Подай сигнал

Благой Благоев: Аз съм най-добрият изхвърляч за всички времена

Спорт

от Юлиян Ангелов 514 прегледа 0

Благой Благоев: Аз съм най-добрият изхвърляч за всички времена

Легендарният ни щангист Благой Благоев гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той е трикратен световен шампион и четирикратен първенец на Европа. Има 43 световни рекорда и сребърен медал от олимпийските игри в Москва през 1980 г. Предлагаме ви първа част от разговора с именития ни спортист.

- Здравейте, г-н Благоев! Как сте? Следите ли какво се случва в българските щанги?
- Да, разбира се, че следя какво се случва с българските щанги и винаги е било така. За разлика от другите хора, които са емигрирали, аз не се чувствам емигрант. Просто заминах за една държава с един четиригодишен договор, който после беше продължен и т.н. Работя в друга държава и живея в България.

- А в криза ли е този спорт, който в миналото ни носеше толкова успехи и медали?
- Ако сравняваме който и да е от нашите спортове с миналото, всички са в криза. Особено в измеримите спортове е много просто да се направи един паралел. Но спрямо условията, които имаме, промените, периода смятам, че се държат на прилично ниво. Ако могат да изпратят поне двама човека на олимпиадата, ще бъде отлично.

- Има ли политика в любимия ви спорт? Много често се говори за отстраняване на щангите от олимпийското семейство? Кой не желае този спорт на най-големия форум?
- Политика си има навсякъде, но когато става въпрос за спазване на правилниците, това не е политика. Просто следване на законите и правилата, наложени от МОК и световната федерация по вдигане на тежести. Като се прескочат тези граници, олимпийският комитет не е много доволен. В наши дни това са супер комерсиализирани олимпиади, където се печелят страшно много пари и негативното не винаги е добре дошло.

- Нека направим един преход и да ви върна към началото на вашия спортен път. Защо избрахте вдигането на тежести? Кой ви заведе в залата по щанги? Как започна вашата приказка?
- Нашата приказка с моя треньор Марко Ганчев, да е жив и здрав. Той ме намери в Строителния техникум във Варна, където бях първа година. За разлика от всички по-следващи поколения, аз не съм спортист, излязъл от спортно училище. Завърших строителство и архитектура и тази ранна авантюра в последствие ми помогна в някои други неща. Но той ме заведе в залата с още 4-5 момчета, каквато беше нормалната практика в онези дни. Някои останаха, някои продължихме, аз стигнах до края и съм много щастлив, че така се случи.

- Как толкова бързо започнахте да печелите титли и медали? На 16 години стартирате сериозно с вдигането на тежести, а на 20 вече сте европейски вицешампион…
- Точно така. Другите, които бяха в спортните училища, започваха в шести клас, на 12-13 години. Като станат на 20, пак са европейски шампиони или вицешампиони. Аз съм започнал малко по-късно, очевидно съм бил малко по-зрял. Трябваше да наваксам и това беше очевидно още в първите ми състезания.

- Мислили ли сте колко тона са минали през вашите ръце?
- Не, не съм го мислил, но това си е документирано. Съвсем официално помощниците на Иван Абаджиев си имаха специални дневници, в които отбелязваха опитите. Така че лесно може да се изчисли. Но в по-нататъшното развитие на методиката и с друг поглед върху подготовката, не мисля, че е точно тонажът. Много е приятно за разговор – да кажем „днес е вдигнал 50-60 тона“. Но не това е най-важното за един щангист.

- А кое е най-важното, за да стане един щангист шампион?
- Най-важното е методиката, разбира се, трябва да се следва. Както великият Асен Златев казваше навремето: „Ние трябва да сме три нива над врага. Преди състезанието нормално ни спада едно ниво, от страх като ни падне още едно ниво и все пак ще ни остане едно ниво да сме над противниците.“ Така че най-важна е специализираната подготовка. За щангите е много лесно – имаме само три опита на изхвърляне и три опита на тласкане. Тези три опита като ги практикуваш многократно на тренировки, отиваш на състезанието като на празник. Там имаш само три опита, иначе може да си правиш 20 опита на тренировка. Това ти дава голям аванс и увереност в това, което трябва да направиш.

