Следвайте ни

Предприемачът Петър Клисаров: Ваксините ще доведат до икономически растеж, но малцина ще са печеливши

viber icon

- Виждате ли връзка между ваксинирането срещу ковид и очаквания икономически растеж, както се пропагандира? 

- Естествено, че като заработят отново бизнесите, ще има някакъв растеж. Но в чия полза? Вашите читатели могат да се запознаят сами с една много интересна среща, организирана от института „Джон Хопкинс“, Световния икономически форум в Давос и фондацията на Бил Гейтс, състояла се на 18 октомври 2019 г. в Ню Йорк. Нарича се Event-201. Там броени седмици преди да избухне световната пандемия, са се събрали президентите на големите фармацевтични корпорации и висши военни, за да обсъждат въпроса относно невъзможността на държавите и международните организации да посрещнат световна пандемия и необходимостта именно те ​- частните корпорации ​- да се намесят и да поемат част от работата на правителствата и Световните организации. Естествено, срещу големи печалби. Повтарям пак ​- печалбите ще са за много малък процент корпорации, а минусите - за масата от хората, с чиито данъци се плаща всичко това. За задлъжнялостта вече споменах.

 

Светът вече е взел кредити за повече от 3.5 години тотално производство на блага и услуги без никакво потребление 

Ковид пандемията е идеалното извинение за банкери и политици 

За да имаме независима и силна държава, трябва да имаме и втора АЕЦ

 

- Г-н Клисаров, как се отрази втората вълна на ковид кризата върху националната и световната икономика? Какъв урок ни даде тя и готови ли сме за трета пандемична вълна?

- Пагубно! На втората част на въпроса ви - не знам какъв урок ни даде вторият локдаун и ще отговоря в две направления. Първо, ако вземете една група хора и ги затворите в стерилна обстановка, е ясно, че те няма да се разболеят. Когато премине поредният локдаун, хората от стерилната обстановка се смесват с общата популация

и отново имаме бум на заразени.

Ако стратегията е да се разчита на масовата ваксинация, не знам дали тя е правилна, защото по последни данни в редица страни да се ваксинира иска не повече от 50% от населението: САЩ ​- 47%, Полша ​- 28%, Франция ​- 26%. Аз лично не виждам смисъл от тези локдауни. И второ, което за мен е дори по-важно: дали тези локдауни нямат някаква друга цел, която рано или късно ще излезе наяве? 

- Все повече се говори за „Голямото презареждане“ като изход от породената от ковид икономическа криза в глобален мащаб. На какво се базира този оптимистичен сценарий и какви са неговите шансове?

- Наричате го оптимистичен сценарий. За мен това не е така. Както казах, тези локдауни служат на други интереси. За да може да се стартира това „Глобално презареждане“, са необходими определени условия. А също страх, дефицити и множество фалирали бизнеси. Голямото презареждане е поредният, но най-мащабен план на глобалистите. Основателят на световния икономически форум в Давос Клаус Шваб каза много ясно: „Имаме много кратък прозорец на възможности и трябва да сграбчим много бързо момента, преди да отшуми“. Горе-долу като Ленин през октомври 1917 г.: „Вчера бе рано, утре ще е късно“. Така че

оптимизмът е негов, а не на потърпевшите хора и бизнеси по цял свят.

И после, какво ще презаредят? Да не би дълговете, които в ЕС надхвърлиха годишния БВП на целия съюз, в САЩ надминаха 27.75 трилиона долара и новата администрация се кани да хвърли за изяждане още два, или на целия свят, който в края на 2020 г. достигна невъобразимата сума 277 трилиона долара, или 365% от световния БВП? Даваме ли си сметка какво представлява това? Светът като цяло е взел кредити за повече от 3.5 години тотално производство на блага и услуги без никакво потребление. Как е станало възможно подобно нещо? Как е възникнала тази парична маса? Как ще се оправя всичко това? Без някакъв вид глобален катаклизъм това не ми изглежда възможно.

- Според анализатори управлението на новия американски президент Байдън ще доведе до още по-голям спад на долара. Това как ще се отрази на еврозоната, а и на преразпределението на световните пазари?

