Следвайте ни

Ракията поскъпва - плащаме македонската дружба

viber icon

Българо-македонската дружба може да ни излезе скъпа. Хазната и производителите на алкохол и цигари ще платят милиони, за да може тя да се развива от векове за векове, пише pik.bg.

Според изданието група депутати от Обединени патриоти и ГЕРБ са внесли промени в законопроекта за държавния бюджет, с които се въвежда видеонаблюдение над акцизните складове за алкохол и цигари.

От тази мярка се очакват 10 млн. лв., които трябва да отидат за Македонския научен институт и предучилищно образование. Македонският научен институт не е държавна структура, а частен институт към ВМРО. В същото време за БАН, който е лицето на официална наука, увеличението в бюджета е минимално.

То не е обсъждано нито с бранша, нито пък с населението, а е вкарано с изменение в закона за акцизите през законопроекта за държавния бюджет за 2020 г.

Ако предложението мине, предприятията от алкохолния и тютюневия сектор ще бъдат принудени да инвестират десетки милиони левове в персонал и системи за видеонаблюдение и контрол в акцизните складове.

Резонно, тези средства ще бъдат калкулирани в крайната цена на продукцията им. С колко – все още е рано да се каже, тъй като трябва да се пресметнат разходите. Ясно е обаче, че сметката ще бъде поета от потребители, които и без това плащат солено.

Мярката ще има и пряк ефект върху хазната 

заради свиване на потреблението.

Сумарно алкохолът и цигарите вкарват в хазната близо 2 млрд. лв. годишно. Намаление с 10 на сто на потреблението би означавало около 200 млн. лв. по-малко налози, без да се броят ДДС, осигуровки и данък-печалба, който компаниите вкарват в бюджета. Това, от своя страна, ще доведе до намаление на средства за здравеопазване, социална политика и увеличение на заплати. За сравнение точно 200 млн. лв. са средствата за култура в държавния бюджет за тази година.

Според Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки – Спиритс България (АПВТСН) от видеонаблюдението ще пострадат  водещи български компании, които имат основен принос както за приходите в държавната хазна, така и за развитието на българската икономика през последните десетилетия. Опериращите в сектора компании годишно допринасят със стотици милиони лева в приходната част на държавния бюджет под формата на акцизи, данъци и осигуровки.

 Предложението за въвеждане на видеонаблюдението е вкарано на 20 ноември 2019 година. Парадоксът е, че само 6 дни по-рано народните представители, сред които са и повечето от вносителите на новите текстове, единодушно заявиха, че подобна система ще има неясен ефект върху приходите и затова не трябва да се въвежда. Пилотно, тя може да се приложи само за горивата, където нелегалният сектор е твърде висок, заключиха народните представители и решиха ефектът да се анализира преди да се разшири върху останалите акцизни стоки.

Какво се е случило за 6 дни не е ясно, но

депутатите правят салто 

заставайки на 180 градуса спрямо предходната си позиция с мотива, че това ще донесе допълнителни средства в хазната.

Легалните производители на алкохол и цитали  и сега са  обект на постоянен и най-стриктен контрол от страна на митническите органи, приходната агенция, Министерството на икономиката, Изпълнителната агенция по лозата и виното към Министерството на земеделието, храните и горите, РИОСВ, РЗИ, КЗП и безбройни други органи с контролни функции.

 Асоциацията изтъква, че подобни драконовски мерки няма в нито една държава в ЕС. А въвеждането на видеонаблюдение би надградило с допънителни и безсмислени мерки системата за отчитане на приходите в момента.

Производителите  и сега поддържат за своя сметка постоянна дистанционна връзка към Агенция „Митници“, предавайки в реално време данни за всички входящи и изходящи потоци на акцизни стоки във и от данъчните складове, както и за движението на тези стоки в самите складове.

В реално време компаниите дават и данни за всички превозни средства (при въвеждане и извеждане на акцизни стоки), вкл. номерата на регистрационни табели, данни за шофьор и маршрут на превозните средства.

Не е ясно с какво въвеждането на видеонаблюдение ще подобри тази система, недоумяват производителите.

Ясно е, че големият печеливш от мярката ще бъдат

нелегалните казани 

които произвеждат фалшив алкохол. Те не плащат данъци и осигуровки. Производителите на ментета не са и чували за камери, камо ли пък да имат намерение да ги въвеждат. Вместо да удари тях и да напълни хазната, парламентът предпочита да изцежда отново легалните, които са на светло и плащат съвестно дължимото на държавата, с което се издържат образование, здравеопазване и социални грижи.

Според лозаро-винарската камара, заради липсата на законодателни решения срещу този нелегален сектор, хазната губи всяка година по над 100 млн. лв.

Лозарите твърдят, че над 8 000 субекта произвеждат нелегален алкохол - изцяло незаконно – без регистрация или лиценз. Този нелегален алкохол се плаща най-вече със здравето на българските граждани.  

Най-голямата работодателска организация КРИБ също застава зад производителите. Според едрия бизнес въвеждането на такава мярка би поставило българските компании в по-неконкурентно положение спрямо европейските им колеги.

Не приемаме за пореден път, без да се предоставени ясни разчети, демонстриращи  наличието на реален фискален риск, чрез прибързани и необосновани законодателни текстове да се поставя под съмнение данъчната почтеност на български предприятия, които са доказали през годините, че работят в светлата част на икономиката, създават работни места, имат съществен принос в приходната част на хазната тук в България и са се доказали като партньор на компетентните институции в борбата със сивия сектор, се казва още в становището на КРИБ.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ще помогне ли извънредното положение у нас срещу коронавируса?