При въвеждане на система с мултифондове: По-високи пенсии в България може да има, но след 40 години

Тези, които тепърва влизат на пазара на труда в България, имат шанс след време (след 40 години) да получават достойни пенсии. Това ще е възможно след промените, които предстои да се случат в сферата на пенсионноосигурителната ни система. Да се въведат т.нар. мултифондове, с които да се надгради сегашният модел, е препоръката на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), която наскоро имаше мисия в България. Оттам дадоха и други препоръки във връзка с кандидатурата на България за членство в институцията. Заявката бе направена още през 2007 г., а очакванията са да ни приемат в края на 2025 г.

Същността на мултифондовете е, че управлението на парите е пряко свързано с възрастта на всеки човек. Тоест осигуреният сам да разрешава на фонда по-рисково инвестиране в преследване на по-висока доходност или групиране на осигурените по възраст и рисковите инвестиции да са допустими само за по-младата работна сила и с възрастта да преминават към по-консервативни схеми.

 

В момента частните фондове управляват парите ни по „балансиран“ модел 

Деветте частни пенсионни фонда събират 5% от общата осигурителна тежест от 19.8% в т.нар. втори стълб. Това обхваща всички родени след 1 януари 1960 г., или около 3 милиона работещи българи.

Планира се да има поне още два модела - „агресивен“, който да е с по-висок риск и „консервативен“ - с нисък риск. 

„Хората до 50-годишна възраст да се осигуряват в т.нар. „агресивен фонд“, т.е. с много по-силна инвестиция в акции. Има по-висок риск, но исторически, в рамките на 5 години и повече, подобни фондове винаги носят по-висока доходност от балансираните, приблизително два пъти по-висока. Парите на хората между 50 и 60 години ще се управляват „балансирано“. А 5 години преди пенсия - силно консервативно“, коментира по btv Владислав Русев, член на УС на Българската асоциация за допълнително пенсионно осигуряване (АДДПО). 

Промените в регулаторната рамка ще се извършват от Комисията по финансов надзор (КФН) и частните пенсионни фондове. Концепцията ще е готова наесен. След това се очаква да прерасне в законодателни поправки, за които ще се търси подкрепа от депутатите. От КНФ са категорични, че в държавите, в които има мултифондови системи, натрупванията по партидите на хората нарастват с повече.

Пенсионната система е една от ключовите теми, по които редица институции като Световната банка и Международният валутен фонд (МВФ) натискат за реформа в България заради демографската криза. Наскоро от МВФ, който се оглавява от Кристалина Георгиева, предупредиха, че при липса на такава 

 

на България ще <210> се наложи да тегли дълг, за да плаща пенсии

 

"Нарастващият дефицит на пенсионната система представлява фискална тежест. Дефицитите <210> биха могли да доведат до по-висок държавен дълг при липса на други компенсиращи мерки. През 2024 г. държавата се намира в ситуация, в която трябва да дофинансира системата с над 10 млрд. лв., или половината от нужната сума за покриване на пенсиите. А това представлява все по-голяма фискална тежест за държавата, която може би ще трябва да се покрива с вземането на нов дълг или отказването от други по-продуктивни разходи“, пише в доклад на МВФ. 

Оттам предлагат и промени в пенсионната формула. В момента размерът на пенсията в България се изчислява на база продължителността на осигурителния период и осигурителния доход, а не на действително платените вноски. Това според МВФ намалява стимулите хората да се осигуряват и насърчава участието им в сивата икономика.

Според институцията, ако пенсионната формула бъде променена така, че да отчита действителния принос на всеки, ще бъде възможно да се увеличи и размерът на вноските за пенсии. Не е новина, но според данни на МВФ той е сред най-ниските в рамките на Европейския съюз.

Друго предложение е за премахване тавана на максималната пенсия, който и в момента на практика почти го няма, както и увеличаването на максималния осигурителен доход. МВФ предлага той временно да се обвърже с нарастването на заплатите в страната до постепенното му премахване

Пловдив на 9-о място по пенсии

Пловдив е на девето място по среден размер на пенсии за първите три месеца на 2024 г., сочат данни на Националния осигурителен институт (НОИ). Средната пенсия в областта е 806 лева и 97 стотинки. В още седем области пенсиите са над 800 лева - Ямбол, Стара Загора, София-област, Смолян, Кюстендил, Враца и Варна. С най-висока средна пенсия е София-град - малко над 1009 лв., след това са Бургас и Перник, където пенсионерите получават средно над 900 лв. На дъното на класацията е Кърджали, където средният размер на пенсията е  676 лв. След това се нареждат Разград и Силистра със среден размер на пенсиите под 700 лв. Общо средната лична пенсия в България към края на март е 828 лева, като тази за стаж и възраст е 878 лева, а инвалидната е почти 600 лева. Мъжете вземат със 170 лева повече от жените, съответно 932 лева и 757 лева. Малко над половин милион са пенсионерите у нас, които получават на месец до минималната пенсия за страната, която е 523,04 лева, или това са 25,7 на сто от всички.