Разцвет на е-търговията, всеки клиент е похарчил по 1273 лева

За един сектор в икономиката нещата се случиха като в оптимистичен сценарий по учебник и кризата се превърна във възможност. Е-търговията тази година избухна и отбеляза чутовен ръст. И досега имаше предпоставки това да се случи - 71% от населението има интернет /по данни на НСИ/ и пазаруването онлайн не му беше непознато. Ако ги нямаше пролетния и настоящия локдаун в държавата обаче, ръстовете щяха да бъдат далеч по-плавни и предвидими.

През последните 5 години годишният ръст на електронната търговия в България е двуцифрен - между 21% и 35%. Над 1 530 000 потребители са пазарували онлайн през изминалата година и са похарчили онлайн средно по 636.59 евро, или почти по 1273 лева, става ясно от годишния отчет на Българската е-комерс асоциация. През 2019 г. българските купувачи са платили за стоки и услуги онлайн за над 895 млн. евро, или почти 1.8 милиарда лева, което съставлява 1.53% от брутния вътрешен продукт на страната. Активните потребители, които пазаруват през телефон, таблет или компютър, у нас са над 1.5 милиона души.

От организацията нямат основания да се съмняват в прогнозите си, че очакваният ръст на B2C онлайн пазара в България през 2020 г. ще е около 9% спрямо 2019 г. и ще достигне обем от 974 млн. евро. Голяма част от коледните подаръци тази година ще дойдат именно по този канал.

Кой все пак купува, без да види и пипне стоката?

Очаквано, повече са жителите на градовете /почти 25% срещу наполовина по-малко от тези в селата/ и преобладаващата клиентела са дами. Но най-любопитното в обобщения доклад на БЕА е, че най-активни в онлайн пазаруването са хората от най-бедния район в страната - Северозападния. Над една четвърт от купувачите са от там. После резонно идва Югозападният с център столицата. Жителите на Пловдив и Южен Централен район са доста по-обрани в размаха си.

Новата реалност покрай коронавируса промени малко и

класацията на най-купуваните стоки по интернет.

Наред с дрехите и спортните стоки, домакинските уреди и мебелите, които от години оглавяват топа, всеки пети е резервирал онлайн почивки и екскурзии, а други 17% са поръчвали храна за вкъщи. Доставката на ястия до дома или офиса не е нова услуга, поне при големите ресторанти, но заради ступора още покрай първото затваряне оборотите там се завъртяха лудо. Със затварянето на ресторантите в момента това отново е единственият шанс за заведенията. Според бранша обаче практиката е приложима само за големите и утвърдени вериги. Кварталните заведения нямат шанс тепърва да навлизат на този пазар. За тях една такава стъпка ще доведе повече разходи, отколкото свежи пари в касата.

Заради това, че здравните теми станаха номер №1 в общуването ни в последните осем месеца

се появи и нова категория потребители

- 5.2% от всички купуват безопасно от дома си лекарства без рецепта, хранителни добавки и други здравни продукти.

Колкото и да са опитни в интернет търговията обаче, българите предпочитат да плащат с наложен платеж, тоест директно на куриера. 60% от плащанията минават така. Останалите 30% са с банкови дебитни или кредитни карти и едва 8% през банкови мобилни плащания. Това провокира банките бързо да вземат мерки и да направят поредица от стъпки за по-сигурни и безопасни разплащания.