Пари на килограм: Предизборно харчене или стимулиране на икономиката
- 14:00, 19.10.2020
- 18:43, 19.10.2020
- 4112
- 13
Тази година управляващите са наистина в кофти ситуация. Идват избори, а хората са по площадите. От друга страна пък, и икономиката на България, както и световната всъщност, е заплашена от срив. Събираемостта на данъци - също. Социалните плащания за безработица се увеличават. Здравната система се нуждае от мощна инжекция. Образователната я получава на части. Балансът е труден. Ключовото в поведението на властта е „харченето”. Мотивът е, че давайки на всеки по нещо, в икономиката ще влязат пари и тя ще се завърти с един оборот отгоре.
Предизборен бюджет ли коват управляващите? „Марица” събра аргументи и контрааргументи за най-популярните предложения на властта.
Подарък от 40 лева на всяко дете
Детски за всяко дете до завършване на училище, но не повече от навършване на 20 г., имаше преди двайсетина година. После се въведе подоходният критерий и детски получаваха само родители, чиито доходи са под 410 лева на член от семейството.
По данни на социалното министерство такава помощ в момента получават 550 000-570 000 малчугани, или 45% от всички. Тези надбавки са най-голямата мярка, администрирана от Министерството на труда както по брой бенефициенти, така и по размер на изхарчените суми.
Сега предложението на управляващите е да се дават 40 лева за едно дете, 90 лева за две и 135 лева за три. За 1.2 милиона деца в България ще трябват около 700 млн. лева. Дали тези пари ще променят битието на малките и техните родители? Или вместо левчетата да се превъртат по банкови сметки не е по-добре правителството да обяви, че детските градини и яслите са безплатни? В Пловдив за тях се плаща по 50 лева месечно.
Зорница Славова, анализатор в ИПИ: Трябват други данъчни облекчения
Месечните помощи за отглеждане на дете са целева подкрепа и като такава следва да достига до най-нуждаещите се, да оказва реално влияние върху условията на живот и да предотвратява социалното изключване. Ако всички получават еднаква сума, нито една от тези цели няма да бъде постигната, а широката база ще елиминира напълно идеята за целево подпомагане, превръщайки мярката от социална в демографска.
Полезността ще е ниска. Голямата част от социалното подпомагане по тази мярка ще се насочи към тези, които не попадат в риск от бедност. Така например едно четиричленно семейство от двама родители и две деца с брутен доход от 610 лв. (т.е. един работещ родител на минимална заплата) и друго семейство с доход от 2700 лв. (т.е. двама работещи на близка до средната заплата) ще получават едни и същи 90 лв. детски надбавки.
В единия случай детската надбавка ще увеличи дохода на домакинството и пределната полезност на помощта с 15%, а във втория - с 3%. В голяма степен изпълнението на тази мярка ще се изразява в събирането на пари от данъкоплатците, завъртането им през административния апарат (с изплащане на заплати на чиновниците, загуби заради неефективности, пренасочване на средства и/или корупция) и връщането на остатъка обратно при гражданите. Тогава това абсурдно преразпределение от и към една и съща група би могло да се замести от данъчни облекчения на семействата например.
ДДС и данък общ доход да станат 15%
КНСБ предлага кардинална промяна и на данъчната система. Синдикатът поиска намаляване на ДДС до 15% (от 20% в масовия случай) и увеличаване на данъка върху доходите на физически и юридически лица до 15% (от 10% сега), както и въвеждане на необлагаем минимум, равен на минималната работна заплата за страната. От синдиката изтъкнаха, че не предлагат увеличение на данъците, а преразпределяне. Основната цел е увеличение на разполагаемите средства при хората с ниски и средни доходи, повишаване на покупателната им способност, както и по-справедливо съотношение между преките и косвените данъци в държавния бюджет. Според тях моментът за този дебат е подходящ, тъй като предстоят избори.
Сметките на синдиката показват, че ако хората получават 1000 лв. заплата, ще разполагат с допълнителни 652 лв. на година в резултат от въвеждането на промените, които предлагат. Според разчетите разходите на всеки човек ще намалеят средно с 334 лв. на година, ако ДДС бъде намалено на 15%.
Председателят на парламентарната комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова само контрира, че ключовият въпрос е как евентуални данъчни промени ще се отразят на приходите в бюджета.
Изчисленията сочат още, че хазната ще изгуби малко над 4,6 млрд. лева от тези промени, но според синдикалните експерти от мерките могат да се генерират около 4 млрд. лева приходи от въвеждане на допълнителни данъци, например данък от финансовите трансакции, еднократен данък "Богатство" за 2020 година, дигитален данък и други.
Българска търговско-промишлена палата: Така бизнесът трудно ще планира
Да се променя една работеща данъчна система, осигуряваща балансиран бюджет, е неприемливо. В ситуация на трудно предвидима икономическа обстановка и очаквания за спад на БВП от над 7% (по данни на Европейската комисия) БТПП смята, че всяка промяна в данъчната система на страната може да създаде не само неяснота, но дори и хаос сред бизнеса и гражданите и възможност за негативен ефект върху събираемостта.
Компаниите няма да могат да планират бъдещите си разходи и ефекта върху резултатите им, което ще накара бизнесът да е предпазлив и по отношение на динамиката в работните заплати и назначаването на нови служители.
Минималната заплата расте напук на работодателите
Минималната работна заплата от 1 януари догодина става 650 лева, или с 40 лева повече от сега. Минималната часова ставка пък пораства до 3.92 лева (при 8-часов работен ден и 5-дневна работна седмица). Всичко това се случва напук на воплите на бизнеса, че в условия на световна криза и забавяне на икономиката това не бива да се прави. МРЗ отдавна е трън в очите на предприемачите, защото тя се определя административно, без да обследва връзката между производителността на труда. Правителството обаче е непреклонно - "липсата на актуализация на минималната заплата ще окаже негативно въздействие върху реалните доходи на работниците”, без обаче да отчита, че по-висока МРЗ може да доведе до увеличение на безработицата.
За следващата година всъщност бе предвидено минималната заплата да е различна за различните браншове и така да отчита спецификите им. Това обаче няма как да се случи, с оглед на това, че проектът беше оставен "на трупчета" заради приоритетни други.
Водещи новини
Коментари
Отговор на коментара написан от Премахни
Този сайт е защитен от reCAPTCHA и Google Политика за поверителност и Условия за ползване са приложени.