4020

Всички срещу "Шейн" и "Тему": Търговците у нас настояват вносът на китайски дрехи да се ограничи

Бизнесът в България търпи сериозни загуби от агресивното навлизане на китайските онлайн платформи за търговия като "Шейн" и Тему.

Все повече българи пазаруват евтини дрехи, домашни потреби и аксесоари от там, а у нас физически магазини затварят, защото не могат да издържат на ценовата конкуренция. 

Търговци призовават за бързи мерки като например да се намали необлагаемия с мито минимум от 150 евро за стоки от трети страни. Така китайският внос ще стане по-скъп за крайния потребител. 

Проблемът обсъдиха на кръгла маса „Китайските платформи за бърза мода и стоки – заплаха за здравето и бизнес“ вчера представители на бизнеса и институции.  Дискусията бе организирана от Българска стопанска камара /БСК/. Председателят Добри Митрев изтъкна, че като работодателска организация Камарата е силно обезпокоена от изключителната експанзия на големите китайски онлайн платформи. „Те осъществяват дейност на територията на цял свят с изключително ниски стойности на техните продукти, с безплатна  и бърза доставка по въздух, с ангажиране за повече от година напред на карго полетите в посока Азия – Европа, което затруднява цялата верига на доставка за търговията на дребно, със стоки, които ние не знаем отговарят ли на европейските норми за здраве и сигурност“, посочи той. 

Според председателя на Асоциацията Кръгов текстил Севдалин Спасов, това действително е въпрос на национална сигурност. Браншът отчита 15% спад на оборотите, а вече има и затворени магазини. Според изчисленията през 2023 г. в ЕС са влезли пратки от Китай на стойност под 150 евро в размер на над 2 млрд. долара. Пропорционално това означава, че само в България доставените пратки са около 20 млн. или по 10 пратки на месец на активен потребител у нас. „Предлагаме да има по-строг контрол по отношение на здравните изисквания, а също и премахване или смъкване прага на обмитяване от 150 евро, както и въвеждане на еко такси за ultra-fast fashion търговците, защото те предлагат дрехи за еднократна употреба, които после не могат да се рециклират“, посочи Спасов.  

Властите у нас признават, че нямат възможност да контролират всички пратки, особено когато са въведени в общността в друга държава-членка на ЕС. Принципът на работа на китайските онлайн платформи е, че карго пратките стигат първо до Франция, Белгия и Германия, където стоката се освобождава. След това у нас тя не подлежи на някаква особена митническа проверка, тъй като идва от страни в ЕС. „Агенция „Митници“ няма абсолютно никакво отношение към тези онлайн платформи. Контролът по отношение въвеждането на стоките от трети страни се осъществява на първата точка на въвеждане в ЕС. Оттам насетне стоката тръгва като вътрешно-общностна и отделните контролни органи нямат правомощия да осъществяват друг контрол“, посочи Цецка, директор на Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в Агенция Митници. 

От министерство на здравеопазването също стоят страни от проблема с качеството на внасяните стоки, въпреки че редица европейски институции бият тревога, че дрехите са бъкани с химикали. В действащото законодателство няма изискване граничните проверки за безопасност на стоки да са постоянни, респективно – органите на държавния здравен контрол нямат ресурс да осъществяват целогодишни проверки. В МЗ се обмисля като вариант да инициират по-чести проверки на граница, за да наблюдават вноса от трети страни. 

Бизнесът обаче страда от натиска. Венка Крайчева от Българска ритейл асоциация, която  представлява най-големите търговски вериги, поиска да се вземат конкретни мерки в посока изграждане на законодателен механизъм за прилагане на т. нар. „справедливи цени“. Тя обърна внимание, че китайските търговци често нарушават авторските права и буквално дублират продуктите на големите марки. „Бизнесът поема и имиджова щета – много клиенти си казват, че това са реалните цени, а останалите търговци са спекуланти – защо да купуват на по-високи цени, като там същото го има 5 пъти по-евтино“, обясни Крайчева.  

 

Анкета

Кой е най-големият проблем на българското училище?