Само България не подкрепи климатичния закон на ЕС

България е единствената страна - членка, която се въздържа при гласуването в Съвета на Евросъюза на европейския климатичен закон в началото на месеца. Общността прие окончателно одобрение на закон, който да направи целите за намаляване на емисиите от парникови газове правно обвързващи. В крайна сметка, 26 от 27-те държави в ЕС са го подкрепили и само страната ни се е въздържала.

Климатичният закон, който е главният правен акт на Европейския зелен пакт, установява по-висока задължителна цел до 2030 г. СО2 емисиите да бъдат намалени с 55% спрямо 1990 г., както и постигане на въглеродна неутралност на европейската икономика до 2050 г.

През април европейските институции се договориха да завишат от 40 на 55 процента междинната цел за намаляване на парниковите газове, като я направят задължителна, и да се ангажират с постигане на въглеродна неутралност в средата на века, като по този начин превърнат Европа във водеща в борбата с климатичните промени и изпълнят ангажиментите по Парижкото споразумение за климата. 

Поемането на ангажименти за намаляването на парниковите газове обаче е условие за получаване на пълното финансиране по Фонда за справедлив преход, от който ще бъдат компенсирани държавите, разчитащи на по-замърсяващи производства. До края на август Европейската комисия ще представи предложения за промени в 12 политики, чрез които да стане възможно постигането на климатичните цели чрез модернизиране на промишлеността, енергетиката, транспорта и жилищното строителство. Предложенията ще включват реформи на въглеродния пазар на ЕС, по-строги стандарти за CO2 за нови автомобили и по-амбициозни цели за възобновяема енергия.

Законът за климата предвижда още Брюксел да създаде независим експертен орган, който да консултира политиките в областта на климата и механизъм за изчисляване на общите емисии, които ЕС може да произведе между 2030 и 2050 г., в съответствие с климатичните си цели.  

От служебното правителство пък обясниха, че не са подкрепили гласно проектозакона в Съвета на ЕС, тъй като забележките на България не са били взели предвид в окончателния вариант на текста.

От Министерството на околната среда и водите мотивират решението си с разминавания по шест точки, сред които включването на природния газ като преходно гориво до 2030 г. и все по-сериозно увеличаващите се цени на емисиите за електро- и топлоенергия от въглища.

В позицията на МОСВ се казва също, че страната ни смята, че поставянето на цели за отрицателни СО2 емисии след 2050 г. "не отчита неясното развитие в толкова дългосрочен план, включително и на технологии в достатъчна степен на готовност за постигането на такава цел". Правителството не харесва и идеята за въвеждане на въглероден бюджет, с който се определя общото оставащо количество емисии парникови газове, които могат да се отделят до 2050 г. От родните евродепутати - с изключение на представителите на ВМРО и един евродепутат от ГЕРБ, всички български членове на Европарламента са гласували със "за" климатичния закон.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?