Следвайте ни

Ще става и по-лошо: Бизнесът бави плащания по 66 дни

viber icon

Срокът за разплащане на бизнеса ще се удължи през 2020 година до 66 дни. Още по-лоша е прогнозата за следващата година - рекордните 68 дни. Причина за това е COVID-19 икономическата криза, която ще накара компаниите да изберат стратегия за по-дълги периоди на разплащане като вариант да защитят бизнеса си. Това показват данните от проучване на Euler Hermes.

“Много е вероятно очакваното удължаване на срока за разплащане да се отрази и на българските компании, особено на тези, които работят с международни партньори, и е добре това да бъде отразено в стратегическото им планиране за минимализиране на риска”, коментира Камелия Попова, управител на Euler Hermes за България.

Средно по 60 дни са чакали българските фирми, за да получат плащанията си след реализиране на сделка през 2019 година. Така срокът на разплащанията у нас се е съкратил с 3 дни спрямо 2018 година, показват данните на компанията, лидер в застраховането на търговски кредити в света и у нас.

Най-много време у нас отнема получаването на плащания в Химическата индустрия - 99 дни, със значително увеличение от 27 дни спрямо 2018 година. На второ място се нарежда секторът Технологии с 91 дни, където срокът се е свил значително. Другите сектори със значително по-дълъг срок на разплащане в сравнение със средното за страната са Строителство - с 83 дни, и Луксозни стоки и услуги - със 78 дни. Най-малко време отнема да получат парите си фирмите, работещи в сферата на бизнес услугите.

На глобално ниво най-уязвими са секторите Транспорт, Автомобилостроене, Текстил и Търговия, при които увеличението на срока на блокиране на оборотния капитал се очаква да нарасне най-много през 2020 година. Другите застрашени от криза на ликвидността са Строителство и Метали, както и Авиацията с блокиран капитал за средно над 130 дни.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли предложението на ГЕРБ за Велико народно събрание и промени в конституцията?