Топ 3 на мъките на потребителите през 2023 г.: Телекоми ни цакаха, търговци ни лъгаха

 В промоционалната брошура на голям магазин има сирене на тънка цена, при това от производител с много добро реноме. Отиваш в хипермаркета обаче, и се оказва, че изгодното сирене отдавна е свършило. Но така или иначе, си бил път дотам, поне да напазаруваш. 

Тази често срещана ситуация и таксуването на намалени стоки на редовните им цени са сред най-честите проблеми, с които потребителите се сблъскваха по време на пазаруването ​за коледните и новогодишните празници. Повечето хора трудно успяват да проследят коректността при маркирането на всеки от артикулите и "минавката" лъсва няколко часа по-късно, и то само ако купувачът разгледа щателно касовата си бележка.  "Ако потребителят е привлечен в даден търговски обект с реклама за продукт в намаление, а впоследствие се окаже, че търговецът не е осигурил количества, съответни на очаквания интерес, който е създал с рекламата, то това е нелоялна търговска практика", посочва Габриела Руменова, основател на онлайн платформата "Ние, потребителите". 

Наред с това в една от веригите за хранителни стоки клиентите не са имали възможност да ползват полагащите им се ваучери за отстъпки, предоставени заради лоялност и натрупани суми от пазаруване при търговеца. А правилото е, че когато поради технически или други причини потребителите не могат да ползват за определен период предоставените талони за отстъпки, валидността им трябва да бъде удължена за времето, в което те са били недостъпни, категорична е Руменова. 

Направеният от „Ние, потребителите“ годишен обзор сочи, че сред най-драстичните нарушения и важните потребителски теми през цялата 2023 година са:

№1: Индексирането на цените на мобилните услуги при действащи договори без право на отказ, без неустойки. 

Това се случи с клиентите и на трите телекома още в началото на миналата година. Компаниите решиха да индексират цените с размера на инфлацията и оставиха абонатите си без никакъв полезен ход. Възможността беше черно на бяло записана в общите условия към договора с клиентите и след много медиен шум Комисията за регулиране на съобщенията излезе със становище, че индексацията не е незаконна.

№2: Принудителната продажба на пластмасови кутийки за храна от витрината на суперите, без алтернативи. Пластмасовите кутийки задължително се таксуват, като  от началото на тази година таксата е 25 стотинки. Това произтича от евродиректива, чиято цел е да откаже хората от прекомерно ползване на пластмасови съдинки за еднократна употреба, защото са голям замърсител. Проблемът е обаче, че от  хигиенни съображения търговските обекти не разрешават покупките от щанда с готови храни да се поставят в собствени съдове, донесени от потребителите от вкъщи.

№3: Трикът с орязването на грамажа. В месеците, когато инфлацията се вихреше с много бурни темпове и в България чухме за т.нар. "шринкфлация“.  Това е процесът, при който производителите намаляват грамажа на пакетираните хранителни стоки, за да не вдигат цената и да не отблъскват клиенти. Тъй като трикът е трудно забележим, хората продължаваха да купуват дадената стока в обичайните количества, а всъщност получаваха много по-малко за парите си. В БГ практиката това се случи с вафли, чипс, бисквити и т.н.

Другият  вариант, за да се запази същата цена, беше да се влоши качеството, като се ползват по-евтини съставки. В бизнеса това се нарича "скимпфлация" и за най-неплатежоспособните потребители беше единственото спасение по време на галопиращата инфлация.

Лятото пък, в сезона на отпуските, се тресяхме от друга несправедливост -продажбата на чадъри и шезлонги на плажа задължително в комплект. Това бе откровена нелоялна търговска практика, която впоследствие бе потвърдена като такава и от Министерството на туризма, напомня Габриела Руменова.