49

Защо и как държавата ще дялка бизнеса с данък свръхпечалба

Финансовият апокалипсис на държавата се отлага, стана ясно по-малко от 24 часа след като заплахата беше обявена като съвсем реална. Състоянието на държавата е стабилно, но ако разходната част продължава със същия темп, това би било заплаха за влизането на България в еврозоната, изпадането в прекомерен бюджетен дефицит, влошаване на кредитния рейтинг и повишаване на цената на дълговото финансиране. И не на последно място - социалните плащания биха могли да бъдат затруднени.  

Това е по-мекият вариант на изказването от миналата седмица на служебния министър на финансите Росица Велкова. Заради всички тези рискове ведомството не отстъпва от идеята си за данък свръхпечалба за всички частни фирми. Министерството на финансите публикува промени в данъчното законодателство, които ще съпроводят Закона за държавния бюджет за 2023 г.  В документите новият налог се нарича „солидарна вноска за свръхпечалбите". Мярката ще е временна и еднократна. И от нея ще бъдат освободени единствено енергийните компании, защото те вече плащат такава вноска, само че според европейски регламент - определена като "солидарна вноска съгласно Глава III от Регламент (ЕС) 2022/1854 на Съвета от 6 октомври 2022 година относно спешна намеса за справяне с високите цени на енергията".

Защо се налага нов данък

Министерството на финансите надълго и нашироко описа мотивите си за новото еднократно облагане на фирмите. В обосновката се посочва, че въвеждането на солидарна вноска е подходящо и пропорционално средство за справяне със свръхпечалбите, възникнали в резултат на външни и вътрешни политически и икономически фактори (като пандемията от COVID-19, енергийната криза, военните действия в Украйна, предоставената финансова подкрепа от държавата и други). Тези печалби надхвърлят нормалната печалба, която дружествата биха получили или биха могли да очакват да получат при обичайни обстоятелства, ако не бяха настъпили тези фактори, аргументират се оттам.

Мярката представлява преразпределение в обществен интерес на реализираните свръхпечалби в резултат на неочаквани пазарни изменения и стремителното нарастване на цените на всички стоки и услуги, въпреки прилаганите мерки от страна на държавата за подпомагане и компенсиране на бизнеса. 

Бизнесът цъфти 

Като коз финансовото министерство отчита, че за периода 2020 ​- 2022 г. държавата е предоставила помощи и компенсации на бизнеса, свързани с пандемията от COVID-19, енергийната криза и военните действия в Украйна общо в размер на 10.3 млрд. лева. Те са разпределени така: за 2020 г. ​- 2.1 млрд. лв., за 2021 г. - 2.3 млрд. лв., а за 2022 г. ​- 5.9 млрд. лв.

Едновременно с това, с цел подкрепа на бизнеса и намаляване или запазване на цените на определени стоки и услуги, бяха въведени намалени ДДС ставки, както и освобождавания от облагане с акциз. Бюджетният ефект от въведените намалени данъчни ставки и освобождавания от облагане с акциз за периода 2020 ​- 2022 г. е загуба общо в размер на 908.7 млн. лв., както следва: ​за 2020 г. ​- 94.7 млн. лв., ​за 2021 г. ​- 283.5 млн. лв., ​за 2022 г. - 530.5 млн. лв.

Общо за периода 2020-2022 г. са предоставени 11,2 млрд. лева под формата на помощи, компенсации и намалени данъчни ставки, отчитат от ведомството. И след като държавата сложи на кантар помощта си и финансовите резултати на фирмите, стана ясно, че бизнесът цъфти, въпреки многото предизвикателства. Декларираните данъчни печалби от дружествата и облагаеми доходи от стопанска дейност като едноличен търговец значително нарастват за 2021 и 2022 година, като печалбите и доходите за 2022 г. бележат ръст от около 100% в сравнение с печалбите за 2018 г. и 2019 г. (виж таблицата).

По данни на НСИ пък, разпределените печалби под формата на дивиденти са: 21.5 млрд. лв. за 2020 г. и 22.4 млрд. лв. за 2021 г.