- Стигаме до олимпиадата в Монреал през 1976 г. Печелите сребро, но след това сте обвинен в употреба на анаболни стероиди. Какво се случи?
- Точно какво се случи не знам, но мога да ви кажа какво стана след това. От България д-р Балджиев и Христо Меранзов, който отговаряше от ЦК на партията за спорта, бяха изпратени в Монреал да присъстват на „Б“ пробата. Но тя не се състоя, тъй като когато те влязоха в лабораторията, всички проби са били отворени, разпечатани. Г-н Меранзов много съобразително, тъй като той е с дипломатически имунитет, си ги е прибрал в джоба и се пазят. След като те се прибраха от Канада, всичко беше публикувано в медиите. Тяхното обяснение е, че понеже дълго пътуват тези хора от Европа до Канада за втората проба и за да не се губи време, те са я отворили предварително. Дали е имало манипулация или не, но това е може би единственият случай в допинг казусите, който се решава чрез комисия и чрез гласуване дали пробата е положителна или отрицателна. Има комисия от пет човека – англичанин, американец, още един от нашите западни приятели, един руснак и един поляк. Съответно комисията гласува 3:2 гласа, че ние сме виновни в употребата на допинг. Не знам как става – или е положително, или не е, но тогава си гласуват. Политика или не – минало е, макар че представяте ли си в сегашни време да отидем за „Б“ пробата и изведнъж виждаме пробите отворени? Щяхме да сме най-богатите. Всеки адвокат, който ходи безработен по улицата, щеше да ги осъди за много, много неща.

- Защо тогава международната федерация не ви наказва, въпреки че МОК ви отнема среброто? Не е ли това някакво противоречие?
- Това доказва моята теория. На световното първенство на следващата година си участвахме съвсем спокойно. Понеже 1976-а беше първата година с допинг контрол, може би МОК искаше наистина да натисне и да покаже, че няма да се случват нещата по грешния път. Но дори да е така, не беше много добре ние да бъдем първите изкупителни жертви.

- Почувствахте ли се като жертва? Как приехте цялото това нещо?
- Бях на 19, а какво ти разбира един 19-годишен в онези години? Идват и ми казват, че пробата ми е положителна. Викам: „Какво? Коя проба?“ Плюс това е първо състезание с допинг контрол. Не беше толкова популярно, нямаше WADA със супер програми за обучение и т.н. Всичко, което трябва да знаят спортистите, го знаят. Разбира се, че съжалявам, че така се е случило. Но урокът си е урок и продължаваме.

- На олимпийските игри в Монреал отнемат златото и на Валентин Христов. Изненадан ли останахте от разкритията на вашия съотборник, че Иван Абаджиев ви е давал допинг и е манипулирал урината ви? Носи ли вина Абаджиев за този инцидент според вас?
- Въпросът трябва да бъде – верни ли са твърденията на Христов, че Абаджиев ни е давал допинг? Може би това е правилната формулировка. До мен тези разговори с Абаджиев не са стигнали. Ако трябва да бъдем конкретни, в допинг пробите между мята и неговата има огромна разлика. В смисъл количеството на еди какво си в урината. Така че ако той и Абаджиев са правили някакви неща и той го е описал в книгата, както казват нашите добри английскоговорящи приятели – “good luck”.

- Според вас носи ли вина Абаджиев за тези два случая?
- Не са доказани двата случая. За моя случай нямам обяснение и до днес как се е случило, така че не носи вина. За случая с Валентин Христов – тяхна си работа. Ако са си говорили… Понеже Христов беше и в депресия тогава и не беше в много добро състояние… Дали са го притиснали до стената и са се опитали нещо да направят, за да се възстанови и да вземе златния медал, което направи, макар и с резултати далеч под това, което беше постигал и на тренировка, и на състезания… Нямам обяснение. Вина на Абаджиев не мога да прехвърлям. Той има само една статистика - независимо от всички други неща има десет златни олимпийски медала, които са валидни. Има неща, които никой друг не е могъл да постигне и са си законни. Не искам да коментирам нито методиката, нито това, което другите говорят. Не че нямам мнение, а по простата причина, че всеки може да си го тълкува както си иска. Аз си знам как си го тълкувам. С Ангелина Абаджиева и със съпругата му Мария скоро се видяхме. Говорихме си надълго и нашироко. Пред тях като най-близките му хора съм си казал моето мнение и ми е леко на душата.

- Лесно ли се работеше с Иван Абаджиев?
- Разбира се, не. То ако е лесно, нямаше да се падне на нас! Той намираше много обикновен начин да стигне до спортиста и да го мотивира. След 1980 г. трябваше да премина в новата категория и той каза: „Знаеш ли колко големи щанги вдигат там?“ Отговорих, че съм запознат долу-горе с цифрите. И продължи: „След 50 години колко мислиш, че ще изхвърлят в твоята категория?“ Казах, че не мога точно да преценя, но няма да имат три ръце. Така че вероятно ще изхвърлят 200 кг, а тогава световният рекорд беше 181 кг. Абаджиев ме попита: „А ти какво чакаш? Щом мислиш, че след 50 години ще изхвърлят 200 кила, трябва ли да ги чакаш тези години? Ето ти щангата и действай!“ Така и стана. На тренировка многократно съм изхвърлял 200 кг и това е факт.

