С 1000 броя женски и 20 мъжки овце породата оцелява

Доц. Васил НИКОЛОВ, директор на Изпълнителната агенция по селекция и репродукция в животновъдството

- Доц. Николов, застрашени ли са от изчезване белите и ваклите Маришки овце?

- Тези две породи се отнасят към местните автохтонни породи, които са под контрол на Агенцията за селекция и репродукция. В сравнение с други породи те са най-малко застрашени благодарение на доц. Димов от катедрата по животновъдни науки в АУ, който води работа с тези овце десетки години. Той успя да ги издири и запази, благодарение на което в момента има по-голямо поголовие. Това със сигурност  ще ги извади зад чертата на застрашеност, защото съгласно Класификацията на ФАО, когато животните са под 1000 бр. женски и под 20 мъжки, тогава те са застрашени от изчезване. От друга страна, благодарение на добрата работа на дружеството за отглеждане и развъждане на Маришките овце се показва по какъв начин трябва да се действа, за да се спасят тези местни породи.

- Какви са проблемите на овцевъдството в България?

- Считам, че за бъдещето на овцевъдството трябва да се ориентираме и да възродим местните породи овце. Естествено, не можем да конкурираме нито Австралия, нито Аржентина, нито бившите съветски републики по вълнодайни качества на овцете и да развъждаме мериносови овце. Трябва да се върнем към българските породи, които са типични - бялата и вакла Маришка овца, каракачанската, по която много сериозно се работи за нейното оцеляване, както и за медночервената Шуменска овца, Карнобатската овца и др. Водеща порода също е Черноглавата планинска овца. В последно време се обръща внимание на някои породи, като Средностаропланинска, Средно- и  Източнородопска и т.н. Но при тях трудно може да се говори, че са типизирани, за разлика от бялата и ваклата Маришка овца.  Затова трябва да издирим и да възстановим типичните. Това е нашето бъдеще. Трябва да се ориентираме да развиваме млечното овцевъдство на основата на местните породи овце.

- Къде е мястото на българското животновъдство в Европа?

- Ситуацията е много е сложна. В Западна и Северна Европа се отглеждат основно породи за месо. В много малко европейски страни се доят овце, главно около Средиземноморския басейн и в Германия, където се гледа Източнофрезийската овца. И не само в Европа, малко се доят овце и в Мала Азия, и Грузия, именно затова трябва да се ориентираме към млечното овцевъдство. От него се получават уникални продукти, които се търсят на пазара. Най-тежкото в сектора обаче и въобще при работата с млечните овце е дефицитът на работна сила - овчарите. Голям проблем е остарелият метод на доене. Почти в цялата страна овцете се доят ръчно, това е един изключително трудоемък процес, затова селекцията трябва да се насочи към усъвършенстване на вимето, за да се пригоди към машинно доене.

 

 

 

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Ще успее ли новият парламент да излъчи правителство?