Ударихме в земята по евтини заеми всички държави от еврозоната

Във финансово-икономическия батак, в който се намираме, изплува една необичайна новина. Лихвите по ипотечни заеми у нас са едни от най-ниските в Европа. При средно ниво в еврозоната от 3.97%, домакинствата в България теглят жилищни заеми при 2.59%

Справката е официална и касае последните обработени данни за октомври на Европейската централна банка и БНБ. А новината е необичайна, защото политическата и икономическата ситуация в една държава по правило винаги имат отношение към лихвите по кредити.

По-евтино се финансират единствено в Малта, където  лихвата е едва 2.03 на сто. Лихвите по ипотеки са по-големи във Франция (3.42%), Хърватия (3.62%), Белгия (3.78%), Нидерландия (3.81%), Испания (3.86%) и така нататък до Естония, Литва и Латвия, където ипотеки се теглят при нива между 5.20 и 5.89 процента.

Банковите заеми са вид стока

А когато цената на една стока е ниска, всички се юрват да я купуват. Така се стигна до небивал ръст на годишна база от 18.1% при ипотеките. Както се шегуват зевзеците, то толкова хора в България няма, колкото изтеглени ипотечни кредити. Истината е, че с ипотеки се заробват не само хората, които нямат собствен дом. Такива се теглят за покупка на ваканционни имоти, на градски жилища с цел отдаване под наем, български емигранти инвестират парите си в у нас, в случай че те или децата им решат да се върнат някога в родината. С други думи, който не е поискал, той не е получил банково финансиране, пък дори и с обвързване за цели 30 години напред.

„Лихвеният оазис“ у нас се оказа траен и абсолютно неподвластен на прогнозите и очакванията на финансистите. От поне една година те вещаеха ръст в лихвите - първо при новоотпуснатите заеми, а после и при старите, правеха сметки как една промяна би се отразила на джоба на кредитополучателите, призоваваха за „затягане на коланите“ и спазване на простото правило обслужването на заем да отнема най-много около 1/3 от доходите. В идеалния случай, казваха те, всеки заемополучател трябва да има настрана пари за от 3- до 6-месечни вноски, в случай че остане без работа или се случи друго чрезвичайно събитие. Малко от хората обаче, които имат взимане-даване с банките, са толкова дисциплинирани и внимателни с парите си.

След десет поредни повишения на основната лихва от страна на ЕЦБ, което се отрази  върху кредитите в еврозоната, домакинствата у нас не усетиха нищо, обобщава Десислава Николова, финансов експерт от специализираната платформа „Моите пари“. Това важи както за ипотеките, така и за потребителските заеми. Към октомври месец средната лихва при тях е 8.59 на сто. Миналата година по това време тя беше 8.36%, припомня тя. Ето защо не е учудващо, че и потребителското кредитиране е регистрирало ръст от 10.3 процента.

На дневен ред идва резонният въпрос „докога така?“

Докато има такъв ръст на спестяванията и хората продължават да си влагат парите в банки, няма да има осезателно повишение на лихвите по кредити, поне не толкова, колкото очакваме, смята Десислава Николова. Защото банките у нас ценообразуват лихвата по кредити според лихвите по спестявания. "Според мен натискът рано или късно ще дойде от БНБ. Защото наистина се намираме в ненормална ситуация, в която банките не искат да вдигат лихви, защото се борят за клиенти, но това пък създава опасности на имотния пазар. Централната банка всъщност няма много полезни ходове, защото сме във валутен борд. Това означава, че БНБ няма право да оказва кой знае какъв натиск върху търговските банки, тъй като няма право да ги финансира. В рамките на валутен борд банките имат много по-голяма свобода на действие, отколкото в държави, които не са с такъв паричен режим“, аргументира се тя. Единственото, което БНБ може да направи, е да увеличи отново размера на минималните задължителни резерви. Това се случи вече през лятото, но не даде кой знае какъв ефект. Не се отрази по никакъв начин на лихвите.

Най-изгодната ипотека е с лихва 2,7% 

През декември най-изгодният ипотечен заем на българския пазар е с лихва 2.7%. Предназначен е за хора с месечен доход над 1500 лева. А при средна заплата от 2000 лева това не е чак толкова трудно постижимо. Ако доходът на кандидат-кредитополучателя е под 1500 лева, то лихвата става 2.9%. Връщането може да се разсрочи за 30 години, а банката може да финансира до 80 на сто от стойността на имота. Никакви драматични промени или затягане на условията не се е случило за година назад. 

При потребителските заеми най-изгодната лихва за декември месец е била 5.40%, става ясно от справката на финансовия портал "Моите пари".

От добрите намерения стана една голяма каша: Банковата сметка за бедни така и не тръгна

През изминалата година се случи нещо нечувано - Асоциацията на търговските банки сама оферира реверанс към най-уязвимите клиенти физически лица. И предложи специална разплащателна сметка за хора, които работят на минимална работна заплата. В интерес на истината Асоциацията никъде не каза безплатна, а само „сметка при облекчени условия“. Оттам насетне всичко тръгна като онази стара игра "развален телефон" - финансовият министър Асен Василев реши, че такава сметка могат да ползват всички работещи, пенсионери, студенти, без значение какви доходи имат. После се появиха няколко съвсем различни трактовки за платежните сметки за основни операции (ПСОО), които отдавна в ЕС обслужват именно уязвимите граждани. Едни казваха - ако имате евтина ПСОО, закривате всички други сметки. И ви чака голяма хамалогия, защото сами трябва да уведомявате работодателя, НОИ, НАП и други институции за промяната в IBAN-а. Други пък четяха законодателството във вид, че всяко физическо лице може да има само една ПСОО, независимо колко други сметки има. И стана каша, вследствие на което дори и хората, които искаха да си открият такава сметка, се отказаха.

Търговските банки пък подходиха по различен начин и всяка определи своя собствена тарифа за ПСОО. При един имаше три безплатни тегления от банкомат в месеца, при други - не. Таксите, естествено, също бяха различни. Откриването на такава например при една банка се таксува 1.50 лева, при друга - 1.55 лева. Месечната такса обслужване пък е 2.35 лева, което е с малко по-евтино от стандартна.

ПСОО е важна, тъй като това е възможно най-евтината банкова сметка на пазара. Таксите по нея са под средните за пазара. Но както личи от името, приложението й е само за основни операции.

Властта ги пожали за данък свръхпечалба

Печалбите на банките в България към края на октомври набъбнаха до над 3 милиарда лева. Това е повече със 75 на сто от същия период на 2022 г. Само за един месец секторът е на плюс с 306 милиона. Ето защо лидерът на БСП Корнелия Нинова предложи финансовите институции да се облагат с данък свръхпечалба. Предложението обаче не срещна подкрепа на политическите сили и депутатите не го записаха в пакета данъчни закони. Иначе според БСП една такава мярка би вкарала в бюджета близо 5-6 милиона.

А от какво всъщност печелят банките? От лихви и от такси. В този ред.

Тъй като лихвите по кредити зависят от лихвите по спестявания, има добър марж. Въпреки че тази година лихвите по депозити отлепиха от нулата, те така и не успяха масово да стигнат дори до 1 процент. Ръст действително има, при това почти двоен, но базата е мижава. При спестяванията на домакинства в левове средната лихва към октомври е била 0.7%. А година по-рано е била едва 0.37 на сто. При депозитите в евро в момента е 1.12 на сто, а година по-рано е била 0.48 на сто, сравни финансовият специалист Десислава Николова. А както стана ясно, в момента потребителски заеми се взимат средно на 8.59%, а ипотечни - на 2.59%.