Подай сигнал

Бог ни праща Висоцки, Вирджиния Улф и Еузебио

Гангстер №1 в САЩ умира от сифилис

Свят

от Дончо Донев 595 прегледа 0

Владимир Семьонович Висоцки

Три от най-ярките личности на ХХ век се раждат на 25 януари. На този ден Бог ни праща американската писателка Вирджиния Улф, гениалния руски актьор и бард Владимир Высоцки и великия португалски футболист Еузебио.
През 1938 г. в Москва се ражда човекът, който разкъса желязната завеса на социализма и счупи оковите на казионното изкуство. Висоцки бе толкова голям, а влиянието му върху хората огромно, че дори всемогъщото КГБ отказа да се занимава с него.

Изпълнението му на Хамлет и досега е считано за №1, дори за по-добро от това на Сър Лорънс Оливие в Кралския Шекспиров театър. Съчинените и изпети от Висоцки песни вълнуват и днес, почти четири десетилетия след смъртта му.

Преди да напусне земната тлен, Владимир Висоцки оставя не просто ярка диря. Животът му е кратък, но за своите 42 години бардът се превръща в олицетворение на един по-различен от обикновения, образцов съветски гражданин. Митовете около него са много.

Живот, изживян точно както в песента за непокорните коне, които се носят към края на пропастта и въпреки това не могат, а и не искат да спрат.
На днешния ден се навършват 137 години от рождението на британската писателка и феминистка Вирджиния Улф. Истинското й име е Аделайн Вирджиния Стивън. Тя е сред най-значимите представителки на модернизма. Сред класическите й произведения са „Госпожа Далауей”, „Към фара” и „Собствена стая”. Тези, както и други нейни книги са преведени на български. Улф е една от основателките на интелектуалния кръг „Блумсбъри“.

Фригидна в реалния живот, Вирджиния се страхува от отхвърляне и намира утеха и страст единствено в писането, но след завършването на последния си роман „Между действията“ (1941) изпада в дълбока депресия, от която спасение няма. Ленард е този, който продължава да е неизменно до нея и да я подкрепя в най-тежките й моменти, когато вече дори не е в състояние да пише. И така, чак до самия край на житейската й одисея, който настъпва на 28 март 1941 г.

На 59 години неподражаемата Вирджиния Улф пълни джобовете си с камъни и се потапя във водите на река Оуз, минаваща близо до дома <210> в Съсекс. Тялото й е намерено десет дни по-късно и погребано от Ленард в градината на къщата им.

На 25 януари 1942 г. на бял свят идва един от най-великите футболисти за всички времена. Еусебио се ражда в Мозамбик, но кариерата му минава в Португалия, където е въздигнат до национален герой.

За да усетите колко невероятен футболист е бил, може да прочетете всички изказвания на почит от великите в играта, да прочетете статистиката му, която кара челюстта ви да увисне, или да се насладите на клипчетата в Ю Туб показващи неговите качества пред гола. Но може и да отидете по-далеч и да си помислите как едно младо момче, родено в Мозамбик в началото на 40-те години, се превръща в един от най-великите играчи за всички времена.

Еузебио не само ще бъде помнен като едно от най-големите имена в историята. Без съмнение той е първата голяма африканска футболна звезда. Той спечели 11 титли на Португалия, една купа на европейските шампиони, две Златни обувки и Златната топка с Бенфика. Освен това вкара 41 гола за националния отбор на Португалия, като девет от тях бяха на световното първенство в Англия през 1966 г.

Големите икони на онова време - Пеле, Еузебио, Ди Стефано и Чарлтън, винаги са били много учтиви и уважителни един към друг. Техният характер и усещане за света са много далеч от егоцентризма на много модерни спортни звезди.

Онази епоха бе много по-чиста и невинна, но пък беше такава, в която не съществуваха пътища към величието за играчи родени извън стандартните граници на Европа и Южна Америка. Еузебио обаче направи невъзможното възможно. Това е дори по-големият негов завет от всички голове, които отбеляза.

На 25 януари 1947 г. в имението си Палм Айлънд, Маями, умира от пневмония знаменитият гангстер №1 на САЩ Ал Капоне. Четири дни преди това го поваля инсулт и тази комбинация е фатална. Той не свършва живота си на бесилото или на електрическия стол, нито при престрелка с полицията или враждуващи банди, не умира от преследващия го цял живот сифилис (който предава и на сина си), а по най-банален начин като дългогодишен кротък пенсионер. Може би този срам го е съпътствал в последните мигове от живота му.