Юнеско няма да признае Небеттепе, както и Стария град

В последно време в гилдията, официално и неофициално, доста често се спряга името на арх. Юлий Фърков. Особено около предполагаемите готови проекти за Небететепе, с които ще кандидатстваме за европари. Уважавам колегата и познавам творческите му прояви. Както и някои добри примери на реставрации в България, какъвто е римският и ранновизантийски град Никополис ад Иструм до Велико Търново. Но случаят с Небетепе е съвсем друг. Тук не става дума за римски град, затова теорията и стратегията на Фърков не са приложими.  


Нека да проучим оригинала, т.е. първите строежи на Небеттепе. Според мен, те са съвременници на крепостни стени на Троя и Микена. Говоря за най-старите крепостни стени.


Арх. Фърков наскоро изложи своята "философия" за реставрацията в едно пространно писмо до Камарата на архитектите в Пловдив. Тя може да се прилага, но само след пълен анализ. Както навремето е направил Шлиман за Троя. Ето имаме паметник от преди 1200 г.пр.н.е. Нека се поучим от опита му! Без доказателства няма възстановяване.


А ние нямаме цялостната картина какво е било на Небеттепе. Така, че намеси от този род са едно несъзидателно дело. Нещо повече, това е дело на разрушение, защото се разрушава първообраза. Все едно да ви сменя лицето. Това е невъзможно. Освен това, защо го правим, след като в централната част на Пловдив, между площад Джумаята и Трихълмието, няма нито една плоча с надпис или информационна схема, по която обикновения човек да види, че тук, под тепето, е открит крайният фаргмент на големия акведут. Говорят за водохранилището на Небететепе, а то е нещо миниатюрно, то може да обслужва едно светилище, в случая. Акведуктът е осигурявал живота на Трихълмието и е довеждал водата от Родопите до горе. До голямото водохранилище, което днес не съществува, но то се е намирало върху терасата на църквата "Св. Богородица".  


Как да подходим с "Казуса Небетепе"? Първо изобщо да не се бърза. Юнеско няма да признае този паметник, няма да го включи в листата си! Преди 2 години на III-та конференция по "История, археология и културен туризъм" в Шумен подготвих доклад за "Значението на урбанистичната и архитектурна археология". Предложих 7 обекта от България за включване в листата на Юнеско. Небететепе не е между тях. Мисля, че не му е дошло времето да се прави такава заявка. То ще дойде, след едни задълбочени проучвания на хълма и след официално писмо, каквото се изисква, от Министерството на културата.


Както знаем, преди време, подобна кандидатура имаше Стария град. Стига с тези ялови напъни! Преди да кандидатства, Старият град да огледа самия себе си, да махне всички белези на глупостта от "лицето" си. Отдавна съм казал защо това не може да стане - как да влезем в световна листа с толкова глупости в резервата, с толкова нарушения на оригиналите, на първичната структура. Вижте на какво прилича къщата на ул. "Княз Церетелев" 27.


Другият аспект на проблема е да има един напълно доказан в своите рамки и вид проект. Но ако в случая, става въпрос само да се получат средствата, т.е. тези милиони за Небететепе, това е просто престъпление. Углавно престъпление! Това е злоупотреба с европейските фондове. Никъде в Европа не се работи по този начин. 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
Галя Кръстева

Галя Кръстева

24.05.2014 | 19:14

За да бъде включен Стария град в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО са необходими много неща. Първо е необходимо да има доказателство,че съществува ефективна система за опазване и управление на това наследство. Това е основен критерий.Другото важно условие е да бъдем включени в индикативната листа на България с обекти, които очакват разглеждане на кандидатурата си. В тази индикативна листа към днешна дата има повече от 10 обекта, Пловдив не е сред тях. Продължителни и последователни действия са нужни в тази посока, за да се поздравим с успех.

Отговори
0 0

Анкета

Ще успее ли новият парламент да излъчи правителство?