Земеделските стопанства в Пловдивско се стопиха наполовина

За три години заетите в агросектора са намалели с 22 процента

Демографската криза е един от факторите, който през последните години допълнително  дърпа назад аграрния сектор. Доказателство за това е картината на земеделските стопанства, очертана в Пловдивска област след  последното национално преброяване, проведено през 2010 г. По предварителен разчет на отдел “Агростатистика” към Областна дирекция “Земеделие”-Пловдив се очакваше  броят на земеделските стопанства в региона да е 64 303, но реално бяха отчетени 30 445. Въпреки драстичното намаление Пловдивска област е на второ място в страната по брой агростопанства след област Благоевград, която води с 38 600 броя. За сравнение при по-предното преброяване през 2003 г. в Пловдивско са били регистрирани 72 000 стопанства.


След приключилото преброяване прави впечатление, че използваната земеделска площ (ИЗП) от стопанствата се увеличава с 47% в сравнение с изследването на структурата на земеделските стопанства през 2007 година. Въпреки това данните за броя на стопанствата и използваната земеделска площ ясно очертават две тенденции. От една страна, се наблюдава значително намаление на броя на земеделските стопанства, от друга страна, ИЗП нараства с около 19%. Тези противоположни тенденции водят до увеличение на средната площ, използвана в едно земеделско стопанство с над 60% - от 6.3 ха през 2007 г. на 10.13 ха (за стопанствата с ИЗП) през 2010 г., което свидетелства за засилване на процесите на уедряване на стопанствата и ползваните поземлени участъци.


Увеличението на (ИЗП) е закономерно предвид подпомагането на единица площ след присъединяването на страната към ЕС. През 2010 г. ИЗП е 36 209 хил. дка и в сравнение с 2007 г. тя е повече с 18.7 на сто. Повишеният размер на ИЗП не се дължи на увеличаване на обработваемата земя, а на увеличаване най-вече на постоянните затревени площи. От отчетената 36 209 хил. дка ИЗП, близо 80 на сто е взета под наем или аренда, а едва 7200 хил. дка е собствена земя на стопанствата. Близо 98 на сто от стопанствата са на физически лица. Те обработват 12 229 хил. дка. Техният брой спрямо 2005 година е намалял с 32 на сто, а земята, която обработват, се е повишила с 33.7 на сто. Драстично е намалението на броя на земеделските кооперации. През 2010 г. техният брой е 900, или това представлява спад 41 на сто спрямо 2003 г. Намаляват и площите, които обработват кооперациите.


Данните от преброяването сочат, че заетите в земеделието през 2010 година са 738.9 хиляди лица, което е с 22% по-малко в сравнение с броя на работилите в стопанствата през 2007 година. От тях 88 на сто са малки семейни стопанства. Намалението на броя на семейните стопанства е свързано основно с демографски проблеми в селските райони. Годишните работни единици са 389,1 хил. броя, което е намаление със 17%. Този процес е резултат от намалението на броя на стопанствата.


Според данните от преброяването животновъдството продължава да изостава, като броят на животните намалява, и то особено в семейните стопанства. Намалява производството и на зеленчуци, плодове и фуражни култури. Доходите от почти всички култури, но  най-вече доходите от животновъдството показват тенденция на понижение в резултат на промяната на данъчната политика в сектора, а също така и в резултат на повишението на цените на горивата, торове и др. вложения при производството. Отделно от това сектор животновъдство изисква значителни инвестиции, които в повечето случаи се правят, за да се достигнат стандартите на Общността. Секторът има проблеми и с ползването на земи и тяхното подпомагане по линия на европейките фондове. Като цяло инертността на земеделските стопанства, което на практика трябва да се оцени като пасив на земеделието, се корени в нашите аграрни отношения. Това създава предпоставки за риск от колебания в производството и даже за намаляване на производството.
Спад в производството
Демографската криза  е една от причините за производствен спад в аграрния сектор. Според обобщения доклад на Министерство на земеделието и храните от 2012 г. общото производство на зеленчуци през 2011 г. намалява с 9,1% спрямо предходната година до 692 хил. тона, като производството от основни площи бележи спад от 11,2%. Между 5 и 10 % е намаляло и производството на свинско, телешко, птиче месо, риба и яйца. Другите негативни фактори, които са в полза на регреса в бранша, са: недостиг на финансови средства за уедряване и модернизиране на производството, проблеми с напояването (недобро състояние на поливната инфраструктура, недостатъчна поливна техника, висока цена на водата), застаряване на населението в зеленчукопроизводителните райони, нежелание на производителите да се сдружават в организации на производители, липса на търговски договорености между  производители и търговци за реализиране на готовата продукция. Незадоволителното качество на част от зеленчуковата продукция, липсата на работна ръка за производството и ползването на нискоквалифицирани работници също допълват проблемите в сектора.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?