- Ще ви отговоря по начин, който е свързан с предишните ви въпроси. Финансовата система в момента е на 75 години. Създадена е в Бретан Уудс през 1944 г. US доларът става водеща валута в света, това работи до средата на 70-те години. Банките правят огромни печалби, давайки заеми на големите корпорации. В средата на 70-те години имаме голяма рецесия - банките не правят огромните си печалби и принуждават политиците да дерегулират системата. Основават се хедж фондове, които работят с повече риск, по-агресивни са и не подлежат на много ограничения и регулации, както другите фондове. Така

банковата система през 80-те и 90-те години експлодира от печалби, но системата става по-рискова.

През 1998 г. фалира хедж фондът “Long term capital management”, в чийто борд има и ​нобелови медалисти. Фалитът му може да повлече институции с капитализация повече от 1 трилион долара и да доведе до фалит доста от тях. За да не стане това, банките купуват този фонд за 4 милиарда и така спасяват системата за известно време. Хитър ход - слагаш негативи в баланса си, но оставаш жив.

През 2008 г. идва следващият срив. В този случай парите, които трябва да се платят, са твърде много за банките. Затова американската държава се вижда принудена да се намеси и да спаси системата с парите на данъкоплатците. Но и това не стига, та става нужда да се намесват ФРС и Централните банки. Оттогава те държат системата жива, като наливат в нея трилиони. Дават ги на „големи инвеститори“ почти без лихва. От 2008 г. това може да се разглежда като крепене на световните финанси на животоподдържащи системи. Но така не може вечно.

През периода 2015-2018 г. опитите да се обърне тенденцията за наливане на пари са неуспешни. Наливането на пари намалява, лихвите се вдигат и в края на 2018 г. се вижда, че и това не работи.

Оттук нататък за всички във финансовата сфера е ясно, че системата е обречена на разпад

2020 г. започна с локдауна в Китай, продължи със затварянето на икономиките и срива на цените на нефта. В една здрава и устойчива система тези проблеми не биха били фатални, но те удариха система, която е в реанимацията. В началото на 2020 г. се появи идеалното извинение: пандемията ковид. Така банкерите и политиците гледат да си отърват кожата. И веднага се появи спасителят Шваб, който гради такава алтернатива, че когато системата се срути, максималните печалби отново да отидат не къде да е, а в джобовете на елитите. Но голямата печалба за въпросните елити се предвижда да е от друго естество: налагането на тотален контрол върху човечеството и учредяването на някакъв вид световно правителство.

- Каква ще е ползата на България като член на Агенцията за ядрена енергия?

- АЕЦ по принцип е върхова технология, high-tech. Убеден съм, че за да имаме независима и силна държава, трябва да имаме ядрена енергетика. Аз отивам още по-далеч. Трябва да има централи и в Белене, и в Козлодуй. Но малка държава като България не може да има две различни ядрени технологии. Отделно от това, изпълнителят трябва да е един, а не да имаме островни модели, където ядрената част да е на една фирма, турбините - на друга и  някой инженер корифей да ги сглобява, но никой да не носи отговорност. Отделно от това, централите трябва да са 100 процента българска  държавна собственост.

 

Петър Клисаров е роден през 1968 г. в София. От 1990 до 2007 г. живее в Торонто, Канада, а от 1991 до 2007 г. оперира собствен бизнес в различни сфери. В страната на кленовия лист завършва “George Brawn college” Toronto ​- hospitality industry - “Toronto school of Business” - бизнес мениджмънт, а по-късно в СУ „Климент Охридски“ - философия и реторика.

От 2001 до 2005 г. е представител за България на AECL (Канадска държавна корпорация за ядрена енергетика). Основен участник е в размразяването на проекта "Белене" и консултант в други ключови проекти за страната. От 2006 до 2011 г. е генерален мениджър за България на AECOM - най-голямата инженерна консултантска корпорация в света с над 45 000 души персонал.

Основател на политическа партия „Реформа“, преобразувана по-късно в „Пряка демокрация“. Автор е на книгите  „Игрите на властта ​- да правиш бизнес в България“, „Не се ЗАЗяпвай, сбъдни мечтите си“, „Пряката демокрация - ключът за/на Реформа“ (съставител и съавтор), „Огледало на протестите 2013 - 2014", „Творенията на един Петър“ и др.

Мария Петрова

Мария Петрова

Журналист - екип "Бизнес"

Мария Петрова е ръководител на екип "Бизнес". От 2006 г. работи във вестник „Марица“. С награди от посолствата на USA и Ирландия и приз Зелено перо.   Още

Още от категорията

Виж всички

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай