1939

Скъпият ток подгони бизнеса към инвестиции във ВЕИ панели

Докато законотворците се наумуват

Рекордните цени на електроенергията за небитовите потребители увеличиха сериозно търсенето на възможности за производство на собствен ток. Всичко това се случва на фона на дълго чакане кабинетът да излезе със собствени промени в Закона за енергетиката.

Финансирането на проекти, свързани с производство на ток от възобновяеми източници за бизнеса, ще става все по-лесно, след като окончателно беше приет законопроект на управляващата коалиция. На практика, първата значима реформа в енергетиката, която това управление ще реализира, е облекчаването на процедурите за изграждане на соларни системи за собствени нужди на бизнеса.

С промените се цели предприемачите да могат да изграждат за собствени нужди фотоволтаични панели с мощност до 5 мегавата, която според експертите е достатъчна за средно голямо предприятие. Законопроектът се очаква да бъде гласуван в зала още тази седмица. От Министерството на енергетиката пък обявиха, че стотици фирми в страната подготвят проекти за монтирането на соларни панели и ако не бъдат облекчени процедурите, само малка част от тях ще бъдат пуснати в експлоатация до края на годината.

Новите разпоредби на практика ще позволят на бизнеса да изгражда ВЕИ инсталации

само с уведомление, без да ce налага да чакат разрешение. 

 За да се избегнат възможности за злоупотреби с новия облекчен режим от големи инвеститори, които ще продават енергия, в ресорната комисия решиха, че за да се изгради по облекчения ред инсталацията трябва да е максимум с два пъти по-голяма мощност от тази на присъединяването на самото предприятие. Например ако един завод потребява около 2 мегавата от  мрежата в момента, то той ще може да изгради до 4-мегаватова соларна централа за нуждите си.

В промените обаче липсва какъвто и да е текст, касаещ другият най-чест проблем на бизнеса при изграждането на ВЕИ мощности - задължението за сменяне на статут на земя. Според сега действащите правила земеделските земи  подлежат на смяна на статута, за да се направи соларен парк. Това пък често забавя инвеститорите. Няма промяна и по режима за получаване на екологична оценки за подобни проекти.

Πoкaзaтeлни зa тeндeнциятa за интереса на бизнеса към възобновяеми източници на енергия за собствени нужди са и данните от две от ocнoвнитe бaнки нa бългapcкия пaзap. Mинaлaтa гoдинa 30% oт инвecтициoннитe пpoeкти нa ΠpoKpeдит Бaнк, oтпycнaти нa бизнeca, са свързани със зeлeнaта енергия. Докато пък по данни на Πoщeнcкa бaнкa 

само за 2021 година са отпуснати кредити за над 60 млн. eвpo във BEИ ceктopa.

Наред с това пък ресорното министерство внесоха промени в Закона за енергетиката, които все още минават обществено обсъждане. Най-важният текст там казва, че натрупаните печалби в публичните предприятия от енергийния сектор ще бъдат използвани за подпомагане на потребителите на електрическа енергия или природен газ. Така тези средства ще бъдат разходвани целево - за компенсиране на засегнатите от високите енергийни цени.

В обхвата на тази промяна попадат АЕЦ “Козлодуй”, Националната електрическа компания, ТЕЦ “Марица-изток 2”, Електроенергийният системен оператор, “Булгаргаз” и “Булгартрансгаз”.  Изземването на приходите над определената административна цена вероятно се отнася за държавните производители на ток, тъй като цените на преносните оператори и на “Булгаргаз”  се определят от КЕВР.

В законопроекта на МЕ, за разлика от този на депутатите, има записани текстове, които  касаят инвеститорите, които ще изграждат ВЕИ, за да продават електроенергия. Тези производители от възобновяеми източници ще могат да получават допълнителна премия, в случай че постигнатата от тях пазарна цена на електроенергията, плюс съответната премия, е по-ниска от определената им преференциална цена за изкупуване, предвиждат част от предложенията. В обратния случай - когато пазарната цена, плюс премията, е по-висока от определената преференциална цена на тези производители, те ще дължат допълнителни вноски към фонда "Сигурност на електроенергийната система" (СЕлС).

Според друга част от промените, Министерският съвет, по предложение на Министерството на енергетиката, ще приема референтна цена за държавните електроенергийни фирми. Достигнатите на пазара равнища над тази цена, умножени по произведената от съответното дружество електроенергия, ще се събират като приход във фонд "Сигурност на електроенергийната система".

Операторите на газопреносни мрежи и на съоръжения за съхранение на природен газ да отпаднат от кръга на задължените лица за внасяне на вноски във фонд СЕлС, предвижда друга част от предложенията на МЕ. Фондът ще изплаща на енергийните предприятия разходите за допълнителни задължения към обществото, наложени им със заповед на министъра на енергетиката след 1 януари 2022 г. до влизане в сила на закона.

 

4 държави строят най-големия вятърен парк

Германия, Белгия, Нидерландия и Дания ще изградят мащабен офшорен вятърен парк с капацитет от 150 гигавата в крайбрежието на Северно море, съобщава Ройтерс. Проектът ще бъде финализиран до 2050 година и реално ще увеличи 10 пъти днешния офшорен капацитет на Европа.

В момента в Европейския съюз са изградени вятърни турбини в крайбрежните зони с капацитет от 16 гигавата, а целите на Брюксел са до 2050 година да се увеличат до 300 гигавата. Още през март пък беше пуснат първия вятърен парк в Средиземноморието, край пристанището в Таранто - град в Южна Италия.

Дания пък разработва сама втори проект в Северно море, който включва изграждане на изкуствен остров, който ще може да генерира вятърна енергия за най-малко 3 млн. домакинства, което практически значи, че ще покрие изцяло токът за местния пазар. Според правителството в Копенхаген, този проект ще бъде завършен през 2030 година.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
1 коментар
7777

7777

06.06.2022 | 15:12

пълни глупости !

Отговори
0 1

Анкета

Кой е най-добрият изход от политическата криза у нас?