Седем бързи мерки променят изцяло бизнес средата в България

Седем бързи мерки могат да променят изцяло бизнес средата у нас. Те включват подкрепа за стартъп и скейлъп компании, развитие на високотехнологичния сектор и индустриите с висока добавена стойност, повече възможности за дистанционна работа и две важни промени в нормативната база - закон за личния фалит и за бърза ликвидация на юридически лица. 

 Идеите са заложени в последния вариант на Националния  план за възстановяване и устойчивост, по който всяка страна в ЕС ще бъде подпомогната финансово. Парите за България са над 12.6 милиарда лева. Наред с времеемките и трудни за финансиране проекти като "зеления преход", в Плана са заложени и доста мерки, които няма да струват нищо на данъкоплатеца, защото ще се ремонтира само нормативната база. 

Реформа 11 на служебния вицепремиер Атанас Пеканов с оптимистичното име „Разрастване България“ касае предимно високотехнологичния сектор и индустриите с висока добавена стойност. Ключово е стартъп и скейлъп компаниите в България да се развиват с по-бързи темпове и да остават регистрирани в страната. Стартъпите са стартиращи фирми с добър потенциал за растеж. Скейлъп пък са бързоразвиващите се дружества. Развитието на компании с висока пазарна оценка е важно за разширяването и утвърждаването на средната класа в страната. Това би помогнало и за повишаване на привличането на директни външни инвестиции, се сочи в обосновката на стратегическия документ, който в момента е пуснат за обществено обсъждане.

Реформата включва и промени в Търговския закон, които може да се случат в края на следващата година. Настоящият Търговски закон не дава възможност на компаниите, регистрирани в България, да използват редица от нужните инструменти за развитието на бизнеса, като конвертируеми заеми, опции за служители (option pools), договори за вестинг и други. За пояснение - вестинг договори не са много добре познати у нас и терминът няма аналог на български, но визират случаите, при които  работодателят дава акции или дялове от компанията на ключовите си кадри. Заради тромави и не хрмонизирани с европейските практики закони някои българските компании правят избора да напуснат страната, като регистрират своя бизнес в друга държава. 

Според Националния план за възстановяване и устойчивост е нужно създаването на нова законова рамка за постигане на ускорена ликвидация за юридически лица. Доброволната ликвидация на бизнес в България отнема близо 1 година и на този етап процедурата е времеемка и скъпа. Аргументът е, че в България се създават между 30 000 и 50 000 нови фирми на година, а се ликвидират едва около 1000. Над 90% от новостартиралите компании се провалят още в началните стъпки, като повечето от тях никога не са имали дейност, не са назначавали хора и не са били регистрирани по ДДС. Именно за тях се предвижда по-лесна и по-бърза ликвидация.

С мотив „да се даде втори шанс“ трябва да се приеме и закон за личния фалит. Един такъв закон би имал съществено значение за голяма част от населението на страната, бизнеса и предприемачите. Той е един от компонентите, които създават условия за развитие на предприемачество. Предлага се определянето на компетентен съд, пред който ще се води процедурата, и "лични" експерти, които да подпомагат длъжника.

В плана се засяга и темата за „дистанционната работа“, особено в условията на световната пандемия. Работата извън офиса се прилага все повече в съвременните форми на заетост. Съществуващият Кодекс на труда у нас обаче не отговаря на взаимоотношенията между работодател и служител в условия на дистанционна работа. България може да се превърне в едно от местата, където "дигитални номади" да предпочитат да живеят и инвестират своите средства. Това е един от мотивите за промени в Кодекса на труда. 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?