Парите се трупат в банките 

Друга справка пък доказва, че печалбите на фирми и еднолични търговци се трупат в банки. Депозитите на нефинансовите предприятия се увеличават от 29.3 млрд. лв. през 2020 г. на 40.2 млрд. лв. през 2022 г., което е увеличение с 10.9 млрд. лв. (виж таблицата).  

Увеличение се наблюдава също и на наличностите по депозитите на домакинствата с 11 млрд. лв. за 2022 г. в сравнение с 2020 г. Тук обаче има и още една показателна тенденция - общият брой на депозитите на домакинствата намалява с 470 199 през 2022 г. в сравнение с 2020 г.

Анализът показва, че финансовата подкрепа от страна на държавата заради здравната и енергийната криза и военните действия в Украйна не само че е запазила съществуващия бизнес, но е осигурила условия за неговото развитие и за генериране на печалби, обобщават от Министерството на финансите. 

Как ще се начислява новият данък

Предлага се солидарната вноска да бъде в размер на 33 на сто от основата и периодът за облагане да бъде от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г. Тоест тя няма да бъде годишна. 

За основа за определяне на солидарната вноска ще се взима разликата между данъчната печалба за периода от 1 юли 2023 г. до 31 декември 2023 г. и 50 на сто от средната стойност на данъчните печалби за 2018, 2019, 2020 и 2021 г., увеличена с 20 на сто. 

Предлага се и въвеждане на механизъм за авансово внасяне на солидарна вноска, като се предвижда определяне и внасяне на месечни авансови вноски от задължените лица за месеците от юли до декември 2023 г. включително. Идеята е месечната авансова вноска да се определя, като се използва за база данъчната печалба за 2022 г. и средната стойност, увеличена с 20 на сто, на данъчните печалби за 2018, 2019, 2020 и 2021 година.

Месечните авансови вноски се предвижда да се декларират еднократно в срок до 15 юли 2023 г., като подаването на декларацията се извършва само по електронен път. Внасянето на авансовите вноски ще бъде в срок до 15-о число на месеца, за който се отнасят.

Обречен ли е в зародиш

Целта на данъчните промени е в бъдещото Народно събрание да бъде внесен проектобюджет с дефицит от 3%. Не е ясно обаче дали реформите и проектобюджетът ще бъдат одобрени от депутатите с оглед на предстоящите местни избори и угрозата партиите да загубят гласове. Проектобюджетът ще бъде представен за обществено обсъждане веднага след изборите, за да мине съгласуване и да бъде внесен до края на април в НС. 

Добри Митрев, председател на БСК

 

Добри Митрев, председател на БСК: Така наказват предприемчивите

Според председателя на Българската стопанска камара (БСК) Добри Митрев България трябва да се придържа към целта за ненадвишаване на 3% бюджетен дефицит, което обаче е твърде трудна задача благодарение на предизборния популизъм на членовете на предходното Народно събрание, които заложиха прекалено високи социални разходи в условията на недостатъчни бюджетни приходи. Според него държавата трябва да се самоограничи в административните си разходи, тъй като не е нормално при драстичен спад на населението администрацията да се увеличава. Бюджетът трябва да е формиран на програмен/проектен принцип, т.е. да се отпускат пари срещу свършена работа от отделните административни структури. 

Предлаганото допълнително облагане на „свръхпечалбите“ на предприятията е наказание за предприемчивите, а онези, които са в сивия сектор, няма да бъдат засегнати. „Кой след такова нещо ще иска да прави бизнес в България?“, попита риторично председателят на БСК и отбеляза, че по този начин се убива желанието на предприемачите бизнесът им да расте и да носи добавена стойност за обществото.

По отношение на връщането към предишните нива на ДДС Добри Митрев отбеляза, че принципната позиция на БСК през годините винаги е била за единна ставка по ДДС, но в настоящата ситуация Камарата подкрепя ресторантьорския сектор за запазването на намалените ставки. Един от аргументите за това е, че този сектор беш​е силно ограничен да функционира в продължение на две години, но по-важното е, че конкурентите му в Европа (вкл. Гърция, Румъния и др.) ползват по-ниски ДДС ставки.  

