44

Търговците ни сурвакат с 28% надценка при храните

Кило брашно е тръгвало от борсата на 1.33 лева, в магазина е струвало 1.70

 

Едно кило брашно тръгва от борсата на едро за 1.33 лева. На рафта в големите вериги го купуваме за 1.58 лева, тоест надценката е 19%, при положение че хипермаркетите договарят огромни количества и съответно ползват търговска отстъпка за това. В кварталната бакалия същото това брашно финишира на 1.70 лева, или от тържището до крайния клиент цената е пораснала с цели 28%. Това са заключенията на Държавната комисия по стокови борси и тържища (ДКСБТ) в годишния обзор за 2022 г. - годината, в която храните счупиха всички рекорди по цени.

 

Литър олио пък, който докара до истерия хиляди домакини миналата пролет, средно е излизало от борсата на едрова цена 4.59 лева. В хипермаркета се е продавал с 0.36 лева отгоре - за 4.95 лева, а в малките магазинчета е стигал за 5.39 лева. Това обаче са осреднени цени за цялата 2022 година, които включват и рекордното поскъпване на мазната течност лани, и последвалото поевтиняване. В проценти търговските надценки са следните: 8% за хипермаркетите и 17% за малките търговски обекти.  

В годишния си доклад ДКСБТ съвсем точно обследва търговските надценки при повечето основни храни според собствените си наблюдения. Същото, което се закани и служебната власт в опит да овладее инфлацията. Оскъпяването го има, но оттук нататък какво? Ами, нищо. Нито КЗП, нито НАП, нито Агенция "Митници", камо ли пък Министерството на икономиката могат да кажат дали тези надценки са твърде високи и манипулативни, или пък справедливи и за всички пазарни участници.

Любопитният момент в анализа на ДКСБТ идва от сравнението с далеч по-спокойната ценово 2021 година. В примера с брашното

търговската надценка по хипермаркетите е била цели 24%, а пък в малките магазини - отново 28%,

както и миналата година. Шокът за джоба обаче идва оттам, че тогава брашното на едро се е продавало за 1.01 лева за килограм, а не за 1.33 лева.  

Основният извод на държавната комисия е, че ножицата между цените на едро и цените на дребно в големите търговски вериги е в диапазона 4-27 процента, а между цените на едро и цените на дребно в магазинната мрежа тя е 14-28 на сто.

Има обаче и много ценови изстъпления, труднообясними с пазарна логика. В Пловдивска област например миналата година сме яли най-скъпото сирене и кашкавал. Експертите обясняват това с високите доходи, развитие и по-големия оборот в областта. „Средната за страната през 2022 г. цена на кашкавала е 15,18 лв./кг. Най- висока стойност е отчетена в тържищата в област Пловдив - 17,49 лв./кг, а най-ниската средна за годината е била цената в област Бургас - 12,40 лв./кг“, се посочва в анализа. Сиренето пък на едро в страната е било 9,78 лв./кг, а най-високи стойности отново са отчетени в Пловдивско - 13,42 лв./кг. За сравнение - миналата година средната цена в Добрич е била наполовина - 6,97 лв./кг. Този марж в цените при сиренето, както и при кашкавала се дължат на различното качество и различните фирми производителки, които търгуват на съответните тържища, посочват от ДКСБТ.

Специално за млечните продукти държавните експерти имат обяснение за галопиращите цени. Високите цени се дължат на поскъпването на суровото мляко, фуражите, производствените разходи и горивата и енергията.

По данни на Асоциацията на млекопреработвателите

цената на суровото мляко у нас се е вдигнала от август до края на годината с 37%. 

Опаковките са се повишили с над 100%, а надценката при стъкления бранш също е над 100%. България не е фактор в производството на сурово мляко за европейския пазар. В страната ни млякото никога не е достигало като количество и цената му се е влияела от цената на спотовите млека. През последните 6-8 месеца на 2022 г. имаше тенденция към повишаване на цената на млякото, което влиза у нас от Чехия, Германия, Полша и Унгария. Покачването на цените на млечните продукти през последните години се дължи в немалка степен и на изискванията за повишаване на качеството на влаганите суровини при производството им и наблюдаваната промяна на потребителското търсене.

