2374

Запаси от 450 млрд. куб. м: Европа не може да използва най-голямото находище на газ

Под осеяните с вятърни мелници блата на Нидерландия се намира най-големият в Европа запас от природен газ. Голямото находище Гронинген има достатъчно неизползван капацитет, за да замени още тази зима голяма част от горивото, което Германия внасяше от Русия, се казва в обширен материал на „Блумбърг“.

Вместо това находището е в процес на затваряне, а Нидерландия отхвърля призивите да изпомпва повече, дори когато Европа се готви за може би най-тежката си зима след Втората световна война. Причината: холандските власти не искат да рискуват да предизвикат ответни реакции от страна на жителите, като нарушат обещанията си.

От 1963 г. Гронинген е основен източник на газ за Европа. Дори и след половин век, все още има запаси от около 450 милиарда кубически метра газ, които могат да бъдат извлечени - на стойност около 1 трилион долара. Според „Шел“, един от двамата основни партньори, участващи в експлоатацията, има възможност за добив на около 50 милиарда кубически метра годишно повече, отколкото се добива в момента.

Местните жители обаче твърдят, че континентът трябва да търси другаде „синьо гориво“. 50-годишният Вилнур Холаар, който живее в Гронинген от почти две десетилетия, все още се вълнува от начина, по който длъжностните лица са пренебрегнали опасенията му. „Когато купих тази къща през 2004 г., тя беше дворец“, казва Холлаар за дома си, построен през 1926 г., с витражи и детайлна каменна зидария. Но подобно на хиляди къщи в района, тя е повредена от земетресенията; пълна е с пукнатини и фасадата потъва. „Къщата ми се превърна в развалина“, казва той.

Холандският министър на минното дело Ханс Вийлбриф заявява, че е опасно да се продължи добива, но че страната не може да пренебрегва страданията в други части на Европа. Липсата на газ „може да ни принуди да вземем това решение“, казва той и добавя, че това може да се окаже проблем за безопасността, ако болниците, училищата и домовете не могат да се отопляват правилно.

Русия, която осигуряваше около една трета от вноса на природен газ в Европа, преди да нахлуе в Украйна, ограничи доставките в отговор на санкциите. А неотдавнашните експлозии по газопровода „Северен поток“ на практика затвърдиха намаленото ниво на потоците към Германия. Допълнителният поток, който според оценките на „Шел“ може да бъде пуснат в експлоатация почти веднага, ще бъде повече от достатъчен, за да замени 46 млрд. куб. м, които Германия е внесла от Русия миналата година.

Нидерландски официални лица заявиха, че ако Германия се нуждае от повече енергия, по-безопасният вариант би бил да се удължи допълнително животът на атомните ѝ централи. Германия отвори вратата за подобен ход, който би бил обрат в политиката, ако бъде приложен. Миналия месец правителството заяви, че две съоръжения, предвидени за закриване, ще бъдат в експлоатация и след тази година, ако се наложи.

Комисарят по вътрешния пазар на Европейския съюз Тиери Бретон заяви неотдавна, че Нидерландия трябва да преразгледа решението си за затваряне на „Гронинген“, а Вийлбриф е бил притискан и от колеги от други държави от ЕС, но засега страната държи на позицията си. Министър-председателят Марк Рюте не изключва напълно възможността за използване на Гронинген за увеличаване на доставките, но „само в краен случай, ако всичко се обърка“, казва той, а това не е необходимо в момента.

Гронинген регистрира първите си слаби трусове през 1986 г. Оттогава са регистрирани още стотици. Въпреки че повечето от тях са неоткриваеми, освен с помощта на уреди, през 2012 г. провинцията е засегната от земетресение с магнитуд 3,6, което води до хиляди искове за материални щети. От 2014 г. нидерландското правителство налага все по-строги ограничения върху добива от находището и добивът спада от 54 млрд. куб. м през 2013 г. до очакваните 4,5 млрд. куб. м през тази година.

Според Института за минни щети в Гронинген поне 127 000 от приблизително 327 000 жилища в региона са получили някакви щети. От 2012 г. насам в района са съборени над 3300 сгради, тъй като земетресенията са ги направили опасни, съобщава нидерландската телевизия NOS.

През 2019 г. Рюте поднесе публично извинение пред парламента, но нидерландското правителство все още страда от обвиненията, че е било безчувствено към оплакванията и щастливо да спечели приходи. Находището е донесло обща печалба от 428 млрд. евро (422 млрд. долара), от които холандската държава е получила 363,7 млрд. евро през последните 60 години, според вестник „Хет финансиеле дагблад“.

Около Гронинген страстите са големи. На Холаар е предложено обезщетение от едва 12 000 евро за щетите, нанесени на дома му в Рудешол. Той смята, че стойността на къщата му е спаднала с 550 000 евро, и твърди, че е бил осъден за заплахи към инспектора, който я оценявал.

69-годишният Алберт Хейдема се пенсионира, след като е работил като агент за борба с трафика на наркотици, и сега е председател на местна инициативна група, наречена Ons Laand, която се бори срещу това, което той нарича „несправедливост“, с която според него се сблъсква Гронинген. Още през 2015 г. инспектор му казал, че къщата му в Апингидам е „счупена наполовина“, но оттогава той чака официално решение за събаряне. Той подчертава тежкото положение на района, като показва снимки на повредени къщи, купища документи и градския земетръсен измервателен уред, който регистрира всяка вибрация. „Земетресенията наистина ти влизат в кожата“, казва той. „През нощта всеки звук ме събужда. Чувствам се несигурен в собствената си къща“.

Затрудненията на Гронинген спечелиха симпатиите на все повече холандски избиратели и дори предизвикаха осмиване на правителството от популярен телевизионен водещ, чийто коментар за ситуацията се разпространи в интернет.

Вийлбриф признава, че през годините нидерландското правителство е подвело хора като Холаар. Заедно с Nederlandse Aardolie Maatschappij (NAM) - предприятието на „Шел“ и „ЕксънМобил“, което стопанисва находището - правителството вече е изплатило 1,65 млрд. евро компенсации. Но това е малка част от това, което искат жителите. Въпреки че поема част от вината от името на правителството, Вийлбриф иска „Шел“ и „ЕксънМобил“ да играят по-голяма роля в компенсациите. „Те са напълно отговорни - както и ние като държава - за тези щети и за укрепването на къщите“, казва той.

„Шел“ „оказва пълно съдействие“ на властите за затваряне на находището във възможно най-кратък срок и е „напълно наясно“ с отговорността си, пише говорителят Тим Кезер в отговор на въпроси, изпратен по електронната поща. „NAM е отговорна за всички разходи, свързани със земетресението" и винаги компенсира щетите от земетресението и укрепването, необходимо за безопасността, казва той. „ЕксънМобил“ не отговори на въпросите на „Блумбърг“, изпратени по електронната поща, а NAM отказа да коментира ролята си в компенсирането и препрати запитванията към „Шел“ и „ЕксънМобил“.

Вместо да увеличи добива на газ, Нидерландия премахна ограниченията за електроцентралите, работещи с въглища, за да осигури енергийна сигурност, присъединявайки се към други членове на ЕС, които се обръщат към силно замърсяващото гориво. Освен това тя удвои капацитета за внос на втечнен природен газ и напълни газовите хранилища, за да гарантира, че те ще бъдат 80% пълни преди зимата.

Ситуацията през тази зима може да е „по-скоро безопасна“, казва Вийлбриф, но той е по-притеснен за това, което ще се случи след това. „Ако източите напълно тези резерви заради студената зима, как ще ги напълните отново?“, пита той.

Много от жителите на Гронинген се подготвят, че правителството ще промени решението си и в крайна сметка ще увеличи добива, тъй като натискът нараства. „Дори това да ме убие, ще продължа да се боря“, казва Холаар. „Имам старо куче, стара майка и разбита къща. Това е всичко, което мога да загубя“. 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Ще успее ли новият парламент да излъчи правителство?