1553

Пробив! Първи телеком ще намаля цените при дефлация

КЗК да оспори в съда индексациите, зоват от потребителските организации

На принципа „Кучетата си лаят, керванът си върви“ мобилните оператори ще индексират тарифите си. Още когато анонсираха поскъпването, те обявиха, че то ще стане видимо в сметките през февруари.

 

От последните дни на януари, когато първи от "Виваком", а после и от "Йетел", съобщиха, че заради инфлацията отново ще има индексация на договорите, гняв обхвана обществото, а политиците яхнаха вълната, за да обследват дали това е законно. Проведоха се множество срещи, открити заседания, обсъждания и всички те завършиха с един извод - клаузата в общите условия и на трите телекома за ежегодна индексация с процента на инфлация е законна, но е неравноправна и не е много морална.

"Виваком" обявиха, че ще индексират абонаментите планове с 4.7%. "Йетел" пък с доста повече - 9.5%. Двете компании измерват инфлацията по различен начин. "Виваком" хваща индекса на потребителските цени през декември на годишна база, а "Йетел" - средногодишната стойност на въпросния индекс.

 

Пробив, но от догодина 

 

А1 мълча до вчера, когато обяви "революционна промяна" - и тази компания ще индексира с размера на инфлацията от 9.5%, но ще дава срещу това бонуси. А от догодина клиентите ще могат при подобна индексация да се откажат от договора си, без да дължат неустойка.

От 2025 г. А1 ще въведе в договорите си и реципрочност за промяна на цените си при дефлация и ще ги намалява, ако националната статистика отчете годишно поевтиняване на живота, съобщиха от компанията.

 

Прости сметки

 


Потребителите на мобилни услуги вече са направили прости сметки. Ако през януари миналата година сте били на тарифен план 28.79 лева и сте клиент на "Йетел", то сега сметката става 31.51 лева. При "Виваком", ако текущият план е бил за 19.99 лева, сега става 20.93 лева. По-скъпите - от 32.99 лева вече струват 34.54 лева. Номинално става въпрос за няколко лева в повече, но всеки месец.

В последните две години поскъпна сиренето, кашкавалът, зарзавата, плодовете, месото, млякото, бензинът, дизелът, кръчмата, хотелското настаняване, абсолютно всичко. Разликата между цялото друго поскъпване и това на телекомите обаче е, че ако с магазините нямаме официални правни отношения, то с мобилните оператори сме подписали договор. И там надлежно си пише, че тези цени и условия важат или за 1, или за 2 години. В болшинството от случаите - за две. 

 


Опит за справедливост

 

 В хода на шумната дискусия „всички срещу телекомите“ се чуха предложения в общите условия на мобилните оператори да бъде включена реципрочна опция - при дефлация сметките да падат със съответния процент. Размерът на инфлацията, както и на дефлацията да е на база данните на НСИ. Кога обаче ще имаме дефлация, не е ясно, тоест ефект я се види, я не в обозримото бъдеще. За справка - в Австрия, за разлика от България, в договорите на абонатите е
предвидено не само увеличение на цените заради повишаване на годишния индекс на
потребителските цени, но и че телекомът е „длъжен да отрази в цените всяко понижение на този
индекс, като съответно ги намали“. При това примерът е от политиката на собственика на българския А1. 

 


Битки в съда

 


Потребителите да подадат иск в съда срещу неравноправната клауза, е втори вариант в неравната битка. Това обаче отнема време и пари. Колективният иск от името на група абонати също не е решение, защото дори и съдът да се произнесе в тяхна полза, решението ще важи само и единствено за ищците. По-добрата алтернатива е Комисията за защита на потребителите да вкара клаузата в съда от името на всички клиенти. В първия случай цялата процедура ще отнеме между 3 и 5 години, а ако процедурата се инициира от КЗК, то това скъсява значително сроковете.

 


„Развод ми дай“

Според Габриела Руменова, основател на платформата „Ние, потребителите“, големият проблем е в липсата на алтернатива за клиентите, които не са съгласни с индексацията. Те просто нямат полезен ход, освен да се примирят и да отворят портфейлите си. Защото в случай на прекратяване на договора с телекома, клиентите дължат неустойка в размер на три месечни такси плюс изплащане на разликата между промоционалния договор и стандартната цена плюс същата разлика, ако е закупен и мобилен телефон.

