Следвайте ни

Въпросът на дневника: Пасете ли, или прескачате оградата

viber icon

„Бюджетът на времето" - така се нарича онази програма на статистиката, която тръгва от днес. Звучи хем счетоводно, хем философски, направо те подхлъзва да се размислиш. Между 500 и 1000 души ще бъдат накарани почти насила да попълват дневник на всеки 10 минути. А след това дори няма да им съобщят резултата, както изисква европейската етикеция. Пиши си, пък ще видим. Целта на проучването е да установи най-общо качеството на живот на индивидите в различните европейски държави според това колко време заделя за работа, за удоволствия, за размисли и т.н. Най-общо казано - колко за работодателя (печалбата) и колко за себе си. Изкуствен интелект ще смели разхода и прихода от времето и по-точно от финансов министър ще реши дали представителната извадка само хаби живота или му се радва. Иначе речено -дали само гледа да изпасе сеното или се засилва да прескочи оградата. Дали съответната нация е сбор от полуроботизирани биологични единици или от оригинални екземпляри, които имат свое виждане за сценария, по който трябва да се развие живота им. В крайна сметка той си е техен. Не е нито на роботодателя, нито на статистиката, нито на историята, нито на гениите, които ще анализират резултатите от дневниците. Ако след експеримента поне един от списващите си каже: Дявол да го вземе, какво, аджеба, правя с дните си, попълването на дневника си струва.

Интересно какъв би бил изводът за някой тип, който е написал в дневника (книжката трябва да се попълва два дни - в делничен и работен) следното: 8.00 ч. - парфюмът на жена ми ме събуди. Зачудих се харесва ли ми, или ме дразни, но така и не разбрах. Обърнах на другата страна и се унесох. 8.10 - май спах. 8.20 - не помня. 8.30 - буден съм, но не ми се става. 8.40 - трябва да стана. 8.50 - решително ставам. 9.00 - защо съм се разбързал? 9.10... 9.20 - тоалет. 10.00 - в офиса съм вече. Опа! Сепнаха се. 10.00-12.00 - обичайната работа. 12.00-13.00 - обяд в близкия ресторант. Среща с брокера. Билети за театър. Няколко телефонни разговора. 13.00-18.00 - отхвърлих много работа, другите блеят. 18.00-21.00 - цъкнах билярд в клуба, приятели ме уговарят да поработя нещо допълнително. А, мерси! Ахмак лозе копа, юнак вино пие. 21.00 - прибрах се, жена ми е сготвила. 21.50 - друг парфюм ли си е пръснала? 23.00 - чат с Петьо в Америка. 00.30 - беше хубав ден.

Страхувам се обаче, че повечето дневници, ако са попълнени съвестно и честно, ще звучат така: 7.00 - гадно, будилникът звъни. 7.10 - защо всяка сутрин трябва да си мия зъбите? 7.20 - ужас, Иванов пак ще е пристигнал преди мен! 8.00 - там е - буден, избръснат, идиот под прикритие. 9.00 - може би едно кафе? Или не? Не! 12.00 - Да се обадя ли на Мимито да обядваме? По-добре да купя нещо и да я заведа вкъщи да обядваме? Ама в 13 трябва да съм на линия. Уф, ще поръчам пица в офиса. 19.00 - разбира се, мога още да поработя. 20.00 - сам съм в офиса. Нещо трябваше да направя, но какво? 21.00 - Сетих се, да се нахраня. И едно уиски, моля! 23.00 - Ако хвана Иванов на канадска, ще го бия. Ако звънна на Мимито и тя се навие, ще я побъркам. Ако си взема приспивателно, ще спя цяла нощ. Абе, кой беше писал: „Умирам, заспивам, и сънувам, може би... Ха, тук е спънката!" Някакъв Спиро... 7.00 - гадно, будилникът звъни.

Наскоро един милионер-бизнесмен ми призна подмолните си мисли: Синдикатите са фалшива работа, каза. Народът трябва да се труди. Ето, аз нямам почивен ден. Като се прибера, мисля какво трябва да направя утре. Сън не ме хваща. Трябва и мерцедеса да сменя, че тоя се очука. Притеснявам се за кредита. Конкуренцията ме изнервя. Тя прави ход и аз също трябва да местя фигури. На всичкото отгоре ми завиждат. Идват, работят 8 часа, плащам им по-добра заплата, отколкото на себе си, свалят мадамите по баровете и ми завиждат. За какво бе, аланколу!

Бюджетът на времето е суперпрограма. Ако го сравним с държавните бюджети, ще ни светне, че в най-благоденстващите страни социалните разходи са разточителни като шведска маса в 5-звезден. Богатите държави заделят доста пари, за да може бедните, безработните, работните, богатите и всички поданици изобщо да имат подходяща среда да бъдат щастливи. А щастието? Е, то е въпрос на личен избор. Статистиката може само да обобщи дали начинът, по който си разпределяме времето, кани птичето да кацне на рамото. Или го гони като крадлива врана.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли предложението на ГЕРБ за Велико народно събрание и промени в конституцията?