„Зелено" мислене в действие: Край с пластмасовите вилици и чинии
- 07:15, 29.03.2021
- 12:12, 29.03.2021
- 12 243
- 9
В разгара на лятото в България ще бъдат забранени за употреба пластмасовите прибори за еднократна употреба, тупферите за уши, сламките, чашки, чинии и кутии, изработени от експандиран полистирен (стиропор), бъркалките за топли напитки, дръжките за балони. Датата е 3 юли и забраната влиза във всички страни от ЕС заради директива 2019/904 за намаляване на въздействието на определени пластмасови продукти върху околната среда. Нито МОСВ, нито производителите на набедените продукти очакват да има някаква отсрочка, въпреки че националните правила за прилагане на наредбата все още не са готови.
С малки стъпки - към голяма цел
Целта на директивата е да ни направи по-еко и по-отговорни към околната среда. И със забрана на европейско ниво да се предотврати или поне да се намали въздействието на определени пластмасови продукти, които не се рециклират. Те се заменят с такива, които подлежат на преработка, или с други, които служат за многократна употреба. На първо време вето се слага именно на стоки, за които на пазара съществуват алтернативи. Лошата новина е, че заместителите са двойно и тройно по-скъпи, отколкото вредната пластмаса. А добрата - че от потребителска гледна точка става въпрос за стотинки на бройка.
Добре познатите ни меки, прозрачни чашки, които са на разположение по учрежденията към диспенсърите за вода, остават. Аргументът в тяхна полза е, че стига да се събират разделно, те могат да се рециклират. Кафе-автоматите ще продължат да пускат напитки в картонени чашки. Оцеляват и най-масовите кутии за храна за дома и офиса, които ползват повечето магазини и ресторанти за доставки - прозрачните с капаци. Кофичките за кисело мляко - също. Забранените пластмасови вилици, лъжици, ножове могат да се заменят с дървени. Проблемът е, че първите струват 2-3 стотинки за брой, а дървените - 5 ст. Клечките за уши няма как да изчезнат от пазара, но пръчиците, на които се вие памукът, вече ще бъдат хартиени и биоразградими. И в момента ги има по биомагазините и кутийка от 100 броя струва от 1.30 лева нагоре. Само за сравнение - продажната цена на пластмасовите тупфери е под 1 стотинка на брой. Има и друг вариант - бамбукови за многократна употреба, с краища, наподобяващи малка шпатулка. Те обаче трябва старателно да се почистват след всяко ползване. Посудата от експандиран полистирен отива в историята, защото не подлежи на преработка, и чашките би следвало да се заменят от картонени, а чинийките и кутиите - с други, от биоматериал. Така вече бургерът с пържени картофки в заведението за бързо хранене ще се сервира в картонена опаковка, чиято единична цена тръгва от минимум 30 стотинки. Има и хамалогия - картонът трябва предварително да се сгъва, защото идва в разгънат вид. За сламките има няколко варианта - бамбукови или стоманени за многократна употреба. По биомагазините те се продават в комплект с малка четчица за почистване и специална платнена торбичка и струват около 1.50 лева. Тук скокът не е просто два или три пъти над цената, която досега заведенията са плащали за пакет сламки, а много повече, защото един пакет от 1000 броя сламки с чупеща част струват около 6.50 лева.
Хората със „зелено мислене” отдавна разнасят по чантите си сгъваеми силиконови чаши, в които по заведенията директно им наливат кафето, и комплект с метални прибори за хранене. И въпреки че има такива ентусиасти, все още са като бели лястовици - минимален процент от всички консуматори.
Заплаха от фалити и проблеми за част от бизнеса
Част от фирмите, които произвеждат пластмасови изделия, няма да се справят с предизвикателството да реорганизират бизнеса си, счита Цветанка Тодорова, председател на Българска асоциация "Полимери". Ще има огромни загуби - и финансови, и на работна ръка за компаниите, които досега са се занимавали само с производство на продуктите, които от лятото ще бъдат забранени. Този бранш преживя възход в началото на пандемията, когато изведнъж се увеличи потреблението на пластмасова посуда от хигиенна гледна точка, после се върна в изходна точка. Бизнесът обаче трябваше да се справи и с друг проблем по време на COVID кризата - полимерите поскъпнаха над два пъти на международните пазари, стигна се до недостиг на суровина, поскъпна и транспортът. У нас единствено „Лукойл” произвежда някакви количества полипропилен, а останалата суровина, необходима за производството на пластмасови изделия, е внос. С икономическото съвземане на Китай, полимерите изведнъж станаха дефицитна стока, разказва за трудната година Цветанка Тодорова. Председателят на браншовата асоциация има известни резерви и от гледна точка на хигиената на посудата, която може да се използва за многократна употреба. А във времето, в което живеем, това е от ключова важност, коментира тя. При производството на бамбуковата посуда например се използват смоли, за които не е съвсем ясно дали не преминават в храната и напитката, особено ако тя е гореща, дава пример Тодорова.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни