Юруш срещу високите цени на храните

Петър Ганев, старши икономист в Института за пазарна икономика

През последните седмици служебното правителство се захвана с цените на храните, обявявайки нов „механизъм за наблюдение и контрол“ по цялата верига на доставки на хранителни стоки. Различни публични институции се активираха по темата - последно и КЗК обяви, че извършва проучване на ценообразуването на хранителните продукти, като поне в публичното пространство изглежда, че фокусът на служебния кабинет е върху големите търговски вериги. Моментът за началото на тази кампания е интересен поради поне няколко причини: 

* Годишната инфлация при храните достигна над 25% в края на 2022 г., което очаквано провокира политиците да покажат активност и да подхванат борба със „спекулата“. Началото на кампанията обаче идва след пика в годишната инфлация, тоест в момент, когато постепенно инфлацията тръгна надолу и по-лесно може да се отчете „успех“ от наблюдението и контрола след месец-два;

* Борбата с цените идва и след разпускането на парламента, което отменя възможността за законодателни промени. Последното означава, че водещите институции в казуса нямат нито нов мандат, нито нови инструменти на разположение, и още повече не е ясно защо не са борили „спекулата“ и „нелоялните търговски практики“ и до момента; 

* Отделен е въпросът какво отношение имат проверките от данъчната администрация или пък проверки за съдържание, етикетиране, грамаж и т.н. от Комисията за защита на потребителите с цените в търговските обекти и инфлацията като икономически феномен;

* В същото време, независимо от обществените настроения и инфлацията при храните, в приетия план за въвеждане на еврото е разписано проучване и наблюдение на цените, в т.ч. на храните, една година преди въвеждането на еврото. Този план е в сила от май 2022 г., като конкретният текст визира действия на КЗК и икономическото министерство.

Последното до голяма степен обяснява защо точно сега се говори за проучване и наблюдение на цените на храните. Важно е да отбележим също, в контекста на въвеждането на еврото, че почти целият период за оценка спрямо критерия за инфлация вече е минал. От петък вече е ясно, че присъединяване към еврозоната не може да стане от 1 януари 2024 г.

На фона на всичко това, както и на множеството обсъждания на надценките и цените на храните у нас, нека прибавим два аргумента към дискусията. Първият е всъщност очевиден и по​ всичко личи - удобно забравян от институциите ​-големите търговски вериги у нас не концентрират над половината от продажбите на нито една група хранителни стоки. Да, веригите имат сериозен дял - най-често около 1/3 от продажбите на отделните групи хранителни стоки, и съответно тяхната политика има голямо влияние на пазара. И въпреки това над половината от продажбите на дребно на различните хранителни стоки ​- било то месо и месни продукти, мляко, млечни продукти и яйца, хляб и хлебни изделия и т.н., всъщност се случват извън търговските вериги - в малки квартални магазини, специализирани и фирмени магазини, открити пазари и т.н. Фокусирането на институциите и публичния дебат само върху цените на храните в търговските вериги говори за непропорционална фиксация във въпросните компании, която отива отвъд въпроса за цените на храните. 

Втората група аргументи е свързана с развитието на цените на храните в цяла Европа и спецификите в периферията, в т.ч. в България. Високата инфлация, в т.ч. изпреварващият ръст на цените на храните, се наблюдава в цяла Европа и в това отношение България със сигурност не е изключение. Към декември 2022 г. годишната инфлация у нас е 14,3% (ХИПЦ), като инфлацията при храните е 27,0%. В рамките на целия Европейски съюз през декември се отчита годишна инфлация от 10,4%, като инфлацията при храните е 18,2%. Изпреварващият ръст на цените на храните в България започва още в края на 2021 г., докато общо за Европейския съюз това се случва по-късно - около април/май 2022 г. Тенденцията обаче е сходна, като през последните месеци годишната инфлация при храните в България е около 1,9 пъти по-висока от средната за всички стоки, а в рамките на Европейския съюз разликата вече достига почти 1,8 пъти и продължава да нараства. 

Прегледът на данните за цените на храните води до няколко наблюдения:

1) инфлацията у нас и въобще в периферията на ЕС традиционно е по-висока от средното за Западна Европа, в т.ч. по отношение на хранителните стоки;

2) изпреварващото покачване на цените на храните у нас се проявява по-бързо, тоест механизмът на предаване на по-високите производствени, логистични и търговски разходи по цялата верига на доставки върху крайната цена у нас е много по-бърз от този в развитите западни икономики;

3) към края на 2022 г. у нас вече се наблюдава прехвърляне на пика на годишния ръст на цените на хранителните стоки - видимо и от данните за януари 2023 г., като спадът в годишната инфлация при храните следва с около три месеца общия спад на годишната инфлация в страната. 

Казаното по-горе не означава, че институциите не трябва да следят за всякакви нередности и нелоялни търговски практики, картели, злоупотреби с пазарна сила и др. подобни. Но това не трябва да става „на юруш“, с фокус само върху търговските вериги и с размахването на плашилото „спекула“ - като че ли само за привличане на медиен интерес и влизане в праймтайма на телевизиите.