Рекултивация на кариери за минерални суровини - добрата практика на дружествата от Групата ЛафаржХолсим в България

Опазването и възстановяването на екосистемите и биологичното разнообразие заемат централно място в стратегията на Групата ЛафаржХолсим за управление на природните ресурси. Това е и една от сферите, в които компанията получава традиционно високи оценки в Индекса Дау Джоунс за устойчиво развитие (Dow Jones Sustainability Index - DJSI).  

В съответствие с вътрешните си политики и нормативните изисквания в много от местата, в които осъществява дейност, Групата се ангажира с внедряването и изпълнението на Планове за рекултивация във всички свои обекти за добив на минерални суровини. При разработване на плановете се обръща специално внимание на нормативните изисквания, нуждите на местните общности, възстановяването на отработените участъци до най-високото и най-добро ниво на ползване, реинтеграцията на обекта в обкръжаващата го среда чрез подходящо ландшафтно оформяне, възможностите за подобряване на биоразнообразието и устойчиво последващо ползване на възстановените терени.

Контролът на въздействието на кариерата върху околната среда и обществото се извършва през целия жизнен цикъл. Поради факта, че всички добивни участъци на Групата в България са придобити в „заварено положение“, т.е. след като десетилетия наред са се извършвали добивни дейности на тяхна територия, не е имало как контролът да започне на етап проучване и планиране на находището, но пък в хода на експлоатацията той е стриктен и постоянен, а Групата вече е доказала способностите си за извършване на екологосъобразна рекултивация при първите си отработени и затворени добивни участъци в България. Научете повече за това в описанието по-долу.

Рекултивация на кариера за мергел „Белия бряг“, землище с.Ясен, Община Плевен

Кариерата за мергел „Белия бряг“ е първият добивен обект, върнат от Холсим на държавата след приключена рекултивация.

Добивът на суровини (мергел) от кариера „Белия бряг“ на циментовия завод на „Холсим България“ АД в гр. Плевен е прекратен през март 2009 г., с изтичане на срока на концесионния договор. Цялостният работен проект за рекултивация на кариерата е одобрен от МОСВ през ноември 2010 г. Съгласно Закона за опазване на земеделските земи проектът за рекултивация на кариерата е съгласуван и с Министерството на земеделието, храните и горите на Република България.

Започва техническа рекултивация на кариерата, изпълнена за период от 2 години и включваща следните дейности: оформяне на хоризонти, склонове и пътища с багер и булдозер, подравняване на терена и оформяне на минимален наклон за оттичане на дъждовните води; почистване на бордовете от разпилени маси и обрушен материал и насипване на чисти земни маси върху оформените склонове и хоризонти. За обратно запълване на отработените пространства на кариерата са използвани бетонови трошки от разрушените производствени сгради на прекратилия дейността си циментов завод в гр. Плевен.    

През есента на 2011 г. стартира биологичната рекултивация на подготвените участъци с иновативна технология на полагане на геомрежа от кокосови влакна върху част от склоновете на кариерата. Целта е теренът да се подготви по възможно най-добрия начин за последващо залесяване и затревяване, като едновременно с това се намали рискът от ерозия.  

Всички дейности по биологичната рекултивация на кариерата са възложени с договор на специализирана фирма за озеленяване. Използвани са местни видове. Биологичната  рекултивация приключва през месец май 2013 г. Положена е геомрежа с обща площ 40 000 кв. м. Затревени са 135,9 дка. Засадените 30 047 броя фиданки са значително повече от предвидените в проекта (3260 бр.) и са разпределени по видове, както следва:  дървесни: 12 056 бр. мъждрян Fraxinus ornus и 4681 бр. космат дъб Quercus pubescens; храстови: 8 910 бр. люляк Syringa vulgaris и 4400 бр. шипка Rosa canina.

Стойността на рекултивационните мероприятия възлиза на почти един милион лева.

Дейностите по кариерата са приключени по екологосъобразен и социално отговорен начин, извършена е рекултивация с местни, приоритетни за опазване растителни видове; провежда се и последващ мониторинг на процесите на естествено възстановяване.

Отработените площи са върнати успешно към горския и земеделски фонд на страната. Днес някогашната кариера се разпознава само по топографските си очертания.

Рекултивация на находище „Инджова върба“, землище с. Ръжево Конаре, община Калояново, област Пловдив

През м. април 2017 г. комисия, назначена от кмета на Община Калояново, в състава на която има представители на местната власт и държавни институции, приема техническата и биологична рекултивация на находище „Инджова върба“, реализирана въз основа на съгласуван от Министерството на енергетиката през 2014 г. цялостен проект за добив и първична преработка на баластра, част „Рекултивация и ликвидация“.

В края на концесионния период през 2015 г. и след завършването на проектните дейности теренът на баластриерата представлява основно водна площ - езеро от около 265 дка, с формирани около него зелени пояси, за което са инвестирани над 120 000 лева.

Предмет на техническата рекултивация е н затревената суха част на откосите на водния котлован (бреговете на езерото), като по тях е положен почвен материал, с цел намиране на най-подходящ начин за рекултивация на нарушените терени, водещ до подобряване на околната среда в района. Извършената биологична рекултивация е съобразена с ландшафтното проектиране, като разполагането на тревните и храстовидни видове е в синхрон с проектното положение на обекта в края на техническата рекултивация. Изграден е и охранителен противоерозионен зелен пояс от над 5000 бр. фиданки - топола и върба - за укрепване на почвата и постигане на естетически ефект около цялата периферия на водния котлован на баластриерата.

Към момента дружеството продължава да провежда собствен мониторинг на обекта и да инвестира в грижи за насажденията, съгласно нормативната уредба, с цел поддържане на общото добро екологично състояние на района.

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай
0 коментара

Анкета

Защо се провали първият мандат за съставяне на правителство?