Въпросът на дневника: Пасете ли, или прескачате оградата

„Бюджетът на времето" - така се нарича онази програма на статистиката, която тръгва от днес. Звучи хем счетоводно, хем философски, направо те подхлъзва да се размислиш. Между 500 и 1000 души ще бъдат накарани почти насила да попълват дневник на всеки 10 минути. А след това дори няма да им съобщят резултата, както изисква европейската етикеция. Пиши си, пък ще видим. Целта на проучването е да установи най-общо качеството на живот на индивидите в различните европейски държави според това колко време заделя за работа, за удоволствия, за размисли и т.н. Най-общо казано - колко за работодателя (печалбата) и колко за себе си. Изкуствен интелект ще смели разхода и прихода от времето и по-точно от финансов министър ще реши дали представителната извадка само хаби живота или му се радва. Иначе речено -дали само гледа да изпасе сеното или се засилва да прескочи оградата. Дали съответната нация е сбор от полуроботизирани биологични единици или от оригинални екземпляри, които имат свое виждане за сценария, по който трябва да се развие живота им. В крайна сметка той си е техен. Не е нито на роботодателя, нито на статистиката, нито на историята, нито на гениите, които ще анализират резултатите от дневниците. Ако след експеримента поне един от списващите си каже: Дявол да го вземе, какво, аджеба, правя с дните си, попълването на дневника си струва.

Интересно какъв би бил изводът за някой тип, който е написал в дневника (книжката трябва да се попълва два дни - в делничен и работен) следното: 8.00 ч. - парфюмът на жена ми ме събуди. Зачудих се харесва ли ми, или ме дразни, но така и не разбрах. Обърнах на другата страна и се унесох. 8.10 - май спах. 8.20 - не помня. 8.30 - буден съм, но не ми се става. 8.40 - трябва да стана. 8.50 - решително ставам. 9.00 - защо съм се разбързал? 9.10... 9.20 - тоалет. 10.00 - в офиса съм вече. Опа! Сепнаха се. 10.00-12.00 - обичайната работа. 12.00-13.00 - обяд в близкия ресторант. Среща с брокера. Билети за театър. Няколко телефонни разговора. 13.00-18.00 - отхвърлих много работа, другите блеят. 18.00-21.00 - цъкнах билярд в клуба, приятели ме уговарят да поработя нещо допълнително. А, мерси! Ахмак лозе копа, юнак вино пие. 21.00 - прибрах се, жена ми е сготвила. 21.50 - друг парфюм ли си е пръснала? 23.00 - чат с Петьо в Америка. 00.30 - беше хубав ден.

Страхувам се обаче, че повечето дневници, ако са попълнени съвестно и честно, ще звучат така: 7.00 - гадно, будилникът звъни. 7.10 - защо всяка сутрин трябва да си мия зъбите? 7.20 - ужас, Иванов пак ще е пристигнал преди мен! 8.00 - там е - буден, избръснат, идиот под прикритие. 9.00 - може би едно кафе? Или не? Не! 12.00 - Да се обадя ли на Мимито да обядваме? По-добре да купя нещо и да я заведа вкъщи да обядваме? Ама в 13 трябва да съм на линия. Уф, ще поръчам пица в офиса. 19.00 - разбира се, мога още да поработя. 20.00 - сам съм в офиса. Нещо трябваше да направя, но какво? 21.00 - Сетих се, да се нахраня. И едно уиски, моля! 23.00 - Ако хвана Иванов на канадска, ще го бия. Ако звънна на Мимито и тя се навие, ще я побъркам. Ако си взема приспивателно, ще спя цяла нощ. Абе, кой беше писал: „Умирам, заспивам, и сънувам, може би... Ха, тук е спънката!" Някакъв Спиро... 7.00 - гадно, будилникът звъни.

Наскоро един милионер-бизнесмен ми призна подмолните си мисли: Синдикатите са фалшива работа, каза. Народът трябва да се труди. Ето, аз нямам почивен ден. Като се прибера, мисля какво трябва да направя утре. Сън не ме хваща. Трябва и мерцедеса да сменя, че тоя се очука. Притеснявам се за кредита. Конкуренцията ме изнервя. Тя прави ход и аз също трябва да местя фигури. На всичкото отгоре ми завиждат. Идват, работят 8 часа, плащам им по-добра заплата, отколкото на себе си, свалят мадамите по баровете и ми завиждат. За какво бе, аланколу!

Бюджетът на времето е суперпрограма. Ако го сравним с държавните бюджети, ще ни светне, че в най-благоденстващите страни социалните разходи са разточителни като шведска маса в 5-звезден. Богатите държави заделят доста пари, за да може бедните, безработните, работните, богатите и всички поданици изобщо да имат подходяща среда да бъдат щастливи. А щастието? Е, то е въпрос на личен избор. Статистиката може само да обобщи дали начинът, по който си разпределяме времето, кани птичето да кацне на рамото. Или го гони като крадлива врана.