Именно затова всички усилия трябва да бъдат насочени към премахване на неустойките, за да не сме крепостни на конкретна компания, докато ни изтече договорът. "Съгласно чл. 143, ал. 2, т. 13 от ЗЗП неравноправна е клаузата, която дава право на търговеца или доставчика да увеличава цената, без потребителят да има право в тези случаи да се откаже от договора, ако окончателно определената цена е значително завишена в сравнение с цената, уговорена при сключването на договора, цитира Руменова законът.

 


Идват с мир

 

След двуседмични престрелки на телекомите най-накрая им се чу гласът. Те излязоха с общо становище в своя защита, което звучи в стил „идваме с мир“. В нарочно съобщение от Алианса на технологичната индустрия (АТИ), където членуват и трите мобилни оператора, съобщават, че според тях индексацията е законна, понеже "условията в договорите са прозрачни и предварително известни, тъй като са част от индивидуалните договори и общите условия, които всеки потребител получава, а общите условия са и публично достъпни на интернет страниците на операторите“. Въпреки това Алиансът е готов на срещи и преговори с властта.

Специалистът по потребителски въпроси Габриела Руменова съвсем не е съгласна и с това. "Условията въобще не са ясни, понеже потребителят няма как да предвиди каква ще бъде инфлацията и с колко ще бъдат индексирани цените. Дори самият телеком не може да направи това, а какво остава за хората", коментира тя.

 

Клопки дебнат отвсякъде

Симкартата уж подарък, но върви с такса

Клопките, в които потребителите на телекомуникационни услуги попадат, са стотици. Най-лошото е, че хората нито имат време, нито нерви да четат договорите си в офиса на телекома. Сякаш нарочно служителите дават цял наръч документи, които трябва да се подписват на мига. Повечето просто слагат подписа си, където им е указано, а едва у дома (евентуално) разбират, че са се минали. Или са им включили непоискани услуги, които обаче ще надуят сметката, или служителят е премълчал важна подробност за промоционален срок, или пък са се оказали  с втора симкарта, уж подарък.

В договора обаче е записано, че „подаръкът“ се активира в момента на подписване на контракта и носи със себе си такси, разказва за най-масовите потребителски беди Габриела Руменова. За казуса със симкартите тя допълва, че дори служителите подсказват, че те могат да се подарят или пък да не се слагат въобще в мобилен телефон, респективно да не се ползват. Но не казват, че вървят с месечна такса.

 

Асоциацията на телекомуникационните организации:

Вървим към монопол, няма конкуренция

Браншовата асоциация на българските телекомуникационни организации (БАБТО) открито обяви, че консолидацията в телеком сектора в страната върви все по-силно към монопол. Което е причина трите основни оператора да вдигат цените на база годишната инфлация.

От дълги години в Европа и света наред с традиционните мобилни оператори действат и МVNO  - "мобилни виртуални мрежови оператори", благодарение на което потребителите имат значително по-голям избор. В Чехия например има 137 МVNO, в Дания този тип оператори държат около 50% от пазара, в Украйна именно такава компания е сред водещите, а в България няма нито един МVNO, разказа пред журналисти Невен Дилков, основател на "Нетера".

МVNO нямат собствена мрежа, а сключват договори със съществуващи мобилни оператори да ползват тяхната инфраструктура. В България обаче трите мобилни оператора не са склонни да споделят мрежите си, а държавата по никакъв начин не ги насърчава да го направят, обясни Дилков. 

От БАБТО смятат, че едни от лостовете за въздействие се намира в Плана за възстановяване и устойчивост. Там са предвидени стотици милиони за разширяване на достъпа до 5G. Държавата може да постави условие - ако мобилен оператор иска да се възползва от това финансиране, да даде достъп до мрежата си за виртуални оператори. Така ще има конкуренция, което ще е добре за потребителите. Освен виртуалните оператори друга възможност е да бъде обявен конкурс за предоставяне на честоти за четвърти мобилен оператор, смятат от асоциацията.

