Светла Костадинова: Ще догонваме реформите в близките две години

Задава ли се икономическо възстановяване? Какво очаква българския бизнес през 2021 година? Какви са големите предизвикателства пред основни сектори на икономиката? Каква ще е ролята на Фонда за възстановяване на ЕС? Коментари по тези и други въпроси бяха направени по време на проведения онлайн Български икономически форум 2020. 

Директорът на Института за пазарна икономика Светла Костадинова коментира, че в близките две години трябва да догонваме реформите, които изостават заради пандемията с COVID-19. Публичният сектор ще се изправи пред следните предизвикателства: повсеместна дигитализация, за всякакви дейности и публични услуги. Съдебна система, която да гарантира ефективно договорите, собствеността и да намали усещането за корупция. Очаква се и релокация на производствен капацитет от по-развитите индустриални страни в ЕС към Централна и Източна Европа.

Икономическото ни възстановяване и развитие за периода 2021-2024 г. ще зависи от няколко ключови фактора. На първо място -

какъв ще е пътят на COVID-19. 

В тази връзка е необходима комплексна програма за стимулационни мерки. Важно е също по какъв път ще поеме България след парламентарните избори през 2021 г. и как това ще се отрази на икономиката ни. Също много важно е как ще изглеждат след пандемията  Европа и светът и как това ще повлияе на развитието на българската икономика. Тези въпроси постави  проф. д-р Димитър Иванов. Той изреди няколко възможни външни и вътрешни макроикономически ветрове и рискове, влияещи върху възстановяването на икономиката ни. 

В световната икономика започна период на радикална несигурност. За следващите 2-3 години се очертава трудна външна инвестиционна среда, плод на серия от силно динамични фактори, като геополитическите напрежения между САЩ и Китай, между САЩ и Иран, отделно Брекзит ще доведе до резки изменения. Натрупаните високи равнища на публичен дълг, отворените големи бюджетни дефицити след COVID-19 ще изискват поддръжка от централните банки. Брутният вътрешен продукт (БВП) на повечето силни икономики ще достигне равнищата си отпреди пандемията към края на 2022 г. до 2024 г. Според проф. Иванов

тече процес на опасно натрупване на лоши заеми в икономиките на ЕС.

Очаква се до края на 2020 г. те да достигнат 1,4 трилиона евро, далеч над равнищата от предната криза 2008-2012 г.

Налице са редица трудности по отношение на принципите и скоростта на Европейския план за възстановяване и развитие, който реално може да се активизира от средата на 2021 г. Създаването на зона за свободна търговия между Китай, Япония, Австралия и още 11 икономики - т.нар. Всеобхватно регионално икономическо партньорство, ще е мащабна промяна в световното икономическо лидерство. От друга страна, Парижкото споразумение и климатичните рискове ще оскъпят и повлияят на фискалната политика, на решенията на частния сектор, на регулациите.  

Налице са и редица вътрешни икономически, социални и политически рискове за възстановяване на българската икономика. Проф. Иванов твърди, че моделът на „финансова ваксина“ за частния сектор не работи, поради което е необходима система за директни кешови буфери. Лошите заеми се увеличават и банките ще бъдат изправени пред риска от по-големи кредитни загуби. Има и риск от засилване на икономическата и социалната диференциация между богати и бедни слоеве. Трябва да се отчете и рискът, че грантовете от Фонда за възстановяване на ЕС няма да бъдат отпуснати по-рано от втората половина на 2021 г. Макроикономистът прогнозира, че

възстановяването на българската икономика ще бъде по-бавно

от това на другите икономики на ЕС, поради доминиране на сектора на услугите.

Най-големите предизвикателства се очертават пред 4 сектора, смята Кристиян Михайлов от Професионалната асоциация по роботика и автоматизация. Това са въздушният транспорт, който бележи спад от 71% за третото тримесечие на 2020 г., производството на течна стомана и спад в износа в тока, които са на минус с 40%. Другите два уязвими сектора са туризъм и производство на храни, които бележат спад съответно 23,6% и 13%. Михайлов цитира проучване, според което пандемията е забавила с 41% плановете за инвестиции в автоматизацията. Бизнесът обаче е готов да прилага софтуерна и т.нар. дискретна автоматизация основно в производството, в събиране и обработване на данни, администрация, контрол на качество.

Според проучване на Българска стопанска камара (БСК), представено на форума от председателя на камарата Радосвет Радев, влошено състояние на бизнес климата отчитат 91% от анкетираните. 68% от тях очакват спад на икономиката и на работните места през следващата година, придружени с ръст на цените на суровините (66%), енергийните цени (77%), цената на бизнес кредитите (53%), регулаторната тежест (51%) и фискалната тежест (58%). Антикризисните мерки в подкрепа на бизнеса получават неодобрението на 68% от участниците в анкетата на БСК, а противоепидемичните мерки - 58%. Малка част от бизнеса се е възползвал от антикризисните мерки, като най-голям интерес се отчита по отношение на мораториума върху плащанията по кредити (18% са се възползвали от тази възможност), мярката „60/40% (29%) и безвъзмездната помощ за микро- и малки предприятия, позната като „3/10 хил.“ (27%). 

„С цел преодоляване на негативните последици от COVID-19, българският бизнес очаква по-бърза и категорична подкрепа от страна на държавата, включително поемане на част от възнагражденията на работниците и служителите, нулева ставка на данък печалба за следващите две години, безвъзмездна финансова помощ под формата на ликвидна подкрепа, отпадане или отлагане на общински наеми, данъци и такси, нисколихвени кредити с държавна гаранция и отлагане на плащанията по кредити“, каза Радосвет Радев.