Посягат на ракията с нов акциз

Това на практика е данък върху потребителите, защото ще вдигне крайните цени 

Ще се засили нелегалното производство, което е риск за здравето на хората

Тежкият удар за бранша ще доведе до множество фалити 

По-скъп алкохол, ръст на гаражното производство и риск за ключови сектори в българската икономика с близо 350 000 работни места – това са само част от последствията, ако бъде прието предложението за по-висок акциз на алкохола от 1 януари 2025 г.

Това посочват в писмо до медиите от Асоциацията на производителите, вносителите и търговците на спиртни напитки  СПИРИТС България, Националната лозаро-винарска камара (НЛВК). Отделни становища до институциите срещу мярката са изпратили и основните работодателски организации. 

Те категорично се обявиха против готвените промени „на сляпо“.

„Това на практика е данък върху потребителите. Повишаването на акцизите ще доведе до увеличение на крайните цени, което директно ще натовари домакинствата. Вместо да създава устойчиво увеличение на приходите, тази мярка ще ограничи легалното потребление, без да генерира съществени допълнителни приходи за бюджета“, категорични са представителите на алкохолния бранш. В допълнение се поставят под риск редица сектори, които осигуряват работа на над 350 000 души.

Според специалистите, не само, че потребителят ще плати цената, но непланираното увеличение на акцизите ще доведе до

спад на официалните продажби, намалена събираемост и ръст на сивия сектор,

което ще компрометира непредсказуемо очакваните фискални приходи. И напомнят, че нелегалното производство и търговия с алкохол носят и сериозен риск за общественото здраве.

В официалното становище на СПИРИТС България и НЛВК се дават примери какви са негативните последствия в други държави от подобни мерки.

В Естония, например, през 2017 г. след увеличаването на акциза с 25 на сто, официалните продажби са се сринали с 11%, докато нелегалната търговия е нараснала значително. Впоследствие,

правителството е принудено да намали акцизите, за да възстанови приходите. 

Подобно е ситуацията в Латвия през 2018 г. – след увеличение на ставките с 15%, спадът на продажбите е 8%, докато нелегалният пазар процъфтява. В Швеция подобна мярка е отложена след като проучвания са показали, че голяма част от потребителите ще се насочат към нелегален или нерегулиран пазар. 

Секторът на спиртните напитки е важен за българската икономика и

 допринася с 328 млн. лв. акцизни приходи за 2023 г.

Предвиденото/комуникираното увеличение от 10% би довело до допълнителни приходи от около 33 млн. лв., което представлява едва 0,2-0,3% от очаквания бюджетен дефицит от 12 млрд. лв. за 2025 г., изчисляват още браншовите и работодателски организации. 

Най-сериозен ще бъде ударът за лозаро-винарския сектор.

През последните 3 години той се сблъска с лоши реколти, предизвикани от климатичните промени, поскъпване на основните суровини, липса на работна ръка. Това решение ще доведе до фалит на множество производители, които са основни работодатели в регионите, твърдят от бранша.

От НЛВК и СПИРИТС България настояват, че само с открит диалог и сътрудничество могат да се намерят устойчиви и ефективни решения за бъдещето на алкохолната индустрия в България.