 

Кой кой е в телекомуникациите

 

Арабски конгломерат влиза в Yettel


Арабският конгломерат Emirates Telecommunications Group (е&) придобива контрола върху телекомуникационната компания Yettel. Това става ясно от съобщение на Комисията за защита на конкуренцията вчера. Решението на антимонополния орган за продажбата на 50% +1 от активите на PPF Telecom Group идва малко повече от 4 месеца след стартирането на производството. PPF, собственикът на Yettel, продава повече от половината от бизнеса си не само у нас, но и в Унгария, Сърбия и Словакия.

Арабският конгломерат със седалище в Абу Даби, отдавна има амбиции да влезе на европейския пазар. През 2022 г. компанията даде 4.4 млрд. долара, за да придобие почти 10-процентен дял в британския Vodafone, който по-късно увеличи до 14.61%. В становището си КЗК посочва, че „планираната концентрация е в съответствие със стратегическия план на e& да ускори международния си растеж и да диверсифицира дейността си в нови географски региони.“

Брандът няколко пъти сменя името си. От "Глобул" стана "Теленор", а през 2022 г. се рембрандира като Yettel.

 


А1 - първият мобилен оператор у нас

А1 България е част от A1 Group - голям телекомуникационен доставчик в Централна и Източна Европа с повече от 27 млн. клиенти, според сайта на компанията. Седалището е в Австрия. A1 Group оперира в седем държави: Австрия, България, Беларус, Хърватия, Словения, Северна Македония и Сърбия, а приходите на групата за 2022 година надхвърлят 5 милиарда евро.

Още в далечната 2005  г. Мтел стана част от Mobilkom Austria Group (сега А1 Group). Сделката се сочеше като най-голямата чужда инвестиция в бизнес историята на Австрия. През 2018-а компанията официално промени името си на А1 България. Като пионер в този бизнес тя стартира през 1994 година. Година по-късно бе пусната и първата GSM мрежа.


"Виваком" последна взе лиценз

„Виваком България“ ЕАД (до 5 октомври 2022 година „Българска телекомуникационна компания“) оперира на българския пазар от 1992 г. и повече от десет години е позната на потребителите у нас с търговската марка Vivacom. Стартира като трети, последен GSM оператор. Лицензът бе придобит чак през 2005 г. През 2020 г. "Виваком" отбеляза осем поредни години, през които е оператор номер 1 по общи приходи в България.

Същата година Vivacom става част от United Group - водещ телекомуникационен и медиен оператор в Югоизточна Европа. Компанията оперира в осем държави, има повече от 11 млн. потребители и приблизително 12 500 служители. От март 2019 г. мажоритарен собственик на United Group е BC Partners, една от най-големите глобални инвестиционни компании. Съвсем наскоро КЗК разреши "Виваком" да погълне доскорошния си конкурент "Булсатком".

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.

Публикувай
7 коментара
Емилия маринова

Емилия маринова

22.02.2024 | 19:04

Пише се намалява. Научете български!

Отговори
0 0
Иван Петров

Иван Петров

22.02.2024 | 00:46

Пробвали ли сте да сключите договор надолу - на по нисък тарифен план :)

Отговори
2 0
Никога вече  договор с А1

Никога вече договор с А1

21.02.2024 | 13:39

НИКОГА!!

Отговори
1 0
Изтвче ли ми договора с А1

Изтвче ли ми договора с А1

21.02.2024 | 13:36

Ведма се махам от А1!

Отговори
1 0
Анонимен

Анонимен

21.02.2024 | 11:35

Да. Но сметките скочиха до 70 лева.

Отговори
1 0
Иванов

Иванов

21.02.2024 | 08:12

Колкото и да прехвърлят отговорността на регулаторите за цените на услугите всичко зависи само и единствено от политиците,а и отдавна никой не е независим в тази държава

Отговори
7 0
Никога вече договор с А1

Никога вече договор с А1

21.02.2024 | 13:45

Очаквам момента да съм БИВШ клиент на А1. Плащаш НЕТ 200 а получаваш НЕТ 45.

Отговори
7 0

Анкета

Как оценявате служебния кабинет "Главчев"?