Здравеопазване, ЖП-транспорт, солари: Къде ще отидат 12.5 милиарда европари ОБЗОР

След шест месеца преговори и шест версии на Плана за възстановяване и устойчивост България получи зелена светлина от Европейската комисия за важния документ. По него ще получим 6.27 млрд. евро (12.5 млрд. лв.) безвъзмездно от европейския бюджет, за да изпълним 53 проекта и 47 реформи до края на 2026 г. Сумата представлява около 10% от БВП на България, което е сред най-високите суми на глава от населението в ЕС. Условието обаче е ясно казано още на старта на преговорите и то е „пари срещу реформи“. Важно уточнение е също, че първият транш от плащанията няма да дойде преди есента. Проектите са прецизирани в четири различна стълба – „Иновативна България“, „Зелена България“, „Свързана България“ и „Справедлива България“. Основната част от инвестициите на държавата ще бъдат за изпълнение на климатичните цели на ЕС. Предвидени са близо 60%  от цялата сума или около 3.7 милиарда евро. В плана е записано задължение да не се изграждат нови електроцентрали на въглища, а съществуващите да бъдат затворени най-късно до края на 2038 г.

Какво ще усети обикновеният българин

Планът за възстановяване предвижда създаване на мрежа за подпомагане на хората в риск от бедност, увеличаване на минималния доход до 2024 г., подобряване на условията за живот на хората с увреждане и на грижи за старите хора. Залага се строителство на повече детски градини и ясли.

Ето още един пример: 924 милиона евро са предвидени за  саниране на частни и обществени сгради с цел подобряване на енергийните  им характеристики. Това ще намали търсенето на първична енергия в  страната, ще ограничи разхищението на енергия, ще намали въглеродните  емисии, като същевременно ще осигури положителни социални, здравни и екологични последици, аргументира се властта.

Ще имаме и по-бързо и комфортно ЖП-пътуване. Железопътният транспорт се оказа приоритетен в Плана за възстановяване. Още при предишната редакция стана ясно, че въвеждането на редовен крайградски и междуградски жп транспорт около големите градове е голямата цел. 

 Със 729 милиона лева ще бъдат закупени 42 електрически линии за крайградски линии в София и Пловдив  и 20 бързи електрически влака за основни направления в страната. 

Пощенските станции ще бъдат модернизирани и ще играят нова роля – „обслужване на едно гише“. Там ще се администрират и издават различни документи.

България се е ангажирала да изготви и нов Закон за електрическата мобилност със стимули на принципа „замърсителят плаща“. С финансови поощрения се цели е-колите по пътищата на страната да станат поне 30 000.

Здравето с акцент доболнична помощ

По плана трябва да се изградят и оборудват десет специализирани медицински центрове за сърдечно-съдови заболявания из цялата страна. Смъртността точно от тези заболявания е най-висока. Педиатричната грижа също е акцент, предвиждат се създаването на 35 звена за малки пациенти. Отделно ще се изградят още 14 звена за диагностика и лечение на онкозаболявания – другият бич в последните години. Линейките, освен наземни, ще бъдат и въздушни. Идеята е да се закупят шест медицински хеликоптери за транспорт на спешни пациенти и предоставяне на помощ в т.нар. „златен час“. Ще се създадат 200 амбулаторни центрове и консултативни кабинети в малки населени места, в които да се оказва здравна помощ​.

След години празни приказки най-накрая ще бъде реформирана и националната система 112. Центровете ще предоставят по-модерно и бързо обслужване на нуждаещите се, като ще има възможност да се обменят видео данни, текст и гласови съобщения.

Бизнес и иновации

Програмата за икономическа трансформация е с фокус върху малки и средни предприятия. 260 милиона лева грантове  ще отидат за технологична трансформация, още 31 милиона – за киберсигурност на фирмите. С 200 милиона лева ще се  финансира изграждането на ВЕИ за собствено потребление. 180 милиона лева са инвестициите в производството, подчинено на правилата на кръговата икономика.

5G и цифровизация

Правителството иска да похарчи за подобряване на цифровизацията и свързаността 1.6 млрд. евро, или 25.8% от общата стойност на плана за възстановяване. Властите залагат развитие на 5G мрежа и по-ефективно използване на радиочестотния спектър.

Най-голяма част от парите за цифровизация е планирано да се похарчат за развитие на дигиталните умения на населението - 319 млн. евро. Тук са включени центрове за обучение, включително създаване на национален портал за дистанционно обучение на възрастни.

297 млн. евро ще бъдат вложени в цифровизация на администрацията, като най-много пари са вложени в електронното подаване и получаване на документи, дистанционно водене на съдебни процеси и електронни съдебни регистри.

Бизнес среда

188 млн. евро са предвидени за подобряване на бизнес средата, като в това влиза борбата с корупцията, подобряване на системата за обществени поръчки и ограничаване на "ин хаус процедурите" и на търговете с един участник, усъвършенстване на законодателството за фалитите и по-добро управление на държавните фирми. Тук се включва и реформата за наказателната отговорност и отчетността на главния прокурор, за което правителството на Кирил Петков предложи нов механизъм, предвиждащ съдия да може да разследва евентуални престъпления на ненаказуемия сега главен прокурор.

Образование

Тук се очаква реформа на цялото образование – предучилищно, училищно и ученето през целия живот. Ще се създадат още иновативни училища, предвижда се също и разширяването на ученето в електронна среда. Професионалните умения ще бъдат валидирани по стандарт.