Следвайте ни

От 1 тон стари смартфони излизат 10 тройунции злато

viber icon

Днес най-малко 15% от годишното потребление на злато идва от рециклиране, разказват на корпоративния си сайт КЦМ. Какво ли би било усещането, ако знаехте, че вашите семейни бижута съдържат злато, добито в праисторически времена, били са част от ценен артефакт или бижу, принадлежало на кралска особа? Един тон стари смартфони съдържа около 10 тройунции злато. Двеста стари лаптопа съдържат пък пет тройунции злато, ето защо е нужно рециклиране на стоките, съдържащи благородния метал. Любопитна подробност е, че днес олимпийските златни медали съдържат само 1.34% злато. Последните медали от чисто злато са били изработени през 1912 г. за Олимпийските игри в Стокхолм, Швеция, посочват от КЦМ. Предприятието има цех за производство на злато. 

Пловдивската компания е добрия пример за т.нар. кръгова икономика. Кръговата икономика е модел на производство и потребление, ограничаващ до минимум отпадъците. Това означава многократно използване на ресурсите за по-добър живот на поколенията. За нас това не е нещо ново, този процес започва с мините от Родопите и завършва с готовата продукция олово и цинк, обобщи неотдавна изпълнителният директор на КЦМ АД и член на Съвета на директорите в холдинга Иван Добрев.

В предприятието се рециклира напълно оловото от стари акумулатори, а така също и получения скрап от собственото производство. Акумулаторите с приключен жизнен цикъл например се водят „опасен отпадък“, тъй като съдържат сяра. Рециклират ги както в КЦМ, така и в „Монбат“, като голяма част от тях също идват от внос.

Цинкът е 100% годен за рециклиране. Той може да се рециклира безкрайно, без да загуби своите свойства и качества. Близо 85% от всички продукти, съдържащи олово, са годни за рециклиране.

Последният проект на КЦМ целеше именно да увеличи капацитета за рециклиране на различни видове вторични отпадъци от оловни и цинкови материали с 15 процентни пункта. Понастоящем вторичните материали представляват около 20% от общата продукция на рафинираното олово и цинк, докато проектът ще доведе до дял на вторичните материали до около 35%. Това е високо по стандартите на ЕС: други европейски предприятия, които топят първични суровини, отчитат дял на рециклиране от 10% до 15%.

Друг голям производител в Пловдив - португалският "БА Глас" или бившия Стъкларски завод, също използва рециклирана суровина за производството на буркани и бутилки. В базата в града се намира и модерна инсталация за обработка на т.нар. трошки.

Вяра Порязова

Вяра Порязова

Журналист - екип "Бизнес"

Вяра Порязова е завършила „Макроикономика” в ПУ. Има 2-годишна специализация по „Икономическа и политическа журналистика” към ФИСН в ПУ и курс към „Европейски стандарти в медиите”.   Още

Коментари (0)

Коментари

Отговор на коментара написан от Премахни

Публикувай

Анкета

Ако Община Пловдив разполага с 50 млн. лева за строителство догодина, с какво да започне?