ДДС-то на ресторантския бизнес в съседните ни страни е много по-ниско / Снимка: Наташа Манева

 

„Всякакви допълнителни рестрикции са предпоставка за увеличение на оборотите в сивия сектор. Освен това ще се намали потреблението, а инфлацията ще скочи“, допълни Станислав Попдончев, зам.-председател и главен финансов директор на БСК. Според него сега е най-неподходящото време за връщане на ставките на ДДС на 20%.  

Според председателя на БСК е мит, че България е с най-ниското данъчно облагане, тъй като едностранчиво се изтъкват единствено 10-процентните ставки за корпоративния и подоходния данък, без да се посочва каква е данъчната основа и без да се отчита скритото данъчно облагане чрез различните административни такси. Като пример Добри Митрев посочи нерешения вече 20 години проблем с таксата за битови отпадъци, която продължава да се начислява на база данъчна оценка на имота или отчетна стойност на активите, а не се прилага принципът „замърсителят плаща“.

 

Кръчмите пак заговориха за фалити

Никога не сме обещавали, че цените ще паднат заради намаленото ДДС, казват ресторантьори

Очаквано, ресторантьорският бранш отново заговори за фалити заради идеята ДДС за сектора да се върне на стандартните 20%. "Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) категорично се обявява за запазване на диференцираната ставка на ДДС за ресторанти и заведения в размер на 9 на сто. Тя бе въведена, за да подкрепи най-засегнатия икономически сектор от световната пандемия на Ковид-19, и аргументирана със спецификите на туристическия бизнес. Не може в навечерието на изборите да се използва управленското безвремие и отказ от поемане на отговорност, за да се играят игри с бъдещето на цял един сектор", подчертават в своя позиция от Изпълнителното бюро на национално представената организация с 36 регионални структури. 

С настъпване на пролетта заведенията са все по-пълни, въпреки цените / Снимка: Наташа Манева

 

"Още веднъж подчертаваме, че намалението на ДДС за ресторантите е мярка не за намаляване на цените в заведенията за крайните клиенти, а за стабилизиране на сектора и по-лесно понасяне на загубите, нанесени от поредицата от кризи", посочи зам.-председателят на БХРА Атанас Димитров.

Надценката в ресторантьорския бранш е с високи стойности, има голяма разлика между стойността на фактурите по придобиване и реализирания стокооборот. Това води до нисък данъчен кредит и оттам до голямо данъчно задължение. При нормални икономически обстоятелства това не би създавало проблеми в бранша, обясняват мениджъри в бизнеса. Но върху цената на труда не се начислява ДДС и не се ползва данъчен кредит. А високият процент на ДДС и високите нива на труда изяждат принадената стойност. За огромна част от данъчно задължените субекти, като малките и средните фирми и търговски обекти, това е фатално и те се оказват пред избора да фалират и затворят или да преминат в сивия сектор, заявиха от БХРА. 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
3 коментара
Брабинеца

Брабинеца

22.03.2023 | 12:29

тия, кръчмарите, ще ме съсипат -- купували евтино и продавали скъпо, затова трябвало да внасят повече ДДС

Отговори
3 0
Никакви свръх печалби за мръсниците

Никакви свръх печалби за мръсниците

20.03.2023 | 12:12

Кожодери! Мръсници! Да им работим 7 дни в седмицата по 24 часа за мижови заплати. Защо сме в Европа заради европейските цени а кога доходите на българина ще станат европейски? Заплатите и пенсиите кога ще станат европейски? Мръсни политически гадове!

Отговори
6 1
Западняк

Западняк

21.03.2023 | 02:36

Доходите на българина ще стана европейски когато спрете да хленчите, т.е. на кукуво лято. Аман от хленчещи мързеливи некадърници!

Отговори
6 6

Анкета

Ще има ли ротация на кабинета или отиваме на избори?