Следвайте ни

SeeNews: Зависимостта от износа създава риск за изхода от COVID кризата

viber icon

Ниският дълг е основното предимство на страните от Югоизточна Европа в условията на пандемия, сочи последният доклад за готовността за възстановяване на най-голямата агенция за анализ на икономиките в региона SeeNews.

 

Зависимостта на България от износа създава най-голям риск за възстановяването от кризата, причинена от коронавируса. Това е един от изводите в доклад на SeeNews за отражението на COVID-19 върху икономиките на държавите от Югоизточна Европа и перспективите за тяхното възстановяване.

Докладът покрива Албания, Босна и Херцеговина, България, Хърватия, Косово, Молдова, Черна гора, Северна Македония, Румъния, Сърбия и Словения. Анализът е направен на базата на 11 основни индикатора: мерки за ограничаване на разпространението на вируса, икономически мерки, прогнози за възстановяване на БВП, излагане на дългов риск, индустриално производство, кредитни рейтинги, секторен риск, перспективи за увеличаване на брутната добавена стойност, пазар на труда, данъчен риск и експортен риск.

България има второто най-високо съотношение на износ към БВП

през 2019 г. (след Словения). Имайки предвид непредсказуемостта в развитието на пандемията, несигурността в каналите за дистрибуция и възможността за внезапно спиране на търговския обмен, това е изключителен риск за икономиката на страната, се посочва в анализа.

Размерът на фискалните и паричните мерки за намаляване на негативния ефект от кризата възлизат на 10.7% от БВП, което нарежда България на трето място в региона след Словения и Сърбия. Важно е да отбележим, че част от тези мерки са насочени към укрепване на банковата система, а не за директно стимулиране на икономиката.

България влезе в кризата с третата най-ниска безработица в региона и въпреки че пандемията увеличи нивото <210>, Световната банка очаква страната през 2021 г. да отчете най-ниското ниво в региона - 4,5%. По-изразени са обаче структурните рискове на пазара на труда, предупреждават анализаторите. Най-засегнатите от коронавируса сектори са с най-голям дял заети - над 58%, като само в туризма делът на заетите е малко над 28% от общо заетите лица в страната. Същевременно по-слабозасегнатите сектори като IT и селско стопанство съставляват общо само 7,3% от заетите в страната.

Ниският дълг - основно предимство на страните в региона

Данните показват, че страните от Югоизточна Европа разполагат с няколко предимства при настъпването на икономическата криза. Първото е, че повечето държави от региона са имали ниски нива на публичен дълг по време на обявяването на извънредното положение. Това, от своя страна, дава възможност на правителствата да прилагат всеобхватни икономически мерки в подкрепа на бизнеса и физическите лица, без да оказват прекалено голям натиск върху държавните дългове, се посочва  в анализа.

От гледна точка на здравеопазването повечето страни в Югоизточна Европа действаха решително и бързо в началото на пандемията, налагайки строги мерки за ограничаване на заразата. Коефициентите на заразяване в региона бяха далеч под глобалните нива по времето, когато страните по целия свят започнаха отново да отварят икономиките си. Предстои да разберем дали първоначално постигнатият успех няма да бъде загубен със скока на новорегистрираните случаи.

Рискови сектори определят икономиките в региона

Регионът обаче е предразположен и към някои рискове. По-голямата част от държавите разчитат в голяма степен на секторите, които се очаква да са най-силно засегнати от икономическата криза, породена от COVID-19. Секторите, които не са толкова засегнати, в момента представляват твърде малък дял от брутната добавена стойност (БДС) на икономиките от Югоизточна Европа, за да балансират отрицателните ефекти.

Дисбалансът между губещите и печелившите сектори прави региона на Югоизточна Европа особено податлив на секторните рискове и някои икономики неизбежно са изправени пред шокове при заетостта, както и на фискални рискове, произтичащи от очаквания спад в данъчните плащания.