Млечните продукти ще поевтинеят и потребителите ще усетят това още през април месец, заявки Наско Тачев, мениджър в мандра „Ведраре“ в „Марица Подкаст“. И това няма да е от благородството на производители и търговци, а по чисто обективни причини. Вносното сурово мляко вече е на нови, по-ниски цени, което ще се отрази на готовия продукт с малко закъснение.

 

Вносът секна и яйцата станаха златни

В началото на 2022 г. цената на яйцата тръгва от ниво 22 стотинки за бройка. До средата на февруари на пазара цари спокойствие и стойностите са без особена промяна. От средата на февруари до началото на април трендът е възходящ и цената стига до 0.28 лв./бр. Никой не се учудва кой знае колко с оглед на предстоящия Великден и увеличеното потребление. Поскъпването за този период е 33%. Следва период на стабилизиране на кривата около нивото от месец април. От средата на юли отново се заражда възходяща тенденция, която през есента придобива стръмен характер. В края на годината цената на яйцата стъпва на исторически ценови връх от 40 ст. на едро.  

Поскъпването за периода юли ​- декември е 54%, а спрямо началото на годината то е 82%, посочват от ДКСБТ. Средногодишното поскъпване на яйцата спрямо предходната година е 47%. И тук има пазарна логика за "златните яйца". Основната причина за повишението на цените през 2022 г. е ограниченият внос. През последните години не се наблюдаваше поскъпване на яйцата, тъй като имаше значителен евтин внос. След началото на войната голяма част от полските яйца се изнасят за Украйна. От друга страна, заради болестта птичи грип се стигна до дефицит на яйца и в други страни, коментират анализаторите на Комисията.

В момента цените на яйцата на дребно стигат и до 60 стотинки за бройка, а тези от биоферми отдавна минават левче.

 

Чуждият зарзават превзе щандовете

През 2022 г. се запазва тенденцията, наблюдавана през последните години, на по-слабо предлагане на български плодове и зеленчуци и засилването на количествата от чужбина. Вносът расте заради силната конкуренция при зеленчуците от трети страни. Той идва и на по-ниски цени от БГ производството. 

За скъпите зеленчуци миналата година влияние има и климата - нетипичните природни условия, топлата зима, силните дъждове и големите температурни амплитуди до някаква степен компрометираха реколтата. Лошите условия обаче засегнаха производството не само у нас, ами и при конкуренцията - и така и цените на вносния зарзават заподскачаха. 

Поскъпването на зеленчуците за една година е в широкия диапазон от 11 до 51 процента, обобщават от ДКСБТ. Най-голям ръст на годишна база е регистриран при вносните краставици (51%) и вносните домати (48%). Поскъпването на годишна база на българските оранжерийни краставици е 20%, на корнишоните съответно 26%. Оранжерийните домати, местно производство, са покачили цената си спрямо миналата година с 39%.

 Доматите всъщност са една от стоките, при които вносът превишава родното производство. Средногодишният относителен дял на количествата български домати е 37%, като през есента и зимата е около 33%, а през лятото достига до 56%. Преобладаващо чуждо производство са още морковите, картофите, лукът и др. (виж графиката).

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
4 коментара
Мечо

Мечо

21.02.2023 | 15:00

На село имам и краставици и домати и яйца и свинско и ракия и вино.За гражданите скакалци и ипотеки

Отговори
0 1
Здравко

Здравко

21.02.2023 | 14:15

Сумати хора имат село и двор с градина, но сеят райграс. Никой не иска да копае, сади и полива . Национален спорт е да се оплакват. Каквото си насътвориш, това ще получиш. А контролните органи наблюдават и цъкат умно на високите надценки. Защо не се въведат пределни такива?

Отговори
4 0
ddd

ddd

21.02.2023 | 12:33

А през лошият комунизъм ние изнасяхме. Качеството няма да го коментирам. Срамна работа е било през комунизма, добре че живея сега и ям банани на корем (ако имам пари да си ги купя).

Отговори
6 1
Бойково свинско със зеле

Бойково свинско със зеле

21.02.2023 | 11:29

За мен свинското, за Вас зелето

Отговори
1 2

Анкета

Коя дата предпочитате за национален празник на България?