С нови трикове крият Е-номерата във вафлите
Евтините сладости отново пълни с палма, суроватка и нишесте
- 15:30, 21.02.2022
- 16:37, 21.02.2022
- 8655
- 9
Производителите на вафли използват нови трикове, за да замаскират влагането на различни технологични добавки, известни като Е-та. Вместо Е номер, на който отговаря съответната боя или друго вложено изкуствено вещество, изписват целите им наименования, което нищо не говори на обикновения потребител. Например, вместо Е322, на опаковките пише лецитин. Няма го и Е476, но вместо него със ситни букви четем полиглицерол и полирицинолеат. Зад надпис карамелизирана захар се крие Е150, която включва оцветител. Ако в съдържанието е изписано малтилол и изомалт, това са индустриалните подсладители Е965 и Е953. Във всички вафли се слага и консервантът калиев сорбат, който отговаря на Е202. За новото етикетиране предупреждават от Асоциация „Активни потребители“. Техни експерти наскоро са извършили тест на 31 марки български и вносни вафли, които масово се предлагат в търговската мрежа.
Вместо мляко – млечни компоненти
При изследването е установено - в 29 от 31 се съдържат млечни компоненти. При това не става въпрос за нормално мляко, а за преработени млечни суровини като сухо мляко, млечен протеин или фракции от него, лактоза (млечна захар), суроватка и др. От „Активни потребители“ недоумяват защо е това активно добавяне на индустриално преработени млечни компоненти. И предупреждават, че това не е добра производствена практика, защото се създават допълнителни рискове за здравето на потребителите. Всички млечни компоненти, без лактозата, съдържат белтъци. Във вафлите има и много захар, която при температурна обработка взаимодейства с млечните протеини и води до образуване на токсични химикали. Съчетанието на много захари с протеини и висока температура не е полезно и вафлите са класически пример за това, подчертават от асоциацията.
Пълни с палмова мазнина
Анализът е констатирал още, че палмовата мазнина се съдържа в 28 от общо 31 марки. Това не е нов факт, но за пореден път доказва, че производителите си „пеят старата песен“. В 5 марки палмовата мазнина е основен компонент във вафлите. Използва се, защото е евтина, с приемлив вкус и технологични свойства. Нормалната палмова мазнина има сравнително добра поносимост от организма. Проблемът е предварителната обработка на палмовата мазнина, водеща до втвърдяване. Процесът се нарича хидрогениране и при него се получават канцерогенни вещества, поради което в много страни по света използването на хидрогенирана мазнина е забранено или ограничено. Помислете за това, когато посягате към този продукт, предупреждават от „Активни потребители“!
Излишните съставки
Много често производителите влагат индустриални съставки, които не допринасят с нищо за хранителните или вкусовите характеристики на вафлите. Обикновено функцията на тези компоненти е технологичен подобрител или просто евтин пълнеж, заместващ естествените, по-скъпи суровини. Във вафлите предпочитаните заместители са нишестетата - царевично, пшеничено, картофено, млечните съставки, посочени по-горе, както и индустриално получените производни на нишестета като декстроза, малтодекстрин, глутен и др. Например различни нишестета са вложени в 15 от общо 31 марки, а малтодекстрин/декстроза в 11. Това са паразитни компоненти, от които потребителят не печели нищо, но за сметка на това бива натоварен с допълнителни евтини калории.
Сладко и калорично
Вафлите съдържат средно около 15 съставки, от които сладките са между 2 и 4. Усреднено около 50-60% от теглото на вафлите са въглехидрати, а максимумът надхвърля 70%. Някои производители влагат и други естествени и изкуствени подсладители като малтодекстрин, изомалт, стевия, малтитол и др. Крайният резултат от многото въглехидрати е високата енергийна стойност на продукта. На 100 грама се падат около 500 калории. Това означава, че с 5-7 вафли на ден човек може да си набави всички нужни калории. Енергия има, но е важно да се отбележи, че във вафлите няма необходимите за хората протеини, витамини и минерали.
Етикетите с подвеждаща информация
При обработката на етикетите e установен тревожен факт. Оказва се, че различните продукти на един производител имат идентични данни за хранителни и енергийни стойности. Това са малките таблички, на които е изписано съдържанието на белтъци, мазнини, въглехидрати и сол. При това тези продукти визуално се различават. Подозрението е, че производителят евентуално е спестил разходите за тестване. Надзор върху изпълнението на изискванията за етикетиране упражнява Българската агенция по безопасност на храните. От години има сигнали, включително от „Активни потребители“, за нарушения и неточности в информацията върху етикетите, но досега няма ефективни действия от страна на контролния орган. Липсата на официален надзор и добре известния стремеж на производителите да пестят пари от анализи повдигат въпроса доколко може изобщо да се вярва на етикетите на храните в България? Отделен, но свързан въпрос, е четливостта на етикетите. При вафлите преобладават минимално разрешените размери за шрифт, често поднесени върху неподходящ цветен фон, разположени върху гънки и ръбове. За да се разчете тази сложна комбинация, потребителят трябва да има много добро зрение, да е въоръжен с лупа, търпение и здрави нерви.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни