От 1 октомври: Голям хаос за малките фирми на пазара на ток

Голям хаос чака малките фирми, които трябва да излязат на свободния пазар на енергия от 1 октомври. Според промените в Закона за енергетика небитовите абонати имат ангажимент да изберат сами доставчик на ток, а ако това не се случи, ще останат при настоящото си ЕРП, но вече в качеството му на играч на свободния пазар. Това временно положение може да продължи само до 1 юли 2021 г. За фурни, шивашки ателиета, квартални бакалии, фризьорски салони и др. от Югоизточна България това означава, че ще купуват ток от ЕВН Трейдинг - дъщерно дружество в групата на ЕВН, но с лиценз за търговец на енергия (обикновено за по-големи корпоративни клиенти), или от ЕВН Електроснабдяване. Цените вече няма да са фиксирани и регулирани от КЕВР, а динамични и ще зависят от пазарни фактори.

Срокът най-дребният бизнес да направи избор е 10 септември, за да влязат договорите в действие от 1 октомври. Компаниите, доставчици на ток на свободния пазар обаче, са притеснени от липсата на информационна кампания,

която да обясни на предприемачите стъпките при предстоящата промяна. Тя е вменена на енергодружествата, чиито клиенти са небитовите абонати по места. 

КЕВР се е ангажирала да направи електронна платформа, на която да могат ориентировъчно да се сравняват офертите на различните търговци на ток. Това обаче няма да се случи преди Нова година. От Асоциация за свободен енергиен пазар (АСЕП) считат, че "цените на показ" не само че няма да помогнат на потребителите да направят информиран избор, ами ще нарушат хипотезата за търговската тайна. Предложенията там са абсолютно необвързващи и няма никаква гаранция, че те ще се спазват. От друга страна, пазарът на едро е трудно предвидим и отреденият ежемесечен срок за актуализиране на ценови предложения от търговците е трудно изпълним. В практиката сроковете за приемане на конкретните условия по оферта за договор за доставка са значително по-кратки, често в рамките на 2 до 3 работни дни, именно поради високата динамичност, посочват в становището си от АСЕП. 

Последната редакция на Закона за енергетика и излизането на най-малките небитови абонати на свободния пазар ще доведе до промяна за над 300 000 фирми. Това е поредната стъпка от процеса на либерализация на пазара на електрическа енергия и поет ангажимент от България още след присъединяването и към ЕС. Целта е ясна ​- създаване на конкуренция, формиране на цените като резултат от взаимодействието между търсенето и предлагането, използване на цените като ключов информационен сигнал, подпомагащ взимане на инвестиционни решения, коментира Калоян Стайков от ИПИ. Дори и в момента ползата от либерализирания пазар е повече от очевидна - при еднотарифна цена за небитови потребители на регулирания пазар от 139-151 лв./МВтч (в зависимост от крайния снабдител) за ценовия период юли 2019 - юни 2020 г., цената за базов товар на борсата за същия период (до 24 юни 2020 г.) е 82,96 лв./МВтч, дава пример анализаторът.

Има обаче няколко особености -  сега цените са ниски заради коронакризата.

Но тръгне ли да се съвзема икономическата активност в ЕС, те ще тръгнат нагоре.  Имаме си и една местна характеристика, която не е в полза на либерализацията - българският пазар е силно концентриран, т.е. почти липсва конкуренция при търговията на едро, смята Калоян Стайков. Казано по друг начин - независимо колко търговци и потребители има на пазара, ако източникът на електрическа енергия е един - държавните компании под шапката на Българския енергиен холдинг -  няма как да се говори за конкуренция.