83
Следвайте ни

Петър Стоянов с емоционално приветствие на форума за преход към Зелена икономика

Първото по рода си у нас събитие на Факултета по икономически и социални науки на ПУ „Паисий Хилендарски“ се проведе присъствено в Епископската базилика на Филипопол и в онлайн среда

viber icon

Сигурен съм, че един отговорно менажиран преход към Зелена икономика може да направи от България силно развита и просперираща държава. Това заяви онлайн в своето емоционално приветствие президентът на България (1997-2002 г.) Петър Стоянов при откриването на първата по рода си у нас международна конференция „Икономически, регионални и социални предизвикателства в прехода към Зелена икономика“. Тя се проведе днес едновременно присъствено - в Епископската базилика на Филипопол, и в онлайн формат. Организатор на мащабното събитие е катедрата „Икономически науки“ към Факултета по икономически и социални науки на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ със съдействието на Община Пловдив.

„Преходът към зелена икономика не е просто поредната рутинна инициатива на политици и учени, а една от най-важните мисии, пред които е изправено човечеството. Зеленият преход е мисия, чиято важност категорично не се осъзнава от повечето жители на нашата планета. И това я прави истинско предизвикателство и за учени, и за политици, и за интелектуалци, за представителите на гражданското общество и медиите. Участниците в конференцията сте част от тези усилия и съм сигурен, че ще бъдат ползотворни“, каза Петър Стоянов.

В своето онлайн обръщение евродепутатът Радан Кънев приветства организаторите за първия по рода си форум у нас и подчерта, че конференцията е във верния формат надебатите по темата, които тепърва предстоят. Той акцентира факта, че отговорността за т. нар. Зелена сделка е на всяко отделно общество, на всяка една страна-членка на ЕС. „Необходимо е да очертаем собствена стратегия, за да бъде преходът от полза за нас, а не тежест. Ние трябва да не се отказваме от технологичното си развитие и успоредно с това да се справим със заплахата то да унищожи света, в който живеем. Това е тясната пътека, по която трябва да вървим. А не да се върнем назад и да отречем прогреса, не и да се потопим в него в такава степен, че той да застраши съществуването ни, защото такъв риск видимо има. Решението е да го направим заедно – точно като хора на науката, които могат да дадат верните отговори, като хора на политиката, които да ги приложат, дори когато е трудно да намерим пътя напред“, каза Радан Кънев.

„Разговорът за Зелена икономика, Зелен преход, екотехнологии днес е повече от актуален, оказва се – и животоопределящ и животоспасяващ“, каза в словото си при откриването на международната конференция заместник-ректорът на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ проф. Антон Илиев. Той изтъкна, че сред достойнствата на академичния форум са не само научната проблематика и участието на изтъкнати учени и експерти, доказани професионалисти от различни области на икономиката, строителството, енергетиката, регионалното развитие, но и интересът от страна на представители на Европейския парламент и на Европейската комисия. „Надяваме се, че те ще станат поддръжници на родените в дискусиите идеи“, каза проф. Антон Илиев.

Приветствие към участници и организатори отправи и кметът на Пловдив г-н Здравко Димитров. С онлайн обръщение в откриването на конференцията се включи също директорът на дирекция „Чиста планета“ към Европейската комисия Розалинде Ван Дер Влис. В отделните панели на академичното събитие участваха представители на научната мисъл и бизнеса от Великобритания, Южна Корея, Русия и други страни. Дискутираха се идеи как българската икономика да се справи с прехода и да се възползва от възможностите, които той предоставя.

Над 30 доклада бяха представени от лектори, сред които световни учени в областта на промените в климата: оксфордският професор Джеймс Никсън, професор Крис де Нюбърг от университета в Маастрихт, двама професори от Финансовия университет при правителството на Руската федерация, доктор Стефка Славова, директор в  Световната банка, и други. От българска страна вземаха участие учени от БАН, УНСС, Югозападен университет, ПУ, УАСГ, Минно-геоложкия университет и други висши училища.

Един от основните панели, който се организира със съдействието на Тракия икономическа зона, бе посветен на секторните ефекти на Зеления пакт върху важни отрасли на икономиката – минната индустрия, енергетиката, строителството, туризма и други.

Рисковете и възможностите пред финансовия сектор и натискът върху бюджета бяха друг акцент в събитието. Регионалните дисбаланси и социалната цена на прехода, новите зелени работни места и пазарът на труда в условията на зелен преход бяха дискутирани с участието на проф. Йордан Хростосков – бивш вицепремиер, и проф. Георги Шопов – бивш зам.министър на труда, както и представители на синдикатите и работодателите.

Още от категорията

Виж всички

Коментари (2)

Адвоката

Адвоката

01.10.2021 | 03:09

Е емоционален и д и о т, прославил се като КОНЯ !

Отговори
2 0
Mимето

Mимето

30.09.2021 | 15:07

Така де, на Клинтън хрантутника върви по модата. Червените сега са зелени

Отговори
2 0

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

За кой кандидат-президент ще гласувате на 14 ноември?