Анализът показва, че по прогнози към настоящия момент само 7 от 11-те държави ще успеят догодина да възстановят нивата на БВП от 2019 г.

Албания 

Благодарение на силния си селскостопански сектор Албания е с най-добро представяне сред всички разглеждани 11 икономики по отношение на възможностите за смекчаване на въздействието на икономическата криза. Правителството обаче не е направило много за подкрепа на бизнеса и населението, защото пакетът от мерки се равнява само на 2,8% от БВП - едно от най-ниските съотношения в региона.

Босна и Херцеговина 

Първоначално наложените мерки в Босна и Херцеговина се оценят като средни за региона. Що се отнася до икономическата активност, босненската икономика е изложена на среден риск от неуспех за възстановяване на БВП допреди пандемичните нива през 2021 г. Интересен факт е, че през месеците на извънредното положение това е страната с втория най-нисък спад на промишленото производство.

Хърватия

Хърватия е една от най-добре представилите се държави от гледна точка на първоначално наложените мерки за ограничаване разпространението на вируса. Прогнозата обаче е, че БВП в страната няма да се възстанови през 2021 г., макар и очакванията за безработицата да са по-благоприятни.

Молдова 

Молдова е една от двете страни в Югоизточна Европа (заедно с Албания), които са в благоприятно положение благодарение на силния си селскостопански сектор. В същото време Молдова е и втората най-лошо позиционирана страна в региона по отношение на секторния риск, измерен през дела на частното потребление и бруто образуването на основен капитал в икономиката.

Черна гора

Анализът показва, че вероятно Черна гора ще да бъде една от най-тежко засегнатите страни в региона както по отношение на силата на рецесията, така и като продължителност. Малко вероятно е държавата да успее да възстанови през 2021 г. своя БВП до нивата отпреди пандемията. В допълнение - първоначалният пакетът с фискални стимули е нисък в сравнение със средните за региона и липсата на намаление при лихвите също може да попречи на бързото възстановяване на инвестициите и потреблението.

Румъния 

Пазарът на труда в Румъния е един от най-добре позиционираните в целия регион поради изключително ниския процент на безработица преди началото на COVID-19. Вследствие на тази почти пълна заетост обаче въздействието на пандемията ще бъде трудно компенсирано и нивата на безработицата, въпреки че все още са сред най-ниските в Югоизточна Европа, няма да се върнат към старото си равнище до края на 2021 г.  Румъния попада и в категорията на държавите, за които не се очаква да успеят да възстановят напълно своите нива на БВП през 2021 г.

Сърбия

Сърбия е изложена на голям риск от загуби заради секторите, които се оказаха най-силно засегнати от пандемията, въпреки факта, че прогнозата е за пълно възстановяване на БВП през 2021 г. Това е една от трите държави, чийто риск от падащи постъпления от данъци е висок. Причината е, че същите тези ощетени от кризата сектори генерират повече от половината от всички данъци, платени в страната.

Словения

Първоначалният икономически пакет за справяне с кризата на Словения представлява 13,4% от БВП, което я нарежда на първо място по този показател в региона. Правителството се надява, че тези мерки ще успеят да смекчат негативните икономически последици, тъй като първоначалните прогнози поставят страната сред тези, които няма да възстановят своя БВП през 2021 г. Въпреки това Словения е най-малко изложена на шокове при БВП, идващи от частното потребление и брутните капиталови разходи. Тези два компонента формират 52% от БВП през 2019 г., което дава на страната достатъчно свобода по време на пандемията.

Станимир Кронев

Станимир Кронев

Репортер-редактор - екип "Бизнес"

Станимир Кронев е завършил журналистика в СУ и финанси в ПУ. Участва в създаването на редица културни и развлекателни събития в Пловдив. Публикува в американски издания.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Подкрепяте ли предложението на ГЕРБ за Велико народно събрание и промени в конституцията?