Външният ни дълг за полугодието: €44 млрд. брутен, €9.5 млрд. държавен

Брутният външен дълг в края на юни 2023 г. възлиза на 44 055.6 млн. евро (46.1% от БВП), което е с 2312.2 млн. евро (5.5%) повече в сравнение с края на юни 2022 г. (41 743.5 млн. евро, 49.4% от БВП).

Това съобщи днес БНБ, като уточни, че данните за дълга са предварителни и че има предвид БВП в размер на 95 582 млн. евро за 2023 г. (по нейна прогноза) и 84 559.3 млн. евро за 2022 г. (по данни на НСИ от 8 март 2023 г.)

 

Източник: БНБ

В края на юни 2023 г. краткосрочните задължения са 8014.8 млн. евро (18.2% от брутния дълг, 8.4% от БВП) и се понижават с 396.1 млн. евро (4.7%) спрямо юни 2022 г. (8410.9 млн. евро, 20.1% от дълга, 9.9% от БВП). Дългосрочните задължения възлизат на 36 040.8 млн. евро (81.8% от брутния дълг, 37.7% от БВП), като се повишават с 2708.3 млн. евро (8.1%) спрямо края на юни 2022 г. (33 332.5 млн. евро, 79.9% от дълга, 39.4% от БВП).

Към края на юни 2023 г. 27 041.4 млн. евро (61.4%) от брутните външни задължения са с остатъчен матуритет над една година, пише business.dir.bg.

В евро са деноминирани 80.1% от брутните външни задължения, при 78.5% година по-рано.

Брутният външен дълг на сектор Държавно управление (виж по-долу какво включва) в края на юни 2023 г. е 9451.1 млн. евро (9.9% от БВП). Спрямо края на юни 2022 г. (7031.3 млн. евро, 8.3% от БВП) той нараства с 2419.8 млн. евро (34.4%). Външните задължения на Централната банка са 1966.7 млн. евро (2.1% от БВП), като намаляват със 134.4 млн. евро (6.4%) спрямо края на юни 2022 г. (2101.1 млн. евро, 2.5% от БВП).

Външните задължения на сектор Други парични финансови институции (банки и фондове на паричния пазар) са 6587 млн. евро (6.9% от БВП). Те се увеличават с 1012.7 млн. евро (18.2%) спрямо края на юни 2022 г. (5574.4 млн. евро, 6.6% от БВП).

    

Източник: БНБ

Външните задължения на Други сектори (поради тримесечната отчетност на фирмите данните подлежат на ревизия, изтъква БНБ) са 11 814.5 млн. евро (12.4% от БВП). Те намаляват с 1270.4 млн. евро (9.7%) спрямо същия месец на миналата година (13 084.9 млн. евро, 15.5% от БВП).

Вътрешнофирменото кредитиране (в сила е горепосочената забележка на централната банка) е в размер на 14 236.3 млн. евро (14.9% от БВП) в края на юни 2023 г., което е с 284.5 млн. евро (2%) повече спрямо края на юни 2022 г. (13 951.8 млн. евро, 16.5% от БВП). То е с най-значителен дял в структурата на външния дълг - 32.3% към края на юни 2023 г., при 33.4% година по-рано.

Какво включва държавният дълг

Дългът на сектор "Държавно управление" обхваща: 1) дълга на централното правителство, 2) дълга на местните органи на управление, 3) дълга на социално осигурителните фондове и 4) дълг на други институции с нестопанска цел, които се контролират и финансират от държавата.

Дългът на сектора е дългосрочен и е представен по видове дългови инструменти. Основните му елементи са "Облигации" и "Заеми". В "Заеми" се включват всички задължения на държавно управление, които не са секюритизирани с търгуеми ценни книжа. Към този раздел се отнасят също така и кредитите, отпуснати на правителството от МВФ. В "Облигации" се отчитат задълженията на правителството по емитирани от него ценни книжа на вътрешния и на международните финансови пазари, като се спазва резидентния принцип. Тук се записва целият размер на емисията в чужбина (брейди облигации, еврооблигации и глобални облигации).