недостъпни за героя пороци - чревоугодието.

Понс удовлетворява нуждите на този си порок, като е щатен гост на обедите и вечерите, давани от истински и мними негови заможни роднини, за да демонстрират те според изискванията на онова време заможността си.

Понс не е неблагодарен, но е беден, затова ползва дарбата си на познавач на изящното. Купува на безценица от некадърен антиквар ветрилото на Мадам Помпадур, изработено от много известен и изкусен ювелир, за да го подари на една дама, съпруга на големец, домакин на един от обедите, който Понс редовно посещава.

Дамата няма очи за прекрасното и се отнася към супер изискания подарък пренебрежително. Докато сред гостите  се появяват запознати ценители и от техните думи тя осъзнава величието на подаръка.

Ето защо беше този тромав преамбюл, цитирам: „Подробно говореха за красотата на десетте му клончета от слонова кост, всяко от които беше украсено с невероятно тънка резба. Една рускиня, на гости у граф Пепино /руснаците винаги смятат, че се намират в Русия/, предложи на председателшата шест хиляди франка за необикновеното ветрило, тя се подсмихваше, виждайки в какви ръце е попаднал този шедьовър, защото трябва да се признае, че ветрилото бе достойно за херцогиня”.

За да не кажат русофобите - ха, ето го нашия човек сред световните класици, ще кажа, че в този роман Балзак прави национални характеристики и на немците, и на италианците, и на англичаните.Тънко и незлобливо. А и рускинята в случая се оказва веща ценителка. Но е епизодична героиня, за да не се превъзбуждат филите!

При посещението си у нас тези дни руският патриарх Кирил потвърди това наблюдение на Балзак от преди почти два века. Руснаците, особено пък руските величия, се чувстват като в Русия навсякъде, а у нас особено го подчертават. Явно при скоростното му преквалифициране от силовак във висш духовник Негово преосвещенство Кирил, патриарх на Москва и цяла Русия, е странял от часовете по дипломация.

Някой беше казал, че силовите политици гледат на дипломацията с пренебрежението, с което пехливаните се отнасят към балета. Нали Сталин беше запитал колко дивизии има папата.

Патриарх Кирил е висшият представител на всички руснаци и в Руската федерация, и по света, които искрено вярват в Бога и православието и него почитат като свой духовен водач. Те са наследниците на онези техни прадеди, тръгнали на смърт, за да освободят поробените православни братя преди 140 години.

А какви са били намеренията и амбициите на руския император и неговото правителство, е въпрос за професионалните историци. Освобождаването на поробените братя християни е  онази силна мотивация на обикновените войници от всички етноси, населяващи империята тогава и съставящи императорската армия, която е донесла освобождението ни.

Днес патриарх Кирил е лицето на руското православие и ние изразяваме нашата почит и благодарност не толкова към него персонално, колкото и да е висок санът му, колкото към паметта на прадедите на неговите пасоми, за душите на които той и нашият патриарх отслужиха заупокойна панихида.

От векове църквата администрира вярата и дали това помага, или пречи на вярата, не нам е съдено да казваме. Но в десетте си основополагащи заповеди Бог беше казал не кради и не убивай. Ако Плъха и докторът го бяха послушали…

И те обаче, като госпожа опозицията, явно не слушат Бог и църквата. К. Нинова опита да яхне народните протести срещу далаверата ЧЕЗ, но някак прекалено бързо се превъзбуди. В този смисъл явно не е била случайна спуснатата още през средните векове строга разпоредба на църквата жените да яздят само странично. /Марица.бг

Коментари