49

Йордан Беловодски: България може да е център на производството на облекла в Европа

Браншът има всички условия да се развива, а в същото време възможностите се изпускат поради липса на работна ръка

Йордан Беловодски  е изпълнителен директор на Българската асоциация по текстил, облекла и кожи (БАТОК) от създаването й през 2017 г. Икономист по образование, специалист по бизнес развитие и управление на проекти.

 

- Г-н Беловодски, с развоя на пандемията от COVID-19 и началото на войната в Украйна настъпиха динамични дни за текстилния бранш в Европа. Как шивашките фирми у нас могат да спечелят от това раздвижване?

- От есента на миналата година българските фирми имат много поръчки, тъй като част от западните компании изнесоха бизнеса си от Азия и в частност от Китай. След началото на войната някои от тези, които работеха с Украйна, също се насочиха към България. Браншът обаче е изправен пред множество проблеми - инфлация, нарушени вериги на доставки, нарастващи цени на енергоносители. Но най-сериозният проблем остава липсата на работна ръка - дори неквалифицирана, макар и по данни от АЗ към месец юни на настоящата година около 4000 души от сектора, които имат опит и квалификация, да са регистрирани в бюрата по труда.

Браншът има всички условия да се развива, а в същото време възможностите се изпускат поради липса на работна ръка.

- При наличието на толкова поръчки трябва ли да говорим за оцеляване вместо за възход?

- По време на ковид кризата част от фирмите оцеляха благодарение на производството на маски, шлемове и защитни облекла, но в момента те имат възможност да докажат своята значимост в икономиката на страната. Нашият бранш може да бъде лицето на България, наравно с туризма и IT сектора. Това е бранш с традиции. Първото предприятие на Балканския полуостров, а дори и в Югоизточна Европа, е фабриката на Добри Желязков, основана още през 1834 г.

- Защо, след като имаме традиции, нямаме работници?

- Причините са различни - и обективни, и субективни. За съжаление, браншът не може все още да изчисти името си от преекспонирането на някои некоректни практики, които бяха характерни в началото на прехода в България. Оттам се създаде лошо име на индустрията - че работниците са бели роби, трудят се при лоши условия, не получават с месеци заплати и т.н. И до ден днешен, когато по телевизиите говорят за условия на труд, фоновите кадри са от шивашки предприятия. А действителността поне от 10 години насам е коренно различна. Направиха се фабрики на световно ниво и това ни се признава в цял свят. По думите на наши фирми пък

инвестициите, които са направили през последните 10 години в индустрията, са от порядъка на половин милиард лева.

Чуждестранните партньори на българските производители през последните години правят много сериозни социални одити или изискват наличие на съответните социални стандарти. Фирма, която не може да мине такъв одит, няма как да работи с чужди компании. Вероятно има и фабрики с по-лоши условия, но това са единични случаи.

Браншът е и остава един от най-социално отговорните в България. В доста от малките населени места единственият шанс да си намерите работа е в шивашка фирма. След като направихме проучване на структурата на работната ръка в бранша, се оказа, че 92% са жени, 67% са на възраст над 45 години, в предпенсионна и пенсионна възраст. Голяма част от заетите са без образование и поне половината от тези хора, ако в един момент държавата реши да не подкрепи бранша, ще отидат в бюрата по труда.

- Защо работещ бранш не получава достатъчна държавна подкрепа?

- Преди години имаше изказвания в публичното пространство, че България, по подобие на Европа, трябва да затвори текстилния бранш, защото има ниска добавена стойност. Това категорично не е вярно.

Разработването на една дреха в момента може да е много по-високотехнологичен процес от софтуера на един телефон

Въпреки това браншът продължава да се води нискотехнологичен на база на класификация, направена през 1997 г., която не е актуализирана оттогава. От години се борим браншът да стане приоритетен за икономиката на страната. Не става въпрос за по-специално отношение от страна на държавата, нито пък за дотация на фирми, а за подкрепа в устойчивото му развитие. В Турция например текстилната индустрия е издигната на пиедестал и се ползва със сериозна държавна подкрепа. Балканите могат да бъдат центъра на производството на облекла в Европа.

- А при нас в какво се изразява помощта на държавата?

- Имаме диалог с Министерството на труда, много добре работим  с Агенцията за малки и средни предприятия, с Агенцията по заетостта. Една от работещите мерки, която до голяма степен помогна на фирмите от бранша, бе 60/40. Част от бизнеса получи подкрепа и по антикризисните схеми към Министерство на икономиката. Но за съжаление, тези мерки приключиха, а фирмите са изправени пред  новите икономически проблеми, които вече споменах. Нашата асоциация непрекъснато сигнализира държавната администрация за наболелите проблеми, като предлага и конкретни решения. Така например ние бяхме сред първите, които сигнализирахме Министерския съвет, че има проблем с ваучерите за храна, които са важна социална придобивка за работещите в сектора.

- Все по-усилено се говори за внос на работници от трети страни… Ще се превърне ли това в практика?

- Има засилен интерес към заетост в текстилния сектор у нас от страна на работници от Бангладеш. България обаче няма посолство в Бангладеш. Работниците трябва да отидат до Индия, за да получат визи. Румъния също няма посолство, но тя решава проблема, като командирова екипи на външното си министерство, които да отработят документите. По информация на посланика на Бангладеш в Румъния, с когото се срещнах пред няколко месеца, над 5000 души от Бангладеш вече работят в страната им. Водим разговори с Външно министерство, но въпросът при нас така и не се решава.

Една от фирмите има 20 души одобрени работници още от миналата година, но те не могат да пристигнат в България

Това е огромен проблем, в решаването на който държавата може да ни съдейства. По този начин тя ще помогне и на други браншове, тъй като гладът за работници е повсеместен.

Докато за чуждестранните работници водещ мотив е възможността за по-високи доходи, работейки в България, то за немалка част от българските работници прави впечатление, че мотивацията за работа не зависи в толкова голяма степен от заплащането. Има хора, които получават добри пари, но решават, че ще отидат на два пъти по-ниски заплати там, където няма да има норми и ще им бъде по-спокойно. Мантрата, че в България доходите са ниски, не е съвсем състоятелна. Голяма част от хората търсят по-скоро спокойствие, отколкото добри заплати.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Каква коалиция има най-голям шанс да спечели изборите на 2 октомври?