- Големият ви съперник през годините е Юрий Варданян. Доколко е вярно, че се е ползвал с протекциите на международната федерация?
- Само Тамаш Аян може да каже това. Нямам информация по този въпрос. Ако имате предвид големите му резултати, рекордите му бяха победени. Но ако обвиним и другия, че се е ползвал с протекциите, няма да има край. Или ако всички са под протекциите на световната федерация – идеално. Значи пак сме наравно.

- Споменахте за преминаването ви в по-горната категория. През 1981 г. от 82,5 кг се качвате на 90 кг и веднага печелите три последователни световни титли. Кое наложи тази промяна и не съжалявате ли, че по-рано не предприехте този ход?
- Тази промяна я наложи фактът, че трябваше да свалям много килограми за 82,5. Тогава категориите бяха различни. Това беше една от причините, довела до моята контузия преди европейското първенство през 1980 г. в Белград. Затова на олимпиадата се явих във форма много далеч от това, което имах като постижения на тренировка. При тегло от 88-89 кг трябваше да сляза на 82. Но постиженията, които имах на тренировка в бойното ми тегло, ми даваха увереност, че на по-горната категория ще се представям доста добре.

- Година по-късно - през 1982 г. ставате „Спортист номер 1 на България“. Какво означава за вас този престижен приз?
- Както за всички, които са печелили този приз, като започнем от Ваня Войнова. Все пак си най-добрият спортист на една държава и си много горд.

- Има много шампиони, които не са ставали „Спортист на годината“…
- Да,. имаше трикратни шампиони като Антон Коджабашев, Златев, Русев и т.н. Ако събереш всички легенди, трябва да има не един, а 30 спортисти на България. Така че беше много авторитетно. Бях много доволен и от себе си, няма да крия. Защото същата година спечелих наградата за щангист на световната федерация, на Европа, на света и т. н. На следващата година пак бях световен шампион, но спечелих само „Спортист на Балканите“. Не може само щангисти да побеждават – Янко Русев, Асен Златев, Благой Благоев… Не можеше така да се продължава. Славни години. Много съм доволен, че така се случи и не съжалявам за нищо.

- Как приехте решението за бойкот на олимпийските игри в Лос Анджелис през 1984 г.? Лиши ли ви това от сигурен златен медал?
- 100%. Нико Влад, който е много добър мой приятел и емигрира в Австралия, почти заедно с нас, си държеше медала у дома. Каза ми: „Не се притеснявай, по всяко време, по което искаш да видиш този медал, идваш и го гледаш.“ Отговорих му: „Благодаря, но нали знаеш, че нямаше да го имаш, ако бяхме дошли?“ Той направи двубой от 392 кг, а аз три години имах 420 кг. Предполагам, че щях да спечеля златен медал.

- Какво означава да сте поставили 43 световни рекорда,? Повечето от тях са в изхвърлянето – значи ли това, че е било по-силното ви движение?
- Със сигурност. Имам претенции да съм най-добрият изхвърляч за всички времена! Схемата в нашия спорт е много проста – колко повече си вдигнал. Защото аз съм вдигнал 105 кг повече от собственото си тегло. Великият Сюлейманоглу, за да стигне моето постижение, трябваше да изхвърля 165 кг, а неговият рекорд е 152 кг. Нали се сещате каква е разликата? Затова всеки си има теория. Малките си имат други теории – три пъти собственото тегло, което автоматично изключва хората над 80 кг, а това е 90% от населението на земята. Това е един вечен спор, който много си го обичаме. Да, по-добър бях в изхвърлянето. Имам доста сериозни рекорди на изтласкването и на двубоя. Но какво означава 43 световни рекорда? Ако разгледате историята, ще видите, че много малко от тях не са били мои, които съм подобрявал. Това е по-важно за мен. Не че е нямало конкуренция, но просто тя ме е принудила да направя рекордите, за да бъда по-напред от другите.

Коментари


Че беше голям, Благой, беше. Помня те. Но си спомням как един арменец от СССР Арданян ли Варданян ли те отнесе с повече от 15 килограма на едно световно. После ти му го върна. А истината е, че до ден днешен №1 си е Наим Сюлейманов(после Наум Шаламанов, накрая Наим Сюлейманоглу). Той излизаше и от раз ставаше шампион, а следващите опити бяха за поставяне на световен рекорд. Това не го успя друг. Досега

Kazhi kolko Bonboncheta izyadohte za da chupite tezi rekordi. Kade e Naim, kade e Velichko, kade e Milen? i mnogo drugi.

д@ диг@ме гири ни бив@. з@ повече - не